Решение № 241 от 30.05.2025, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно гражданско дело 323/2025
- Вид
- Решение № 241
- Подписан
- 30.05.2025
- В сила
- 30.05.2025
- Състав
- Аглика Гавраилова, Палма Тараланска, Антоанета Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл. 102з · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 242 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 10 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 241 гр. Русе, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Аглика Гавраилова
Членове:
Палма Тараланска
Антоанета Атанасова при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело № 20254500500323 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по постъпила въззивна жалба от Средно училище „Й.Й.“, представлявано от адвокат П. Х. и адвокат С. К. против Решение № 233/11.02.2025 г., постановено по гр.д. № 1863/2024 г. на Русенския районен съд, с което е уважен предявения от М. Й. Й. иск срещу Средно училище „Й.Й.“, ЕИК 000521430 с адрес гр. Р., бул. „Ц.О.“ № *** за заплащане на сумата от 2 125.06 лева, частично от сумата 3 000 лева, представляваща разликата между дължимото и изплатеното й нетно трудово възнаграждение за периода от месец март до месец декември 2021 г. включително, ведно със законната лихва за забава, считано от 29.03.2024 г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото. В жалбата са развити съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и се иска същото да бъде отменено, а вместо него въззивният съд да постанови ново, с което да отхвърли предявения от ищцата по делото иск. Жалбоподателят твърди, че в мотивите си първоинстанционният съд е игнорирал релевантни доказателства и превратно е тълкувал събраните такива, поради което е достигнал до погрешни правни изводи, срещу които излага подробни съображения. Навеждат се обстойни доводи за нарушения на материалния закон. Жалбоподателят счита, че в мотивите си първоинстанционният съд се е позовал на практика на ВКС, която от 2017 г. не е задължителна, а отделно от това и неотносима и позоваваща се 1 на вече отменен закон. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и искът на М. Й. Й. за посочената по-горе сума да бъде отхвърлен изцяло.
Претендират се разноски по делото за двете инстанции.
Въззиваемата страна по жалбата – М. Й. Й. не е представила писмен отговор в законовоустановения срок. В проведеното съдебно заседание по делото процесуалният представител на страната адв. В. от АК Русе заявява, че оспорва жалбата и счита същата за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по жалбата Русенски окръжен съд съобрази следното:
Производството по делото е образувано по предявен от М. Й. Й. иск против Средно училище „Й.Й.“ за заплащане на разликата между дължимото и изплатеното й трудово възнаграждение в размер на 3100 лева за периода от месец март до месец декември 2021г. включително, включващо основното й трудово възнаграждение и допълнителните такива за трудов стаж и СБКО заедно с лихви за забава. В исковата молба ищцата твърди, че е работила при ответника по трудово правоотношение на длъжност “Главен счетоводител” до месец декември 2023 г. Трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърди, че работодателят не й е определил правилно и в пълен размер трудовото възнаграждение за периода от 2021 г. до датата на прекратяване на правоотношението, съобразно с действащите Колективни трудови договори за системата на предучилищното и училищното образование в Община Русе (КТД) и Вътрешните правила за работната заплата (ВПРЗ) в СУ “Й.Й.”. Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 5 КТД, минималните основни месечни заплати на непедагогическия персонал, членове на Синдикатите, при нормална продължителност на работното време се определят: за длъжността “главен счетоводител” не по-малко от 125 % от МРЗ. Съгласно чл. 8 ВПРЗ на ответното училище, размерът на основната месечна работна заплата за длъжността “Директор” се определя със заповед на Началника на РУО – Русе.
