Решение № 733 от 10.11.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 733 гр. Русе, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20234520201606 по описа за 2023 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. И. С., чрез адв. М. М., депозирана против наказателно постановление № 710064/29.06.2023г., издадено от Директор на Офис (дирекция) за обслужване – Русе, в ТД на НАП Варна, с което на жалбоподателката, на основание чл. 178 ЗДДС е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева, за нарушение по чл. 96, ал. 1 ЗДДС.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление незаконосъобразно и необосновано, поради противоречие с материалния закон и процесуалните разпоредби в ЗДДС и ЗАНН. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че не е налице извършено нарушение, тъй като не е налице закъснение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, предвид това, че възнаграждението за посредничество е заплатено на 16.03.2023г., на която именно дата облагаемия оборот е надхвърлил 100 000 лева и от тази дата започва да тече срока за подаване на заявление за регистрация. На второ място се инвокират доводи, че се касае за инцидентна сделка, която не е свързана с извършвана от жалбоподателката икономическа дейност, която се извършва редовно и по занятие, поради и което не попада в обхвата на регистрацията по чл. 96, ал. 1 ЗДДС. Във връзка с твърденията за 1 допуснати съществени процесуални нарушения се релевират доводи, че АУАН и НП не отговарят на императивните изисквания на чл. 42, т. 3 и чл.

57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като не съдържат датата и мястото на нарушението и това е довело да накърняване процесуалните права на жалбоподателката. На последно място се развиват съображения, касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН, предвид това, че твърдяното закъснение за подаване на заявлението е едва с 21 дни. Моли се да бъде отменено наказателното постановление.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната от нея жалба, по изложените в същата фактически и правни доводи.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител, моли да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Застъпва се тезата, че правилно е определена датата на данъчното събитие, съгласно чл.

25, ал. 2 ЗДДС и предвид това, че сделките са вписани в Агенцията по вписванията на 22.02.2023г., от който именно момент е възникнало и задължението на лицето за задължителна регистрация по ЗДДС в седмодневен срок, който е изтекъл на 01.03.2023г., а заявлението е подадено на 23.03.2023г. Застъпва се тезата, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено и доказано нарушението, както й досежно липсата на предпоставките за приложението на чл. 28 ЗАНН. Претендират се разноски.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, доколкото по отношение на същото е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

2

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № F701745/05.04.2023г., против жалбоподателката, за това, че при извършена проверка на 29.03.2023 г. в ТД на НАП – Варна, по повод подадено заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС с вх. № 00000119045/23.03.2023г., обективирана в протокол

№

182692301532938/29.03.2023г. било установено, че жалбоподателката е реализирала облагаем оборот в размер на 203 430,64 лева, представляващ приход от предоставена посредническа дейност по договор сключен на 15.11.2022г., с „Лейди София“ АД, в качеството му на възложител, съгласно който жалбоподателката е поела задължение да намери купувач на подробно описани в договора недвижими имоти, като на 21.02.2023г. в Агенция по вписванията е бил вписан договор за покупко-продажба и е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС в 7-дневен срок от датата на която е достигнат оборота т. е. до 01.03.2023г. включително, а заявлението е подадено на 23.03.2023г с вх. № 00000119045/23.03.2023г.

АУАН е бил подписан без възражения, такива не са депозирани и в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателното постановление, с фактическо описание и правна квалификация на нарушението, идентични на посочените в АУАН, като на жалбоподателката, за така установеното нарушение по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, на основание чл. 178 ЗДДС е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева

Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства.

Не са налице противоречия в доказателствената съвкупност по делото, което от своя страна да налага, излагането на подробни мотиви кои доказателства съдът приема и кои отхвърля, както изисква разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, доколкото както гласните, така и писмените доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се в хода на

3 административнонаказателното производство факти, които не се и оспорват от страна на жалбоподателката.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи:

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Констатираното нарушение е описано подробно, по начин напълно индивидуализиращ същото и позволяващ на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е санкционирано, като както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателката, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните.

В настоящия случай, при съставянето на АУАН и издаването на НП не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на жалбоподателката да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана нейната отговорност, за да може пълноценно да реализира на правото си на защита, както по фактите, така и по правото и не са били ограничени по никакъв начин, процесуалните права на санкционираното лице, за да бъде прието, че наказателното постановление е издадено при 4 допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление изрично са посочени датата на данъчното събитие, на която според наказващия орган е започнал да тече срока по чл. 96, ал. 1 ЗДДС – 21.02.2023г., както и датата на която е осъществен състава на нарушението – 01.03.2023г., на която дата е изтекъл седмодневния срок за регистрация.

Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 4 ЗАНН , когато не може да се определи точно местоизвършването на нарушението, компетентен да разгледа преписката е административнонаказващият орган, в чийто район се намира местожителството на дееца, или органът, в района на който най-напред е образувано производството.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано, на основание чл.

36, ал. 1 ЗАНН, със съставянето на АУАН от инспектор по приходите в Национална агенция по приходите към Териториална дирекция град Варна, Офис Русе. С оглед изложеното, непосочването на мястото, където жалбоподателката не е подала заявление за регистрация по ЗДДС не е довело до ангажиране на нейната отговорност от местно некомпетентен орган и не е опорочило проведеното административнонаказателно производство. Това не е довело и до нарушаване правото на защита на наказаното лице, тъй като същото е упражнило правото си на жалба и същата е разгледана от местнокомпетентния съд.

С оглед изложеното неоснователни се явяват твърденията на жалбоподателката за допуснати в хода на протеклото административнонаказателно производство на процесуални нарушения, имащи за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.

Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл. 96, ал. 1 ЗДДС Всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 100 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът

Адресат на задължението е „данъчно задължено лице“.

5

Легалната дефиниция на понятието „данъчно задължено лице“ се съдържа в чл. 3 ЗДДС.

Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗДДС Данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея, а в ал. 2 е дефинирано понятието независима икономическа дейност, която е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.

В настоящия случай няма спор, а и от всички доказателства по делото еднозначно се установява, че се касае за единична и инцидентна сделка, извършена от физическо лице, което не попада в нито една от хипотезите на чл. 3, ал. 2 ЗДДС, за да се приеме, че жалбоподателката извършва „независима икономическа дейност“, респективно, че е данъчно задължено лице и за същата да е възникнало задължението по чл. 96, ал. 1 ЗДДС за регистрация по ДДС, в седмодневен срок от датата, на която е реализирала доход над 100 000 лева.

Самият факт, че същата е депозирала заявление за регистрация по ДДС не променя този извод и не превръща жалбоподателката в данъчно задължено лице.

По гореизложените мотиви наказателното постановление следва да бъде отменено като издадено при неправилно приложение на материалния закон.

С оглед пълнота на изложението следва да бъде посочено, че неоснователни се явяват доводите на жалбоподателката, касаещи дата на данъчното събитие.

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗДДС Данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, или на датата, на която услугата е извършена.