Решение № 82 от 17.01.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Русе, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Станка Ст. Иванова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20244520105170 по описа за 2024 година

Л. Л. Б. заявява, че с братята си Ф. Л. М. и Ф. Л. М. са наследници по закон на родителите си Л. М. И., починал на 07.01.2011г. и Ф. Ю. И., починала на 12.02.2011г.

Наследствената маса включвала: дворно място в село Ю., ул."Р" №.. с площ 1080 кв.м., съставляващо УПИ V-76 в квартал 13 по регулационния план на селото, съответстващ на парцел Х-89 в квартал 12 по стар план, заедно с жилищна сграда със застроена площ 100 кв.м., гараж със застроена площ 24 кв.м., второстепенна постройка със застроена площ 16 кв.м. и второстепенна постройка със застроена площ 2 кв.м., имот придобит въз основа договор, обективиран в нотариален акт №132, том ІІ, дело №612 от 07.04.1977г. на нотариус при РРС.

Родителите на молителката стопанисвали имота и го ползвали до смъртта си през 2011г., а след кончината им наследниците по закон упражнявали заедно фактическата власт върху имота и всеки владеел припадаща му се част за себе си.

През 2015г. Ф. М. се разпоредил със своята идеална част, продавайки я на брат си Ф.

М. (нотариален акт №053, том ІІ, рег.№3301, нот.дело №199/16.10.2015г. по описа на нотариус Петя Трендафилова). По силата на разпоредителната сделка ответникът придобил 2/3 идеални части от спорното имущество.

Седем години по-късно Ф. М. се снабдил с констативен нотариален акт №36, том VІІ, рег.№10193, нот.дело №1020/31.10.2022г. по описа на нотариус с рег.№629, с който бил признат за собственик по давност на наследствената част на ищцата.

Л. Б. твърди, че брат й никога не е владял нейната идеална част за себе си, не е пребивавал трайно в имота, не го поддържал, не го стопанисвал като владелец и не 1 манифестирал пред нея намерението си да свои общото наследство.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че Ф. Л. М. не е собственик на описания в исковата молба имот и да отмени констативен нотариален №36, том VІІ, рег.№10193, нот.дело №1020/31.10.2022г. по описа на нотариус с рег.№629.

В срока по чл.131 от ГПК Ф. Л. М. не е депозирала отговор на исковата молба, не ангажира доказателства. В открито съдебно заседание поддържа, че е придобил по давност спорната идеална част от процесния имот.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

С договор, обективиран в нотариален акт №102, том ІІ, дело №612/07.04.1977г. по описа на нотариус при РРС М. И. М.ов дарил на сина си Л. М.ов И. собствения си недвижим имот: дворно място заедно със застроената в него паянтова жилищна постройка, представляващо парцел Х-89 в квартал №12 по плана на село Ю., целия от 920 кв.м.

Л. М.ов И., починал на 07.01.2011г. оставил следните наследници по закон: Ф. Ю. И.

– съпруга, починала на 12.02.2011г.; Ф. Л. М. – син; Ф. Л. М. – син и Л. Л. Б. – дъщеря.

На 16.10.2015г. Ф. Л. М. продал на Ф. Л. М. собствената си 1/3 идеална част от описания имот (нотариален акт №053, том ІІ, рег.№3301, нот.дело №199/16.10.2015г. по описа на нотариус Петя Трендафилова).

През 2022г. ответникът се снабдил с констативен нотариален акт №36, том VІІ, рег.

№10193, нот.дело №1020/31.10.2022г. по описа на нотариус с рег.№629, с който е признат за собственик по давностно владение на 413/1080 идеални части от дворно място в село Ю., по улица „Родопи“№4, цялото с площ 1080 кв.м., съставляващо УПИ V-76 в квартал 13 по регулационния план на селото, съответстващ на парцел Х-89 в квартал 12 по стар план, заедно с 1/3 идеална част от жилищна сграда, цялата със застроена площ 100 кв.м., целия гараж със застроена площ 24 кв.м., цялата второстепенна постройка със застроена площ 16 кв.м. и цялата второстепенна постройка с площ 2 кв.м.

Ангажирани са писмени доказателства, от които е видно, че в периода 2015г. – 2021г. ответникът заплатил дължимите от ищцата данъци и такси за имота.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът квалифицира правно предявените, обективно съединени искове по чл.124, ал.1 и чл.537, ал.2 ГПК.

По иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК:

За правния интерес от предявяване отрицателен установителен иск за собственост и неговата допустимост е налице задължителна съдебна практика, формирана с ТР №8/27.11.2013г. на ВКС, ОСГТК по ТД №8/2012г. Върховният касационен съд приема, че за ищеца е налице правен интерес когато той притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.

2

В случая ищцата има правен интерес от предявяване на иска, тъй като отрича права на ответника в имот, който е съсобствен между страните по делото и е бил притежаван от общия им наследодател.

Разгледан по същество искът се явява основателен.

След като Л. Л. Б. отрича правото на Ф. Л. М., последният следва да изчерпи, в производството по чл.124, ал.1 ГПК, всички основания, на които то би могло да се породи.

Ответникът поддържа, че придобил спорните 413/1080 идеални части от дворното място и 1/3 идеална част от жилищната сграда по силата на давностно владение, продължило от смъртта на наследодателя - 2011г. до настоящия момент.

Съдът намира твърдението за недоказано по следните съображения:

Разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС гласи, че правото на собственост по давност се придобива върху недвижим имот с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

Доказателствата по делото сочат, че през 2011г., вследствие наследствено правоприемство, Л. Л. Б. придобила 1/3 идеална част от описания в исковата молба недвижим имот. Не се спори, че ответникът – неин брат е собственик на останалите 2/3 идеални част, като 1/3 идеална част наследил от родителите си, 1/3 идеална част придобил чрез разпоредителна сделка.

Дори да се приеме, че е осъществявал фактическа власт върху спорното имущество (доказателства в тази насока не бяха ангажирани в настоящото производство), сам по себе си този факт не е достатъчен да обоснове извод, че е налице владение като основание за придобиване по давност идеалните части на ищцата. Съсобственикът е владелец само на собствените си идеални части и държател на идеалните части на останалите съсобственици.

За да се превърне във владелец на целия имот и да придобие собствеността по силата на изтекла в негова полза давност, той следва да отблъсне владението на съсобствениците, т.е. да доведе до знанието им намерението си да свои имота изцяло, и да ги уведоми, че отказва да признае правата им, като не остави у тях съмнение за новото си субективно отношение към вещта – обстоятелство, което в настоящия процес не бе установено. В този смисъл е константната съдебна практика.

Предвид изложеното съдът счита, че не са налице предпоставките на чл.79 ЗС за придобиване от ответника на спорната идеална част от имота по оригинерен път, поради което отрицателния установителен иск, като основателен следва да бъде уважен до посочените в констативния нотариален акт идеални части от спорното имущество.

По иска с правно основание чл.537, ал.2 ГПК:

Като последица от уважаване на главния иск, претенцията по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на констативния нотариален акт се явява основателна и също следва да бъде уважена.

По разноските:

В полза на ищеца не следва да се присъждат разноски, тъй като не се претендират такива.

Мотивиран така, съдът

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Л. Л. Б. с ЕГН: **********, с адрес: село Ю., област Русе, ул.“Струма“№3, че Ф. Л. М. с ЕГН: **********, с адрес: гр.Н.П., ул."Х.Д." №...,вх....не е собственик на 413/1080 идеални части от дворно място в село Ю., по улица „Родопи“№4, цялото с площ 1080 кв.м., съставляващо УПИ V-76 в квартал 13 по регулационния план на селото, съответстващ на парцел Х-89 в квартал 12 по стар план, заедно с 1/3 идеална част от жилищна сграда, цялата със застроена площ 100 кв.м., целия гараж със застроена площ 24 кв.м., цялата второстепенна постройка със застроена площ 16 кв.м. и цялата второстепенна постройка с площ 2 кв.м. и ОТХВЪРЛЯ иска за останалите идеални части от спорния имот.

ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 от ГПК констативен нотариален акт №36, том VІІ, рег.№10193, нот.дело №1020/31.10.2022г. по описа на нотариус с рег.№629, с който Ф. Л.

М. с ЕГН: ********** е признат за собственик по давностно владение на 413/1080 идеални части от дворно място в село Ю., по улица „Родопи“№4, цялото с площ 1080 кв.м., съставляващо УПИ V-76 в квартал 13 по регулационния план на селото, съответстващ на парцел Х-89 в квартал 12 по стар план, заедно с 1/3 идеална част от жилищна сграда, цялата със застроена площ 100 кв.м., целия гараж със застроена площ 24 кв.м., цялата второстепенна постройка със застроена площ 16 кв.м. и цялата второстепенна постройка с площ 2 кв.м.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4