Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3327 от 18.05.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 2689/2025
Вид
Решение № 3327
Подписан
18.05.2026
Състав
Гергана Коюмджиева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496 · Кодекс за застраховането
  • чл. 498 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 3327 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря Йоана П. П. като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20251100102689 по описа за 2025 година

Предмет на делото са субективно съединени два преки осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, във вр. с чл.45, ал.1 ГПК, както и искове с правно основание чл.86 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на от С. Г. Г.- Т.а и от Д. И. Т., чрез пълномощника адв. Н. Д., с която са предявени два субективно съединени иска с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. чл.45 ЗЗД за осъждане на ЗК „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, да заплати сумата от по 180 000 лв. на всеки от ищците, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на ПТП настъпило на 06.10.2020 г., при което е починал А.Д. Т. син на ищците, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 07.03.2022г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски по делото.

Излагат се съображения, че на 06.10.2020г. около 19:50ч. лек автомобил марка „Пежо 307“, per. № ********, управляван от Д.В. В.а движещ се по бул. „Драган Цветков" с посока на движение от бул. „Пейо Яворов” към ул. „Добри Войников” и в района на кръстовището с ул. „Митрополит Кирил Видински”- извършва маневра ляв завой и става причина за настъпването на пътнотранспортно произшествие, като отнема предимството на насрещно движещия се мотоциклет марка „Сузуки" модел „DRZ 400 SM“, с per № ********, управляван А.Д. Т. нанасяйки му тежки телесни увреждания. Незабавно след произшествието А. Т. е откаран от екип на СМП в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов", където е настанен с опасност за живота и 1 работна диагноза – политравма. Въпреки проведените реанимационни действия и усилията на медицинския екип на лечебното заведения получените тежки травми, несъвместими с живота, са довели до смъртта на А. Т., настъпила на 19.11.2020 г.

Образувано е ДП № 11296/2020 по описа на СРТП- отдел Разследване – СДВР, пр.пр. № 10299/2021 по описа на СГП.

Твърди се, че с Присъда № 69 от 21.04.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 4765/2021 г. по описа на СГС Д.В. В.а е призната за виновна в това, че на 06.10.2020 г., в гр. София, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка "Пежо", модел "307", per. номер ********, е нарушила правилата за движение по пътищата, несъобразявайки се с нормата чл. 37, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинила смъртта на А.Д. Т..

Сочи се, че осъдителната присъда е потвърдена с решение № 389 от 19.11.2024 г., постановено по в.н.о.х.д. № 493/2024г. по описа на САС.

В исковата молба е изложено, че ищците са претърпели изключителни болки и страдания от страна на ищците поради смъртта на сина си, настъпила в началото на житейския му път. Твърди се, че двамата родители са сринати психически, тежко понасят внезапната загуба на сина им, който бил едва на 18 години. Изложено е още, че А. Т. приживе бил активен, деен, трудолюбив син отдаден на семейството си, а ищците му възлагали големи надежди и се гордеели с него. Смъртта му ги хвърлила в дълбока скръб и безмерна тъга. Травмата от преживяното се отразила тежко на психиката на ищците, на съня им и на здравето като цяло.

В исковата молба се твърди, че за увреждащия лек автомобил е налице валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност“ сключена с ответното ЗК „Дженерали застраховане“ АД, валидна към датата на ПТП. Съобразно изложеното молят исковата претенция да бъде уважена.

Ответното ЗК „Дженерали застраховане“ АД в срока по чл.131 ГПК е подало отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия мотоциклетист, като твърди, че е същият е управлявал мотоциклета си незаконосъобразна скорост, без съответна защитна екпировка и без да отдава нужното внимание при шофиране. Навежда възражение за прекомерност на исковите претенции. Оспорва и акцесорната претенция за лихва за забава.

В открито заседание ищците лично и чрез адв. К.-М. поддържат предявените искове. Претендират разноски, за което представят списък по чл. 80 ГПК. /на л.199 от делото/

В открито с.з. ответното ЗК „Дженерали Застраховане” АД, чрез пълномощника 2 си юрк.Т. оспорва предявените искове, претендира разноски.