Размерът на основната работна заплата на специалисти с ръководни функции се договаря от 80 % до 90 % от основната работна заплата на директора на училището – чл. 10, ал. 2 ВПРЗ на СУ “Й.Й.”. Размерът на основната месечна работна заплата на Директора на СУ “Й.Й.” за 2021 г. е бил 1946.00 лева, а нейната като гл. счетоводител – 1371.00 лева. Твърди, че както текущо през 2021 г., така и от прекратяване на трудовото правоотношение до момента на нея не й е заплатена разликата между дължимото и изплатеното й трудово възнаграждение в размер на 3100 лева за периода от месец март до месец декември 2021 г. включително, включващо основното й трудово възнаграждение и допълнителните такива за трудов стаж и СБКО.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди Средно училище „Й.Й.“, ЕИК 000521430 с адрес: гр.Р., бул.“Ц.О.“ №*** да й заплати сума в размер на 2400 лева, частично от 3100 лева, представляваща разликата между дължимото и изплатеното й трудово възнаграждение за периода от месец март 2 до месец декември 2021г., включително, заедно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане. С определение в съдебно заседание, проведено на 28.01.2025 г., на основание чл. 214, ал. 1 и чл. 233 ГПК, съдът е допуснал изменение на иска чрез намаляване на размера му от 2400 лева, частично от сумата 3100 лева, на 2125.06 лева, частично от сумата 3000 лева, представляваща разлика между дължимото и изплатеното трудово възнаграждение за периода от м. март до м. декември 2021г., включително и е прекратил производството за сумата 274.94 лева поради отказ.
Районният съд е уважил предявеният иск. Приел е за спорен по делото единствено въпроса дали ищцата е заемала ръководна длъжност в ответното учебно заведение към момента на прекратяване на правоотношението, като никоя от страните по делото не е оспорила факта, че са били обвързани от трудово правоотношение, основано на Трудов договор № 464/07.07.2008 г., по силата на който М. Й. Й. заемала длъжността „Главен счетоводител“ във СУ„Й.Й.“ – Русе. С Допълнително споразумение №554/27.01.2021 г. към трудовия договор размерът на месечното трудово възнаграждение на ищцата, считано от 01.01.2021 г. бил изменен на 1 371 лева. Със Заповед № 542/19.12.2023 г. трудовият договор е прекратен на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ - поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 22.12.2023 г.
В производството пред районния съд е назначена и приета, без възражения от страните, съдебно счетоводна експертиза, имаща задача да установи какъв е размера на нетното трудово възнаграждение на ищцата за периода от м.март 2021 г. до м.декември 2021 г. вкл., съобразно действащите през периода Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование в Община Русе, Вътрешните правила за работната заплата на СУ „Й.Й.“ за 2021 г. и определената работна заплата на директора на СУ „Й.Й.“ за 2021 г., изплатени ли са трудовите възнаграждения на ищцата в пълен размер, съответно за размера на неизплатените трудови възнаграждения за исковия период от м. март 2021 г. до м. декември 2021 г. вкл. От първоначалното и допълнителното заключение на счетоводната експертиза се установява, че за периода от 01.03.2021 г. до 31.12.2021 г. начисленото брутно трудово възнаграждение на ищцата включва 1371.00 лева основно месечно трудово възнаграждение и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 47.30 %, респ. 48.40 % от 01.12.2021 г. и че за исковия период разликата между претендирания от ищцата размер на брутно трудово възнаграждение и реално начисленото й брутно трудово възнаграждение е 2738.53 лева, а разликата между претендираната чиста сума на възнаграждението след приспадане на личните осигуровки и данъка по ЗДДФЛ и реално изплатената сума на възнаграждението за същия период възлиза в общ размер на 2125.06 лева, като експертът е определил тази разлика съобразявайки разпоредбата на чл. 10, ал.
