Решение № 798 от 05.07.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 798 гр. Бургас, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Гражданско дело № 20222100100711 по описа за 2022 година

Производството по настоящото дело е с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по повод исковите претенции на З. М. А., ЕГН ********** и А. А. А., ЕГН **********, и двамата от с. Р., община Бургас, област Бургас, ул. „К. и М.“ № **, чрез процесуалния им пълномощник, със съдебен адрес: град София, ул. „Цар Асен“ № 1, ет. 4 против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище град София и адрес на управление район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано заедно от двама от четиримата изпълнителни директори Павел Валериев Димитров, София Николова Антонова, Валентин Валентинов Илиев и Марин Александров Димитров за осъждане на ответното дружество да заплати на всеки от ищците сумата от по 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес във връзка със смъртта на техния син А. А. А., ЕГН **********, починал в резултат на възникнало на 27.05.2021 година пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху претендираните размери главница от датата на уведомяване на застрахователя на виновния водач за настъпилото произшествие - 02.09.2021 година с извънсъдебната молба-претенция до датата на окончателното изплащане на обезщетението. Претендира се от ищците и заплащането на сторените от тях съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представят и ангажират доказателства.

Твърди се в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че на 27.05.2021 година, около 20.16 часа по АМ „Тракия“, на км. 356 + 250 1 м., в посока град Бургас, водачът на лек автомобил марка и модел „Хюндай Н1“, с peг. № А 8894 HP, не контролирал непрекъснато МПС, ударил се вляво в преграда /мантинела/, като от удара автомобилът отскочил и се преобърнал вдясно извън пътното платно. Автомобилът бил управляван от Д. Н. С., като при инцидента била причинена смъртта на А. А. А., пътник в лекия автомобил, който бил син на ищците.

За произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица с peг. № 769р-8788/27.05.2021 година. Образувано било и досъдебно производство № 247/2021 година по описа на ІІ РУ на МВР - град Бургас.

Сочи се в исковата молба, че ищците и техния син били сплотено и щастливо семейство. Имали изградена силна емоционална и духовна връзка помежду си, обичали се, подкрепяли се и живеели в разбирателство, дори и след като той създал свое собствено семейство. Починалият Ангел А. винаги бил опора и подкрепа за своите родители. Той бил изключително грижовен и любвеобилен син. Те имали общи занимания, разхождали се често, ходили си на гости. Загубата на родния им син дълбоко травмирала ищците, които загубили смисъл в живота си, поради което към настоящия момент усещали празнота, която никой и нищо не можел да запълни. Изтъква се, освен това, че към момента на смъртта А. А. бил на 32 години, в трудоспособна възраст и в разцвета на силите си.

Ритъмът на живот на ищците бил подчинен изцяло на скръбта им от голямата загуба.

Ищцата З. А. постоянно плачела, станала затворена и необщителна, не можела да свикне е мисълта, че е загубила обичания си син. Ищецът А. А., след загубата на сина си, избягвал да излиза и да се среща с хора извън семейството, не говорел и не се усмихвал, станал мълчалив и често се разстройвал. Двамата родители трудно приемали загубата на своето дете; страдали от нарушения в съня и апетита. Те щели да изпитват болка и да скърбят до края на дните си, като болката им никога нямало да отшуми. Моралните им страдания били огромни и неописуеми и щели да ги съпътстват през целия им живот.

Към момента на процесното ПТП за лек автомобил марка и модел „Хюндай H1“, с peг. № А 8894 HP, имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със ЗК „Лев И н с “ АД по полица № BG/22/120002442844, валидна от 26.08.2020 година до 26.08.2021 година.

Твърди се от ищцовата страна, че било изпълнено изискването на чл. 380 от Кодекса за застраховането. На 02.09.2021 година те отправили молба-претенция до застрахователяответника по делото, с искане да им бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение. Въпреки изтичане на законоустановеният срок, застрахователят не определил и не изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция. В тази връзка и поради това, на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ, върху претендираната сума се следвала и законната лихва до окончателното й заплащане.

Ответникът по делото, на когото съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който е изразил становище по така предявените против него искови претенции, като оспорил същите изцяло по основание и размер.

2

На първо място се изтъква, че в закона липсвала презумпция, съгласно която на ищците да се дължало обезщетение за неимуществени вреди единствено поради факта на леталния изход за техния син. В тази връзка се оспорва между ищците и пострадалия да били съществували отношения на общност, привързаност, обич и доверие. Оспорва се и твърдението на ищците, че били претърпели сочените от тях болки и страдания. Сочи, че размерът на предявените претенции бил прекомерен и не отговарял на принципа за справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД, както и на трайно установената съдебна практика.

Подчертава се обстоятелството, че вредите от смъртта на близък родственик били изключително тежки, но не можели да бъдат репарирани с парично обезщетение. На следващо място се оспорва и твърдението на ищците за вина у водача Д. Н. С. за смъртта на техния син. При условията на алтернативност се заявява, че било налице съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Същото е обосновано с твърдението, че като пътник починалото лице пътувало без обезопасителен колан, с който моторното превозно средство било оборудвано. На последно място са оспорени и акцесорните претенции за лихва за забава, както и началната дата от която се претендират. В тази връзка ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ, твърдейки, че дължи лихва за забава от 27.09.2021 година.

