Решение № 171 от 16.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Пловдив, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Д. Хаджиев

Членове:

Велина Ем. Антонова

Михаела Хр. Буюклиева при участието на секретаря Нели Т. Кирилова в присъствието на прокурора Иван Хр. Перпелов като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Наказателно дело за възобновяване № 20265000600392 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава 33 от НПК.

С присъда № 79/09.04.2025г., постановена по НОХД № 6015/2022г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, осъденият Б. В. З. е признат за виновен в това, че на 21.11.2021г. в гр.П. е управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил „Форд Рейнджър“, с рег. № *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,80 на хиляда, установено по надлежния ред – със съдебно-химическа експертиза, поради което и на основание чл.343б, ал.1 вр. чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на двеста лева.

Съгласно чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години.

На основание чл.343б, ал.1 вр. чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК осъденият е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.

1

На основание чл.59, ал.4 от НК при изпълнението на тази санкция е приспаднато времето, през което е бил лишен по административен ред да упражнява това право, считано от 21.11.2021г.

В негова тежест са възложени разноските по делото.

С решение № 180/29.05.2026г., постановено по ВНОХД № 2475/2025г., Окръжен съд гр.Пловдив е изменил присъдата на Районен съд гр.Пловдив, като е намалил размера на наказанието лишаване от свобода, от една година на четири месеца. Потвърдил е съдебния акт в останалата му част.

Поради липса на процесуална възможност за касационно обжалване, присъдата на първоинстанционния съд е влязъл в сила на датата на постановяване на въззивното решение.

От осъдения З., чрез неговия защитник адв.Й., е подадено искане за възобновяване на производството по делото. Излагат се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.

Прави се искане за възобновяване на наказателното производство, отмяна на присъдата и въззивното решение и оправдаване на осъдения. Алтернативно се предлага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.

Пред Пловдивския апелативен съд осъденият З. не упражни лично правото си на защита. Чрез защитника си поддържа искането с изложените в него съображения за възобновяване на делото.

Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че искането за възобновяване е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение. Счита, че не са налице сочените от защитата нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Липсват и основания за оправдаване на осъденото лице.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с данните по делото, обсъди становищата на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване в пределите на правомощията си, установи следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е в срока по чл.421, ал.3 от НПК, от надлежно легитимирана страна по чл.420, ал.2 от НПК. Негов предмет е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, 2 който не подлежи на проверка по касационен ред и е влязъл в сила. В него се съдържа позоваване на основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, което е основание за възобновяване на делото.

Разгледано по същество, с оглед очертаната в него аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Според правната доктрина и постоянната практика на ВКС при преценка за наличието на основанието по чл.422, ал.1, т.5 от НПК следва да се отчете, че възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за проверка на влязлата в сила присъда и допълнителна гаранция за нейната правилност. Неговата цел е да установи наличието на изрично предвидените в закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в сила съдебен акт. Такива основания, от категорията на съществените, са допуснати нарушения на процесуалните правила при постановяване на акта, които пороци да поставят под съмнение правилността, законосъобразността и справедливостта му. Трябва да се анализират степента на влияние на съдържащото се в основанието за възобновяване върху приетата фактическа обстановка по делото, направените правни изводи и определеното наказание и ще доведе ли до промяната им това обстоятелство.

Настоящият съдебен състав не констатира наличието на сочените в искането процесуални нарушения, опорочаващи влязлата в сила присъда, допуснати при първоинстанционното разглеждане на делото и пропуснати от въззивната инстанция.

Не са налице пропуски в доказателствената дейност на двете съдебни инстанции, които да сочат на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и да са основание за възобновяване на производството по делото.

Окръжен съд гр.Пловдив, като втора по ред първа инстанция, е провел съдебно следствие, в хода на което е допуснал до разпит в качеството на свидетели П. С. Г. и Ф. С. Й.. При преглед на съдопроизводствените действия на решаващите съдилища не се установява да са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането, проверката и анализа на различните доказателствени източници. Първоинстанционният и второинстанционният съд, в рамките на събраните доказателствени източници, са извършили самостоятелен, обстоятелствен, всестранен и прецизен анализ на доказателствената маса, поотделно и в съвкупност. Не се констатират 3 допуснати от решаващите съдилища нарушения на процесуалните изисквания на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК. Въззивният съд, от една страна, е дал своята оценка за доказателствената дейност на първата инстанция, а от друга е направил самостоятелен анализ на доказателствата и доказателствените материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, като изключително подробно и аргументирано е изложил крайните си изводи в мотивната част на постановения съдебен акт. Неговият доказателствен анализ е правилен, обективен и в синхрон с изискванията на горепосочените законови текстове.

Пловдивският апелативен съд намира за неоснователно оплакването на защитата, че неизяснена е останала концентрацията на алкохол в кръвта на осъдения З.. По делото е приета съдебномедицинска експертиза, която също е изследвала този въпрос. Нейното заключение, както и това на съдебнохимическата експертиза, са детайлно анализирани ведно с всички доказателства по делото.

Неприемлив е укорът към въззивния съд, че не е назначил допълнителна съдебномедицинска експертиза за възможността последващ прием на алкохол да повлия върху установената концентрация на алкохол в кръвта на осъденото лице, с оглед физическото му състояние и евентуални заболявания. Поради изминалия период от време от инкриминираната дата /21.11.2021г./, неангажирането на доказателства за здравословното му състояние и наличната доказателствена съвкупност, правилно и обосновано второстепенният съд е оставил без уважение това доказателствено искане на защитата. Постоянна и непротиворечива е практиката на ВКС, че съдът не е длъжен да уважава всички доказателствени искания на страните, а само тези, които биха допринесли за разкриване на обективната истина по делото.

Настоящият случай не е такъв, за да се приеме, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Окръжен съд гр.Пловдив е спрял вниманието си и на гласните доказателства, включително на показанията на свидетелката М. П. и обясненията на осъдения З.. Анализирал ги е наред с другите доказателства и заключенията на вещите лица. Аналитичната му дейност не е в нарушения с процесуалните изисквания, поради което не търпи критика.

Не могат да се направят изводи за неправилно приложение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, тъй като липсват 4 пороци при формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища по фактите и спрямо установеното от фактическа страна.

Предвид гореизложените съображения Пловдивският апелативен съд намира, че не е налице основанието на чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК за отмяна на присъдата на първоинстанционния съд и на въззивното решение. Поради това искането на осъдения за възобновяване на производството по делото, като неоснователно, следва да се остави без уважение.

С оглед на горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. В. З. за възобновяване на производството по ВНОХД № 2475/2025г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив и НОХД № 6015/2022г. по описа на Районен съд гр.Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5