Решение № 3120 от 08.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3120 гр. София, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20251100509204 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.435 и следв. от ГПК.

Образувано е по жалба вх.№5666/24.07.2025г., подадена от Д. Д. Д., с ЕГН ********** - длъжник по изпълнително дело №20248480400554 по описа на ЧСИ Р.А., с рег.№848 при КЧСИ, с район на действие СГС, против разпореждане от 07.07.2025г., с което е оставено без уважение възражение вх.№5077/26.06.2025г. относно начислени разноски по изпълнителното дело, а именно: авансови такси по ТТРЗЧСИ в размер на сумата от 102.00 лв., както и пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на сумата от 96.00 лв.

Жалбоподателката поддържа неправилност на изводите на органа по принудително изпълнение относно наличието на предпоставките за възлагане на сторените по изпълнителното производство разноски в тежест на длъжника. В тази връзка се твърди, че са предприети действия по доброволно заплащане на дължимите суми по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, но не е оказано необходимото съдействие от страна на взискателя, респ.- неговия процесуален представител, с когото е била осъществена комуникация относно предоставяне на банкова сметка, по която да преведе присъдената сума. Поддържа се, че не е било налице надлежно уведомяване за образуваното изпълнително дело и за предприетите изпълнителни действия по налагане на запор върху трудовото възнаграждение. В подкрепа на изложените доводи, жалбоподателката представя разпечатка от електронна кореспонденция с процесуалния представител на взискателя - М.Л.Л. – адв.Н.В., разпечатки от чат-кореспонденция и платежни нареждания. Иска се разноските по изпълнителното дело да се възложат в тежест на взискателя. Поддържа се още, че размерът на начислените от съдебния изпълнител такси по изпълнителното дело е завишен, като се оспорва начинът, по който е начислена пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Твърди се, че по изпълнителното дело не е 1 приложен изричен и мотивиран акт от страна на ЧСИ досежно начислените разноски, както и не е даден отговор поради какви причини е налице разминаване между реално начислените такси и размерите, установени в ТТРЗЧСИ. Позовава се на разрешенията, дадени с мотивите към т.5 от ТР №3/10.07.2017г. по тълк.дело №3/2015г. на ОСГТК, ВКС.

По тези аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното разпореждане от 07.07.2025г. и да разпореди на съдебния изпълнител да й възстанови начислените по изпълнителното дело разноски, а в условията на евентуалност – да се възстановят само надвнесените такива.

Взискателят по изпълнителното дело – М.Л.Л., с ЕГН **********, чрез адв.Н.В., в срока по чл.436, ал.3 от ГПК, е депозирал писмено възражение, в което взема становище за неоснователност на постъпилата жалба. Твърди се, че представените от жалбоподателката електронна и чат-кореспонденция нямат отношение към изпълнителния лист, по повод на който е образувано настоящото изпълнително дело. Твърди се още, че наведените от жалбоподателката доводи, за липса на информация за банковите сметки на взискателя, както и за наложените запори, са неоснователни. Поддържа се, че от страна на взискателя не е налице възпрепятстване получаване на поканата за доброволно изпълнение. Излага се още, че длъжникът с пасивното си поведение е станал причина за образуване на изпълнителното дело и разноските следва изцяло да се заплатят от него, съгласно разпоредбата на чл.79 от ГПК. Твърди се, че не са налице доказателства за извършено доброволно плащане на сумата по изпълнителния лист преди завеждане на изпълнителното дело. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение подадената жалба.

ЧСИ Р.А., с рег.№848 при КЧСИ, с район на действие СГС, на основание чл.436, ал.3 от ГПК е изложила писмени мотиви относно извършеното изпълнително действие, предмет на обжалване.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Изпълнително дело №20248480400554 по описа на ЧСИ Р.А., с рег.№848 при КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано по молба вх.№4622/02.08.2024г. на взискателя М.Л.Л., с ЕГН **********, чрез адв.Н.В., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 12.07.2024 г. по нчхд №11603/2019г. по описа на СРС, Н.О., 6-ти състав, с който се осъжда Д.

Д. Д., с ЕГН **********, да заплати на взискателя М.Л.Л., с ЕГН **********, посочена сума. В изпратената на 05.08.2024г. покана за доброволно изпълнение на длъжника – Д. Д.

Д., е посочено че задължението по изпълнителното дело възлиза, както следва: 600.00 лв., присъдени съдебни разноски, 200.00 лв., разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, 66.00 лв., такси по изпълнението и разноски, 96.00 лв., такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. На 24.09.2024г., 18.10.2024г. и 16.06.2025г. са изпратени покани за доброволно изпълнение на длъжника – Д. Д. Д., които не са връчени на последния. В изпратената на 16.06.2025г. покана за доброволно изпълнение на длъжника – Д. Д. Д., е посочено че задължението по изпълнителното дело възлиза, както следва: 600.00 лв., присъдени съдебни разноски, 200.00 лв., разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, 102.00 лв., такси по изпълнението и разноски, 96.00 лв., такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

По делото е приложено извлечение по сметка на ЧСИ Р.А., с рег.№848 при КЧСИ, от което е видно, че на 25.06.2025г. от длъжника – Д. Д. Д., е извършено плащане на сумата от 998.00 лв. по образуваното изпълнително дело №20248480400554 по описа на ЧСИ Р.А., с рег.№848 при КЧСИ.

