Определение № 1191 от 27.11.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1191 гр. Стара Загора, 27.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20245500500472 по описа за 2024 година Производството е по чл.274, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 229, ал.1, т.4 и т.7 и чл.130 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от М. А. А., чрез адв. М. М., против Определение № 1703 от 21.06.2024 г., постановено по гр. д. №1382 от 2024 г.

Частният жалбоподател обжалва постановеното определение, с което се прекратява производството по горепосоченото дело. Твърди, че в обжалваният акт се излагат съображенията за недопустимост на иска й, защото се приема, че цитираната от ищеца практика на СЕС, е неприложима, поради обстоятелството, че има влязла в сила заповед за изпълнение на 24.11.2016 г. във връзка с процесния договор за заем под № 122482 от 07.3.2016 г. Твърди, че съдът е изложил доводи, че съществува трайно установена съдебна практика, с която се приема, че с влязлата в сила заповед за изпълнение се установява, с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражение, както и практика на ВКС, която приема, че с влизането в сила на заповедта за изпълнение се преклудират всички факти и възражения на длъжника, настъпили преди този момент, поради което длъжникът няма право да се позовава на тях и да оспорва вземането въз основа на тях. Съдебният състав също така излага становище, че СЕС споделя мнение, че защитата на потребителя не е абсолютна, излагайки и аргументи, че съдебните решения, които са станали окончателни, след изчерпване на наличните способи за защита не могат да бъдат оспорвани /решение от 13.3.2007 г. по дело Ц-432/05). Съдът с този аргумент обаче релевира съдебни решения, а не заповеди за изпълнение.

Съдебният състав, приема, че решения на СЕС - решение от 17.05.2022 г. по дело С-600/19 г., решение от 17.05.2022 г. по съединени дела С- 693/19г. и С1 831/19г., решение от 17.05.2022 г. по дело С-725/19г., а също така и решение от 18.01.2024г. подело С-22г. и определение от 18.12.2023г. по дело С -231 /23г., биха се приложили ако съдът служебно не е извършил проверка за неравноправност на договорните клаузи в постановения от него съдебен акт, като приема, че въпреки датата на издаване на заповедта за изпълнение срещу доверителната ми /07.3.2016 г/, съдът се е произнесъл, защото през 2016 г. в действащата норма на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК е било възложено на заповедния съд да провери дали искането за присъждане на суми е в противоречие със закона или добрите нрави.

Считат, че Определение с № 1703 от 21.06.2024 г., постановено в производството по гр. д. №1382 от 2024 г. от първоинстанционен състав е неправилно, постановено в нарушение на процесуалния закон. Съображенията им са следните:

1. На първо място, молят да се приеме, че цитираната практика на ВКС от съда, с която и процесуалния представител на ищеца е запознат, вече не е противоречива, тъй като с Определение №4203 от 20.12.2023 г. по гр. д. 1767 от 2023 г. на четвърто гражданско отделение на ВКС, се обсъжда, че такава искова претенция като тази заведена от нея, е допустима и няма как искът не недопустимо, а единствено неправилен. Съдебният акт е постановен изцяло в резонанс с цитираната практика на СЕС, като от обсъждане на казуса става ясно, че е депозирана искова молба на основание чл. 124 от ГПК, с която се цели да се установи, че суми във връзка с договор за кредит, по който вече има издаден изпълнителен лист срещу ищеца в производството, не се дължат поради 2 съображения. Едното от тях е именно недействителност на договора, алтернативно клаузи от договора. Тоест такива искови молби, особено като тази в настоящото производство, с която се цели прогласяване на недействителност на договора, а не се цели установяване на недължимост, са допустими.

Това се потвърждавало и от Решение №222 от 30.5.2024 г. постановено по гражданско дело 291 от 2024 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, потвърждаващо решение на Районен съд -Димитровград. Видно от Решение № 260155 от 4.10.2021 г. на PC - Димитровград по гр. д. № 290/2021 г., съдебен състав, е преценил, че сходен на настоящия иск е допустим и основателен. Подобно становище е споделено и с Определение № 343 от 5.02.2024 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. № 2048/2023 г.

2. На следващо място, трябвало да се изтъкне, че в съображение 68 от Решение от 17.5.2022 г. по съединени дела С-693/19 и С-831/19 на СЕС, се излага следното заключение: „От изложеното следва, че на въпросите, поставени по дело С-693/19 и по дело С-831/19, следва да се отговори, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат наиионална правна уредба, която предвижда, че когато срещу издадена по искане на взискател от съда заповед за изпълнение длъжникът не е подавал възражение, впоследствие, поради това че силата на пресъдено нешо. с която се ползва тази заповед, имплицитно обхваща 2 действителността на съответните клаузи, с което се изключва изияло разглеждането на тяхната действителност, съдът по изпълнение не може да контролира евентуалния неравноправен характер на клаузите от договора, които са послужили като основание за издаването на тази заповед. Обстоятелството, че към датата, на която заповедта е влязла в сила, длъжникът не е знаел, че може да бъде квалифициран като „ потребител " по смисъла на тази директива, е без значение в това отношение. " В тази връзка е и диспозитива на горецитираното решение на СЕС. Нещо повече, по това дело генералния адвокат е български юрист, споделящ изложеното по-горе и защитаващ тезата, че влязлата в сила заповед за изпълнение въз основа на документ, не може да пречка в отделно производство да се провери от съда неравноправността на клаузите по съшия договор.