2 от ВПРЗ на СУ “Й.Й.“ - Русе, според която размерът на основната работна заплата на специалисти с ръководни функции се договаря в размер от 80 % до 90 % от основната работна заплата на директора на училището, както и на данните в Допълнително споразумение ЧР-22/11.02.2021 г. за размера на 3 основната работна заплата на К. Й. К., директор на СУ “Й.Й.“ - Русе от 01.01.2021 г.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 242 във вр. с чл. 128, т. 2 КТ. По делото безспорно се установява, че трудовото правоотношение между М. Й. Й. и Средно училище „Й.Й.“, съгласно което е заемала длъжността „Главен счетоводител“ е прекратено на основание чл. 328, ал. 10 КТ и заповедта, като неоспорена е влязла в сила, както и че спорът между страните се свежда до това, чл.10, ал. 2 от вътрешните правила за работна заплата на СУ“Й.Й.“ гр. Русе, намира ли приложение през процесния период от м.март до м.декември 2021 г. вкл. по отношение заеманата от ищцата длъжност. В чл. 10, ал. 2 от ВПРЗ на СУ“Й.Й.“ е посочено, че размерът на основната работна заплата на специалисти с ръководни функции се договаря в размер от 80 % до 90 % от основната работна заплата на директора на училището. Районният съд е приел, че ищцата е ръководела цялостната счетоводна дейност, организирала е финансовата политика и е осъществявала пълен финансов контрол в училището и е приел, че тази дейност е ръководна, а заемащия длъжността служител се включва в кръга „други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес“ и по тези съображения предявеният иск е уважен изцяло.
Изхождайки от гореизложеното, събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в тяхната съвкупна връзка, настоящият съдебен състав намира разгледана по същество въззивната жалба за основателна.
Настоящата инстанция счита, че на първо място първоинстанционният съд неправилно е дефинирал спорния въпрос, а именно - дали ищцата е заемала ръководна длъжност в ответното учебно заведение към момента на прекратяване на трудовото правоотношение и респективно неправилно е приложил материалния закон при последващото му решаване. Изхождайки от регламентираното в чл. 10, ал. 2 от ВПРЗ на СУ “Й.Й.“ гр.Русе, настоящата инстанция счита, че спорният по делото въпрос е в качеството си на главен специалист, заемала ли е ищцата длъжност с ръководни функции.
Видно от приложената по делото „Длъжностна характеристика“ на ищцата, същата е била назначена на длъжност „Главен счетоводител“ с код по НКПД „24116002“ – главен счетоводител. Съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите, длъжността попада в клас „Специалисти“, подклас „СТОПАНСКИ И АДМИНИСТРАТИВНИ
СПЕЦИАЛИСТИ“, група „Финансови специалисти“, подгрупа „Одитори и счетоводители“, т.е. заеманата длъжност не попада в обхвата на длъжностите с ръководни функции, подробно изброени в клас 1 от същия класификатор, каквато е примерно длъжността „Ръководител счетоводен отдел“. В т.9.1 от Методологичните бележки на НКПД е дадена дефиниция на понятието длъжност: “съвкупност от функции и задачи, които едно лице изпълнява на работното си място, включително в качеството му на работодател или самонает“, а в т.20 следното: „Когато за някоя длъжност се налага да се открои важността и отговорността на изпълняваните функции и задачи, към длъжностното наименование от НКПД-2011 могат да се включват и допълнителни определители като: заместник, завеждащ, 4 старши, младши, висш, главен, водещ, майстор, помощник, стажант и други, като се ползва осемцифровия код от НКПД-2011 за съответната длъжност.“. Всичко гореизложено налага извода, че длъжността „главен счетоводител“ не следва да се квалифицира като такава с ръководни функции, а като длъжност, изпълняваща важни и отговорни функции и задачи, каквито безспорно са тези на счетоводителя във всяко едно учреждение, обществено заведение и/или предприятие. Макар и трайно ВКС да приема, че характерът на длъжността като ръководна се определя от длъжностната характеристика, а не от определянето й като ръководна по Единния класификатор на длъжностите“, настоящият състав счита, че НКПД е задължителен законово регламентиран коректив, определящ характера и естеството на трудовите функции, криещи се зад наименованието на длъжността.