Софийски градски съд, ГО, І-7 състав, след като обсъди направените от страните доводи и възражения, прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.2 и ал.3 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетата в.с. Присъда № 69 от 21.04.2023г., постановена по НОХД № 4765/2021г. по описа на СГС, НО, 4 състав, се установява, че Д.В. В.а е призната за виновна, в това, че на 06.10.2020 г., около 18.50 часа, в гр. София, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка "Пежо", модел "307", per. номер ********, движейки се по бул. "Драган Цанков" с посока на движение от бул. "Пейо Яворов" към ул. "Добри Войников", и в района на кръстовището образувано с ул.

"Митрополит Кирил Видински", с което е нарушила чл. 37, ал. 1 от ЗДвП: „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства“ като водачката на лекия автомобил Д.В. В.а при извършване на маневра "завиване наляво", за да навлезе по ул. "Митрополит К. Видински", не пропуснала насрещно движещия се по бул. "Драган Цанков", с посока на движение от ул. "Добри Войников" към бул. "Пейо Яворов", мотоциклет - марка "Сузуки", модел "ДРЗ 400 CM", с per. № ********, управляван от А.Д. Т., вследствие на което реализирала ПТП с мотоциклета и по непредпазливост причинила смъртта на А.Д. Т., който починал на 19.11.2020 г. в УМБАЛСМ "Пирогов", като настъпилата смърт е в пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка с травматичните увреждания, получени при настъпилото ПТП, а именно- тежката съчетана гръдно-коремна травма /изразяваща се в контузия на гръден кош, контузия на белите дробове, счупване на гребена на крилото на дясната хьлбочна кост, ретроперитонеален кръвоизлив/ и травма на крайниците /изразяваща се в охлузвания и кръвонасядания на долните крайници, разкусноконтузна рана на лявата мишница, голяма разкъсно-контузна рана на лявото коляно, счупване на вътрешния кондил на дясната бедрена кост, разскъсно- контузна рана на дясното бедро, охлузване и рана на десния външен глезен/, и настъпилите от съчетаната гръдно-коремна травма и травмата на крайниците усложнения, а именно травматичен шок, двустранна тежка пневмония, тромбоемболия в десния бял дроб; сепсис; белези на многоорганна недостатъчност. /препис на л. 10-л.21 от делото/ След въззивно обжалване с решение № 389 от 19.11.2024г., постановено по в.н.о.х.д. № 493/2024г. по описа на САС, НО, 10 състав е потвърдена осъдителната присъдата № 69 от 21.04.2023г., постановена по НОХД № 4765/2021г. по описа на СГС.

/препис на л.22-л.31/

С решение № 123 от 11.03.2025г., постановено по к.н.д. № 44/2025г. по описа на ВКС е оставено в сила по в.н.о.х.д. № 493/2024г. по описа на САС, като осъдителната 3 присъда срещу Д.В. В.а е влязла в сила на 11.03.2025г. /препис на л.. 69-л.77 от делото/ От приетото удостоверение за наследници от 30.11.2020г., издадено от Столична община, район Изгрев, се установява, че А.о Д.ов Т. ЕГН **********, починал на 19.11.2020г. е оставил за свои законни наследници С. Г. Г. – Т.а - майка и Д. И. Т.баща./л.54 от делото/ Приета е молба-претенция от 19.12.2020г., с която ищците С. Г. Г. – Т.а и Д. И. Т. са заявили пред ответното дружество искане за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие ПТП от 06.10.2020г., в резултат на което загинал сина им А.Д. Т., по вина на водач, чиято ГО е застрахована в ЗК „Дженерали застраховане“АД. /л.55-л.57 от делото/ От приетото неоспорено заключение на съдебно-медицинска експертиза с в.л. др В. Т. се установява, че вследствие на ПТП А. Т. е получил следните травматични увреждания: Тежка съчетана черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма, травма на крайниците, изразяваща се в кръвоизлив под меките мозъчни обвивки по конвекситета на главния мозък, разкъсно-контузна рана в областта на устата, контузия на белия дроб, ретроперитонеален кръвоизлив в десния страничен канал на коремната кухина и счупване на крилото на дясната хълбочна кост. Травма на крайниците изразяваща се в счупване на вътрешния кондил на дясната бедрена кост. Пояснено е, че травмата е усложнена с развитието на двустранна пневмония, белодробна тромбоемболия в десния белодробен дял, сепсис, полиорганна недостатъчност. Констатираните травматични увреждания се дължат на удари със значителна енергия с или върху твърди тъпи предмети, като носят характеристиките на мотоциклетна травма. В заключението е обоснован извод, че причина за смъртта на А.Д. Т. е тежка съчетана травма и настъпилите усложнения, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

За установяване на неимуществените вреди на ищците е допуснат по един свидетел и СПсихЕ.