На следващо място и в т. 52 по дело № С-600/19 на СЕС, с която се обобщава заключението на съда, се взема становище, че „член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която поради действието на силата на пресъдено нещо и на преклузивния срок не позволява нито на съда в производството по принудително изпълнение върху ипотекиран имот да провери служебно неравноправния характер на договорни клаузи, нито на потребителя — след изтичането на срока за подаване на възражение — да се позове на неравноправността на тези клаузи в това производство или в последващо производство по установителен иск, когато при образуването на производството за принудително изпълнение върху ипотекиран имот посочените клаузи вече са били проверени служебно от съда относно евентуално неравноправния им характер, но съдебното решение, с което се допуска принудителното изпълнение върху ипотекирания имот, не съдържа никакви мотиви, дори в обобщен вид, свидетелстващи за извършването на тази проверка, и в това решение не е посочено, че преценката на съда след посочената проверка повече не може да бъде оспорвана, тъй като не е направено възражение в посочения срок. От изложеното следва, че когато със съдебен акт е признато вземане въз основа на неравноправна клауза срещу потребител, без в този съдебен акт да са изложени конкретни мотиви за противоречието или не на клаузата с конкретна/конкретни разпоредби, обуславящи неравноправност на клаузата, предходният съдебен акт не би следвало да формира СПН за действителността на клаузата и при последваща претенция, Съдът на самостоятелно основание би следвало да извърши преценката дали клаузата е неравноправна, с оглед принципа на ефективност и необходимостта от ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи. В тази връзка Решение №357 от 09.1.2023 г. по гр. г. №4911 от 2022 г., по описа на СРС. Въпреки, че спорът е различен, това са съображения, които са споделени от страна на Софийски районен съд.

С решение на СЕС от 17.05.2022 г. по дело С-600/19 МА срещу Ibercaja banco SA решение от 17.05.2022 г. по съединени дела С-693/19 SPV Project 3

1503 Sri, Dobank SpA срещу YB и C-831/19 Banco di Desio e della Brianza SpA и др. срещу YX, ZW и решение от 17.05.2022 г. по дело С-725/19 I O срещу Impuls Leasing Romania IFN SA се утвърждава принципа, че националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, и че държавите членки са длъжни да предвидят подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи.

От цитираните решения следва, че националните процесуални разпоредби трябва да бъдат съобразени с принципа на ефективност, тоест да отговарят на изискване за ефективна съдебна закрила, поради което националните процесуални принципи, включително силата на пресъдено нещо, не могат да бъдат пречка за упражняването на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза. Национална правна уредба, съгласно която служебното разглеждане на неравноправния характер на договорните клаузи се счита за извършено и се ползва със сила на пресъдено нещо дори при липсата на каквито и да било мотиви в това отношение в съдебния акт, може, предвид естеството и значението на обществения интерес, който е в основата на защитата, която Директива 93/13 предоставя на потребителите, да изпразни от съдържание задължението на националния съд да извърши служебна проверка на евентуално неравноправния характер на договорните клаузи - виж т. 65 от решение на СЕС от 17.05.2022 г. по съединени дела С-693/19 и С-831/19.

С оглед всичко изложено по-горе и факта, че нито в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 24.11.2026, издадена по ч. гр. д. с № 5330 от 2023 г., нито в отделно разпореждане, има произнасяне от заповедния съд относно неравноправността на клаузите по договора, в следствие на което, молят да се приеме, че искът е допустим, а определението на съдебния състав неправилно.

Предвид гореизложеното молят да се отмени Определение с № 1703 от 21.06.2024г., с което е прекратено производството по гр. д. № 1382/2024г. на PC Стара Загора като неправилно и незаконосъобразно.

Подробни съображения за това са изложени в частната жалба на жалбоподателя с вх. № 19352/05.07.2024г., депозирана по гр. дело с № 1382/2024г. чрез РС-Стара Загора.

Съдът намира, че в законоустановения едноседмичен срок за писмен отговор такъв е постъпил от другата страна по делото по повод на частна жалба подадена против Определение с № 1703 от 21.06.2024Г. по гр.д. № 1382/2024г. на Районен съд Стара Загора.8 с-в. от “И.Ф.“ ЕООД, представлявано от управителя Б.Н., с която молят съда да не разглежда частната жалба, тъй като е недопустима, като съдът я върне. Считат, че в частната жалба липсват пороци срещу определението. Единствено се сочат аргументи по съществото на спора, до което не се е стигнало. Молят, да се отхвърли подадената жалба, като неоснователна и недоказана.

4

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, молят да им се присъдят разноски в размер на 50.00 лв.

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и същевременно с това и всяко поотделно и като взе предвид становищата и доводите на страните и оплакванията изложени в частната жалба, депозирана по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като изхожда от активно процесуално легитимирана страна в процеса, насочена е против съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол и е подадена в преклузивния законоустановен едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 от ГПК и се явява процесуално допустима.

С Определението си под № 1703/21.06.2024 г., постановено по гр. д. с № 1382/2024 г., Районен съд Стара Загора е ПРЕКРАТИЛ производството по гражданско дело с № 1382/2024г. по описа на РС - Стара Загора, поради недопустимост на предявените от М. А. А. от гр. Стара Загора, против „И.Ф.” ЕООД, установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК във връзка с чл. 26, ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК за обявяване за недействителен на договор за кредит №122482/07.03.2016г., съединен, при условията на евентуалност, с искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за обявяване на недействителност на отделни клаузи от този договор (чл. 10 и чл. 3 от договора).