Решение № 753 от 06.04.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 753 гр. Бургас, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20222120106218 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявения от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ” ЕАД против М. Д. Д. и допълнително уточнен иск за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които по ч.гр.д. № 3974/2022 г. по описа на РС-Бургас е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, а именно: 9 147,57 лв. – остатък от непогасена главница по Договор за кредит № ****/******* г., сключен между ответника и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца, 975,41 лв. – договорна лихва, дължима за периода 17.02.2016 г. – 24.10.2016 г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира се и присъждане на направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в заповедното и в исковото производство. Ищецът твърди, че на * * * * г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и М. Д. Д. е бил сключен договор за потребителски кредит № *****, с чиста стойност на кредита в размер на 9 000 лв., който е следвало да бъде върнат на 84 бр. анюитентни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 195,06 лв., с първа падежна дата на 21.02.2016 г. и последната падежна дата на 21.01.2023 г. Твърди се също така, че кредитополучателят е погасил изцяло първата погасителна вноска, както и 6,40 лв. от втората погасителна вноска, или общо са били внесени 201,46 лв., след което е изпаднал в забава. На следващо място се твърди, че с Договор за цесия от 24.10.2016 г. „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е прехвърлило на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ” ЕАД вземанията си, произтичащи от гореописания договор за потребителски кредит, като ищецът е изпратил уведомление за цесията до ответника, което се е върнало невръчено, поради което се моли да бъде прието, че уведомлението за цесията е връчено на ответника 1 като приложение към исковата молба. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ищеца, но с нарочна писмена молба е заявено поддържане на иска, ангажирани са доказателства.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника, в който искът е оспорен по основание и по размер. Твърди се, че от представените доказателства не се установява, че заемодателят е предоставил на ответника посочената в договора сума. Заявено е също така, че не става ясно какво е погасено с платената от ответника сума, както и защо се претендира главница в размер на 9 147,57 лв. при условие, че главницата по договора е 9 000 лв. На следващо място е заявено, че цесията не е била съобщена надлежно на ответника и не е породила правно действие спрямо него, както и че липсва изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Заявено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от вземанията, като в допълнителна молба от 16.03.2023 г. е уточнено, че според ответника погасени по давност са 16 вноски по главницата, падежирали в периода 21.02.2016 г. – 21.06.2017 г., които са на обща стойност 3 120,96 лв., както и 975,41 лв. – част от претендираната договорна лихва, дължима за периода 17.02.2016 г. – 24.10.2016 г. Заявено е и възражение за недействителност на договора за кредит като сключен в нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като размерът на използвания в договора и в приложенията му шрифт е по-малък от 12 пункта, като това се отнася и за свързаните с него застрахователни договори и общите условия към договорите. Моли се искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Особеният представител на ответника се явява в съдебно заседание, поддържа отговора и моли искът да бъде отхвърлен, не са ангажирани доказателства.

Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Към исковата молба са приложени заверени копия на Договор за потребителски паричен кредит № ****/***** г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и М. Д. Д., ведно с общи условия и погасителен план към него, преводно нареждане от **** г. за сумата от 9 000 лв., Договор за цесия от 24.10.2016 г., Приложение № 1 и Приложение № 2 към договора за цесия, потвърждение за извършената цесия, уведомление за извършено прехвърляне на вземания и обратна разписка за доставяне на препоръчана пощенска пратка.

По искане на ответната страна съдът е задължил ищеца на осн. чл. 183 от ГПК да представи оригиналите на горепосочените доказателства, като такива оригинали не са представени по делото, поради което с протоколно определение от 20.03.2023 г. тези копия на документи са изключени от доказателствения материал по делото. С оглед на това съдът намира, че по делото останаха недоказани твърденията на ищеца за сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕОД и ответника договор за потребителски кредит, че сумата от 9 000 лв., представляваща чиста стойност на кредита, е била получена от ответника, както и че непогасените вземания по този договор за били прехвърлени на ищеца и ответникът е бил уведомен за тази цесия, поради което предявеният иск се явява недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид гореизложеното, в случая не следва да бъдат обсъждани останалите възражения на ответника, тъй като не се доказа наличието на сключен договор за кредит, нито на валидно прехвърляне на вземанията по него в полза на ищеца.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

2

ОТХВЪРЛЯ предявения от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК:

*******, със седалище и адрес на управление гр. С***, бул. ***, против М. Д. Д., ЕГН **********, от гр. Б**, жк. **, иск за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 9 147,57 лв. (девет хиляди сто четиридесет и седем лв. и петдесет и седем ст.), представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № ****/****** г., сключен между ответника и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са били прехвърлени на ищеца, сумата от 975,41 лв. (деветстотин седемдесет и пет лв. и четиридесет и една ст.), представляваща възнаградителна лихва, дължима за периода 17.02.2016 г. – 24.10.2016 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 21.06.2022 г. до изплащане на вземането, които вземания са предмет на Заповед № 1923/22.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3974/2022 г. по описа на РС-Бургас.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3