Свидетелят З.А.К. /56г., без родство / сочи в показанията си в о.с.з. на 19.11.2025г., че познава ищцата С. от 1997г. от тридесет години и е кръстница на А..

Сочи, че С. и сина и А. били много близки. Св. К. описва А. като лъчезарно, активно и общително дете. Сочи, че след настъпилото ПТП ищцата С. няколко дни тя не била в състояние да ходи на работа, била силно притеснена. Тревожела се за сина си. Ходила всеки ден до болница „Пирогов“, но поради Ковид мерките лекарите не ги пускали да видят детето им. С. много се тревожела. Св. К. сочи, че след смъртта на А., ищцата С. изпаднала в шок. Случило се на 19 ноември - рождения ден на големия им син.

Свидетелката сочи, че ищцата се затворила в себе си, спряла да общува, приемала много лекарства, драстично отслабнала. Отказвала да ходи на работа. Св. К. посочва, че към днешна дата ищцата все още не е преодоляла загубата на сина си. Всеки ден говори за него, всеки четвъртък ходи на гроба му преди работа. Пред свидетелката ищцата споделила, че всеки път когато звъни телефона и, или се звънни на вратата в къщи, и се струва, че това е сина и Тони.

По искане на ищците пред настоящия съдебен състав е разпитан и свидетелят Иван И. Т. – брат на ищеца. Свидетелят сочи в показанията си, че между родителите С., Д. и сина им А. съществувала близка връзка. Спомня си, че А. и баща му Д. прекарвали много време заедно. Спортували заедно, карали колела, тренирали хокей.

За настъпилото ПТП св. Т. разбрал от брат си. Всеки ден ищецът обикалял около 4 болница „Пирогов“, с надеждата да спасят детето. В болницата не го пускали да заради ковид мерките през 2020г. След смъртта на сина си, ищецът Д. не бил на себе си. Пропушил, отслабнал с 20 кг., не можел да преодолее загубата. Тони починал на рождения ден на брат си. Всяка година на 19 ноември родителите били в нелепа ситуация – дали първо да отидат на гробищата за помен на едното дете или да поздравят другото си дете за рождения му ден.

Показанията на свидетелите З. К. и И. Т., съдът кредитира, вкл. и след преценка по реда на чл.172 ГПК, доколкото са взаимно допълващи се, непротиворечиви, житейски логични и почиват на непосредствени лични впечатления.

От изслушаната пред настоящия съдебен състав съдебно-психологична експертиза с в.л. Д. Р.- психолог се установява, че след загубата на детето си, С. Г. полага огромни усилия да продължава да работи, да бъде пълноценна на работното си място, но затваря болката и страданието в себе си. Това е провокирало посттравматичен стрес и ищцата е „застинала“ в травмата. Преживяното вследствие на тази огромна загуба, провокирало сериозен дистрес, рефлектирал в повишена тревожност, неспокоен сън и сериозна посттравматична симптоматика. Според в.л. психолог при ищцата се наблюдава фиксиране на фазата на отричане, като Т.а говори за сина си едновременно в минало, и в сегашно време. За ищцата сякаш времето е спряло, точно в онзи момент, в който е видяла сина си в ковчег и преживяването на неописуема болка и страдание са постоянни и контролируеми единствено чрез силен самоконтрол и самодисциплина, които са на прага на изчерпване, ако не се потърси психотерапевтична помощ за подкрепа. Депресивните и тревожни тенденции при изследваното лице, са резултат и от една непреработена емоционално психотравма. Тя е провокирала не само изявено депресивна симптоматика и генерализирана тревожност. Стресът се е соматизирал и прераснал в дистрес, като сериозно е повлиял и на физическото й състояние. Загубата сериозно е повлияло на социалния й живот, като е довела до самоизолация, избягващо поведение на всичко, което по някакъв начин й напомня за загиналото й дете, непреработен гняв и на моменти- отчаяние, провокиращо суицидни мисли и отключване на симптоматика на хранително разстройство. От активна самостоятелна жена в добра кондиция, с висока самооценка, с богат социален живот, с множество интереси и с живот, изпълнен със смисъл, в който е имала пълноценна комуникация с децата си, след загубата на малкия си син, С.