Бургаският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ дава право на увредените лица да насочат иск за обезщетяване на претърпените от тях вреди пряко срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка „Гражданска отговорност“. По този иск ищците следва да установят, че имат вземане за непозволено увреждане срещу водача на моторното превозно средство /фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди или това са визираните в чл. 45 от ЗЗД условия/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между водача и застраховател.

По делото не е спорно между страните, че към момента на процесното пътнотранспортно произшествие за лек автомобил марка и модел „Хюндай H1“, с peг. № А 8894 HP, е била налице валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със ЗК „Лев И н с “ АД по полица № BG/22/120002442844, валидна от 26.08.2020 година до 26.08.2021 година. При това положение отговорността на водача на участвалото в произшествието лице се покрива от тази задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. Установява се също така от представеното по делото удостоверение за съпруг/а и родствени връзка изх. № 94-01-18905 от 01.06.2021 година, издадено от Община Бургас, че ищците А. А. и З. А. са баща, съответно майка на починалото от увреждането лице, поради което същите са от кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди, съобразно Постановление №4 от 26.05.1961 година на Пленума на ВС.

3

С оглед установяване на наведените от страните твърдения в настоящото производство е допусната и извършена комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, вещите лица по която в изготвеното и прието заключение са посочили, че на 27.05.2021 година е настъпило самостоятелно пътнотранспортно произшествие на автомагистрала „Тракия“ при км. 356+250 в района на пътен възел Българово с участието на лек автомобил „Хюндай Н1“ с рег. № 8894 НР с посока на движение от град София към град Бургас, управляван от Д. Н. С. Около 20 часа той се е намирал на км. 356-250 в района на пътен възел Българово в посока град Бургас. Пътният участък там е прав, пътното платно посока Бургас с две ленти за движение с ширина съответно 3 м. и аварийна лента с ширина 2.70 м. По посоката на движение банкета е с ширина 0.8 м. с предпазна еластична ограда от другото платно посока град София. Действието се е развило през тъмната част на денонощието, при суха пътна настилка. Движението не е било интензивно. Водачът е управлявал автомобила в лявата лента за движение със скорост определена на около 140 км/ч. В даден момент лекият автомобил е осъществил контакт с бордюра, очертаващ северната /лявата/ граница на платното за движение за посока град Бургас в района на отводнителната шахта, изминавайки разстояние около 30 м., допирайки се до мантинелата и нарушавайки целостта на бордюра. Вследствие на удара предна лява джанта получава деформации по периферията и автомобилът започва да се стреми да се отклони още наляво.

За да предотврати това, водачът Съсков е реагирал нормално със завиване надясно, за да възстанови управляемостта и стабилността на автомобила. За начина на реагирането липсват данни в делото, но според изискването описано в специализираната литература, това трябва да се извърши внимателно и най-вече плавно. Според експерта, действието на водача е било по-рязко, при което автомобилът е започнал да се движи по крива, която е била с критична скорост по-малка от скоростта на движение на автомобила, поради което водачът е загубил контрола върху автомобила и не е могъл да предотврати продължаващото движение на същия надясно и впоследствие навлизане в банкета и преобръщане по ската.

По пътното платно има фиксирани три следи, които в началото са дъги и после се изправят, накъсана следа от триенето на предна лява джанта в настилката, следа от просуркване на гумите от дясната страна и следа от задно ляво колело. При положение, че водачът на автомобила е употребил спирачката система и е намалил възможността да овладее управлението на автомобила, защото инерционната сила от спирането се събира със създалата се центробежна сила и лекият автомобил достига до границата на сцеплението, когато колелата започват да се плъзгат, автомобилът става неуправляем. Занасянето на автомобила е започнало след около 30 м. след първоначалния контакт и автомобилът е станал неуправляем, насочил се надясно, започнал е да се завърта около вертикалната си ос по часовата стрелка и е застанал перпендикулярно на лентата. След напускане на пътя, автомобилът се ударил в отсрещната повърхност и оградата основно с предната си лява част и е започнал да се преобръща наляво, въртейки се още около вертикалната си ос. Не може да се установи кой пътник откъде е изпаднал.

Вследствие на пътнотранспортното произшествие са пострадали пътниците в автомобила С. И. С. на предна дясна седалка, Д. Р. Р. и В. Г. К. на първи ред седалки зад 4 предните. Водачът на автомобила Д. Н. С. и пътниците Р. Ф. Р., на първи ред задни седалки вдясно, А. А. А. и Х. Я. С. на втори ред задни седалки са получили наранявания несъвместими с живота и са починали. Пострадалият А. А. А. е получил комбинирана гръбначно-мозъчна, гръдна и коремна травми, счупване на гръбначния стълб в шийната област с кръвонасядане на гръбначния мозък, тънък субарахноиден кръвоизлив по малък и продълговат мозък, счупване на ребра в лява гръдна половина от 2 до 10, кръвонасядане хилусите на белия дроб, разкъсване на сърдечната торбичка, както и на слезката, счупване на дясна предлакътница и лява бедрена кост, разкъсно-контузни рани, охлузвания и кръвонасядания по тялото, оток на мозъка и белия дроб, остър кръвен застой във вътрешните органи, тъмна черна кръв. Непосредствената причина за смъртта му е комбинираната гръдно-коремна травма, като водеща причина е гръбначно-мозъчната травма. Всички установени при него травми са в пряка причинна връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие, при което той е бил участник.