Решение № 4002 от 05.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4002 гр. София, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТ. СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100512901 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 3071 от 06.04.2022 г., постановено по гр.д. № 20221110100955/2022 г., по описа на СРС, 124 състав, е признато за установено по отношение на П. Д. Б. и С. У. М., че С. Й. И. и М. И. И. са собственици в режим на СИО на лек автомобил марка Рено, модел Еспейс, с рег. №******* двигател № G9TJ742C079324, рама № VF1JK0HA633239018, като е отхвърлен като неоснователен предявеният от С. Й. И. и М. И. И. срещу П. Д. Б. и С. У. М. иск с правна квалификация чл. 108 ЗС – за връщане на движима вещ – лек автомобил марка Рено, модел Еспейс, с рег. №******* двигател № G9TJ742C079324, рама № VF1JK0HA633239018, собственост на ищците.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 108 ЗС за връщане на движимата вещ, е постъпила въззивна жалба от ищците С. Й. И. и М. И. И. чрез пълномощника им – адв. Ир. К., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържат, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че не са налице трите кумулативни предпоставки за уважаването на исковата претенция, тъй като е било доказано, че са собственици на лекия автомобил, който е в режим на СИО и е придобит по време на брака, както и е било доказано, че владението на МПС е в ответника С. У., предадено от другия ответник П. Б.. Твърдят, че процесното МПС не е придобито от ответника С. У. на годно правно основание и е доказано наличието на всички кумулативно дадени предпоставки за уважаването на претенцията им. Молят съдът да отмени първоинстанционното решение и да уважи така предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС. Претендират и направените по делото разноски.

Въззиваемите ответници – П. Д. Б. и С. У. М., не са подали в законоустановения срок 1 отговор на въззивната жалба.

Решението в частта, с която е признато за установено по отношение на П. Д. Б. и С. У.

М., че С. Й. И. и М. И. И. са собственици в режим на СИО на лек автомобил марка Рено, модел Еспейс, с рег. №******* двигател № G9TJ742C079324, рама № VF1JK0HA633239018 не е обжалвано, поради което същото е влязло в законна сила.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. По отношение на предявения от ищците спрямо ответниците ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС за връщане на процесната движима вещ - лек автомобил марка Рено, модел Еспейс, с рег. №******* двигател № G9TJ742C079324, рама № VF1JK0HA633239018,, съдът намира следното:

Чрез петиторния осъдителен иск ищецът иска от съда със сила на пресъдено нещо да установи спрямо владелеца или държателя на процесната вещ, че правото на владение като правомощие от сложното право на собственост върху нея принадлежи на ищеца и въз основа на това установяване да се допусне по отношение на ответника, който я владее или държи, без да притежава правно основание за това, да предаде фактическата власт върху спорната вещ на собственика. Следователно, фактическият състав, при осъществяването на който възниква материалното притезателно право да се иска предаване фактическата власт, включва три юридически факта – две положителни и една отрицателна материална предпоставка. По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК на ищеца принадлежи правното задължение да установи, че е титуляр на правото на собственост върху спорната вещ, както и че ответникът я владее или държи, а за да бъде отхвърлен осъдителният иск, ответникът е длъжен да установи, че упражнява фактическата власт върху вещта на вещноправно или облигаторно основание. Това доказване следва да бъде пълно и главно.

По делото със сила на пресъдено нещо е установено, че ищците се легитимират като собственици на процесния лек автомобил, който е придобит по време на брака им в режим на СИО.

По отношение на факта на владението от страна на ответника П. Д. Б. следва да се посочи, че в отговора на исковата молба, ответникът е оспорил твърдението на ищците, че упражнява фактическата власт върху автомобила. Твърдението ме се подкрепя от приложеното по делото писмено доказателство - Постановление от 07.10.2020 г. за отказ да се образува досъдебно производство на мл. прокурор Петър Чираков от РП – Ямбол, от което е видно, че в хода на извършената от Прокуратурата на Република България ответникът П.

Б. е предал процесното МПС, предоставено му във владение по силата на упълномощителна сделка от 13.08.2018 г. /л. 13 РС – Ямбол/, на другия ответник – С. М. и към момента на 2 приключване на съдебното дирене по делото не владее или държи процесния автомобил, поради което и решението в частта, с която искът е отхвърлен по отношение на ответника П.

Б..

По отношение твърдението на ищците, че фактическата власт върху процесния автомобил се упражнява от ответника С. М. следва да се отбележи, че ответникът не е подал отговор на исковата молба и не е оспорил това твърдение на ищците. Нещо повече, в приложеното по делото като писмено доказателство - Постановление от 07.10.2020 г. за отказ да се образува досъдебно производство на мл. прокурор Петър Чираков от РП – Ямбол, се съдържат данни, че в хода на извършената от Прокуратурата на Република България проверка по пр.пр. № 2544/2020 г. по описа на РП гр. Ямбол, че ответникът П. Б. е предал процесното МПС във фактическата власт на ответника – С. М.. Изложеното налага обоснован извод, че процесното МПС продължава да се намира именно във фактическата власт на С. М..

Ето защо обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която предявеният ревандикационен иск е отхвърлен по отношение на ответника С. У. М., като предявеният срещу този ответник иск следва да се уважи и същият да се осъди да предаде на ищците владението върху процесния лек автомобил.

При този изход на правния спор, ответникът С. М. следва да бъде осъден да заплати на ищците на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК, сумата от 500,00 лв., представляваща разноски за производството пред СРС, както и сумата от 25,00 лв., представляваща разноски за държавна такса в производството пред СРС.

С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, предвид застрахователната стойност на МПС-то в размер на 2500,00 лв, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Решение № 3071 от 06.04.2022 г., постановено по гр.д. № 20221110100955/2022 г., по описа на СРС, 124 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Й. И., ЕГН ********** и М. И. И., ЕГН **********, срещу С. У. М., ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС за връщане на движима вещ – лек автомобил марка Рено, модел Еспейс, с рег. №******* двигател № G9TJ742C079324, рама № VF1JK0HA633239018, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА С. У. М., с адрес: с. Торос, общ. Луковит, обл. Ловеч, да предаде на С. Й.

И., ЕГН ********** и М. И. И., ЕГН **********, на основание чл. 108 ЗС, владението на лек автомобил марка Рено, модел Еспейс, с рег. №******* двигател № G9TJ742C079324, рама № VF1JK0HA633239018, собственост на ищците.

ОСЪЖДА С. У. М., с адрес: с. Торос, общ. Луковит, обл. Ловеч, да заплати на С. Й.

И., ЕГН ********** и М. И. И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК, сумата от 500,00 лв., представляваща разноски за производството пред СРС, както и сумата от 25,00 лв., представляваща разноски за държавна такса в производството пред СРС.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3071 от 06.04.2022 г., постановено по гр.д. № 20221110100955/2022 г., по описа на СРС, 124 състав, в частта, която е отхвърлен предявеният от С. Й. И., ЕГН ********** и М. И. И., ЕГН **********, срещу П. Д. Б., ЕГН **********, ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС за връщане на движима вещ – лек автомобил марка Рено, модел Еспейс, с рег. №******* двигател № 3

G9TJ742C079324, рама № VF1JK0HA633239018, собственост на ищците.

РЕШЕНИЕТО в необжалваната си част, с която , е признато за установено по отношение на П. Д. Б. и С. У. М., че С. Й. И. и М. И. И. са собственици в режим на СИО на лек автомобил марка Рено, модел Еспейс, с рег. №******* двигател № G9TJ742C079324, рама № VF1JK0HA633239018, е влязло в законна сила.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4