Постъпило е писмо /имащо характер на възражение/ вх.№5077/26.06.2025г. от длъжника – Д. Д. Д., в което се оспорва начисляването на разноски по изпълнителното дело.

Изложени са доводи, че на длъжника не е оказано дължимото съдействие от страна на взискателя относно предоставяне на банкова сметка, по която да преведе дължимите суми, 2 както и че не е било налице надлежно уведомяване за образуваното изпълнително дело и за предприетите изпълнителни действия по налагане на запор върху трудовото възнаграждение. Иска се предоставяне на подробна обосновка за начислените в тежест на длъжника разноски. Счита се, че е налице превишение на начислените такси и разноски по изпълнителното дело в тежест на длъжника, т.ч. и пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Счита се още, че не следва да се възлагат в тежест на длъжника разноските за нереализираните изпълнителни способи и разноските, направени за изпълнителни действия преди изтичане на срока за доброволно изпълнение, съгласно мотивите на т.5 от ТР №3/10.07.2017г. по тълк.дело №3/2015г. на ОСГТК, ВКС. В подкрепа на изложените доводи длъжника представя платежни нареждания, включително и към взискателя по изпълнително дело №20248480400554. Иска се възстановяване на платените разноски, евентуално да се възстанови тяхното превишение, като е посочена банкова сметка.

С обжалваното разпореждане от 07.07.2025г. съдебният изпълнител, във връзка с постъпилото от Д. Д. Д., възражение вх.№5077/26.06.2025г., отказва да възстанови разноските и таксите по делото поради липсата на предпоставките на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като сумата по изпълнителния лист не е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство, поради което внесените такси се дължат от длъжника; както и са изложени аргументи, че законът задължава органа по изпълнението едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение да изпрати и запорно съобщение до третото задължено лице, съгласно чл.507 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

С оглед разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК, в която са изброени изчерпателно и лимитивно действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат предмет на обжалване от длъжника, към които се включва и постановлението за разноски, съдът приема, че жалбата, с която е сезиран, е процесуално допустима и като подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА.

Според разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в хипотезите по т.1, т.2 и т.3, каквито не са налице в процесния случай.

Такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни и други действия, като техният размер и вид са определени в ТТРЗЧСИ - чл.78 от ЗЧСИ. За събирането на таксите по изпълнението частният съдебен изпълнител следва да изготви сметка, която се връчва на задълженото лице и в която се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материалният интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане чл.79 от ЗЧСИ. Обикновените такси по изпълнението се събират само за действия, изрично посочени в тарифата /чл.82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес /чл.83 от ЗЧСИ/.

С оглед на изложеното, съдът счита за неоснователно релевираното от жалбоподателя възражение за недължимост на начислените такси и разноски по изпълнението, поради обстоятелството, че е било извършено доброволно плащане, а покана за доброволно изпълнение не е била връчена. Съгласно практиката на ВКС, плащането се счита за направено след започване на изпълнителното производство, по смисъла на чл.79, ал.1, т.1, пр.2 ЗЧСИ, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител – съгласно чл.426, ал.1 ГПК, изпълнението започва, когато взискателят поиска писмено от съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи всички такси, дори и когато изпълни в срока за 3 доброволно изпълнение - дължи платените от взискателя авансови такси; разноските за извършените необходими действия по изпълнителното дело; разноските на взискателя за процесуално представителство и окончателната такса по т.26 ТТРЗЧСИ.

По общото правило на чл.79, ал.1 от ГПК, таксата върху събраните суми за изпълнение на парично вземане по т.26 от ТТРЗЧСИ винаги е за сметка на длъжника платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело /в посочения смисъл – решение №266 /19.12.2013г. по гр.дело №1427/2012г.на ВКС, Г.К., IV Г.О., решение №640/04.10.2010г. по гр.дело №920/2009г. на ВКС, Г.К., IV Г.О., решение №93/13.02.2024г по гр. дело на ВКС №4644/2022г., Г.К., IV Г.О./. В тази връзка, настоящият съдебен състав намира, че са дължими таксите за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, върху негова сметка в „Изипей“ АД, както и върху трудовото му възнаграждение, в общ размер на 36.00 лв. с вкл. ДДС, съгласно изготвени сметки от съдебния изпълнител №0000063747/02.08.2024г. и №0000067019/16.06.2025г., доколкото същите представляват необходими действия по изпълнителното дело за реализиране на задълженията, предмет на изпълнителното производство, извършени по молби на взискателя вх.№4622/02.08.2024г., вх.№6813/18.10.2024г. и вх.№4756/16.06.2025г. Видно от горепосочените сметки, дължими се явяват и таксите по т.1 и т.5 от ТТРЗЧСИ – за образуване на изпълнителното дело, както и за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл.517, ал.2 и 3 от ГПК – или дължими са такси и разноски в общ размер на 84.00 лв. с вкл. ДДС. В процесния случай, обаче, липсват доказателства съдебният изпълнител по делото да е изготвил сметка за оставащите 18.00 лв., представляващи разликата между реално дължимите 84.00 лв. и посочените в поканата за доброволно изпълнение от 16.06.2025г. такси и разноски по изпълнението в размер на 102.00 лв.. Ето защо, съдът приема, че дължимите такси и разноски по изпълнителното дело, съгласно т.1, т.5 и т.9 от ТТРЗЧСИ, са в общ размер на 84.00 лв. с вкл. ДДС.