Определение № 1971 от 11.08.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1971 гр. София, 11.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Николай Св. Василев

Катерина В. Ненова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20261800500783 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. П. К. чрез адв. Д. М. против определение № 292 от 16.04.2026 г. по гр.д. № 1361 по описа за 2024 г. на Районен съд – Самоков, с което е оставена без уважение молбата на Д. П. К. за изменение на решение № 24 от 10.02.2026 г., постановено по посоченото дело, в частта му за разноските.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение на първоинстанционния съд е неправилно. Излагат се аргументи, че разноските за адвокатско възнаграждение се дължат от ответника и е доказано тяхното заплащане. Според жалбоподателя първоинстанционният съд недопустимо е отказал присъждането на разноски без да има оспорване от ответната страна.

Уведомен за частната жалба, ответникът в първоинстанционното производство „Стик-Кредит“ АД се е възползвал от възможността да подаде писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, с който оспорна жалбата.

Според ответника представения от ищеца договор за правна защита и съдействие е нищожен, а поведението на ищеца представлява злоупотреба с право.

Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното:

При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.

Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният съд се 1 произнася служебно по валидността на определението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Според чл. 278, ал. 2 от ГПК ако отмени обжалваното определение, съдът сам решава въпроса по жалбата.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Д.

П. К.Б. срещу „Стик – Кредит“ АД, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 1020171 от 29.11.2023 г., сключен между страните по делото, а при условията на евентуалност – иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 27 от този договор. Исковата молба е подадена чрез адв. Д. М. - представител на адвокатско дружество „Д.

М.“, което ищецът е упълномощил да го представлява по делото и с което е сключил договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лв. с ДДС. Същият е приложен по делото, ведно с фактура за заплащане на тази сума. С тази молба е поискано даване ход на делото в отсъствие на процесуалния представител поради служебна ангажираност и са претендирани разноски, както и е представен списък по чл. 80 от ГПК.

С решението си Районен съд – Самоков е уважил изцяло предявения главен иск. Въпреки това, съдът е присъдил в полза на ищеца разноски единствено в размер на заплатената държавна такса и е приел, че не следва да му присъжда адвокатско възнаграждение. По делото е постъпила молба за изменение на решението в частта за разноските.

С обжалваното определение съдът е оставил искането без уважение, като е изложил съображения за недоказаност на заплащането на разноските, както и за злоупотреба с право.

Следва да се има предвид, че районният съд е обосновал неприсъждането на адвокатски хонорар не с негова прекомерност на размера му, а поради злоупотреба с процесуални права. Съдът е приел и, че по делото не се доказва заплащането на разноските. По тези въпроси настоящият съдебен състав споделя мотивите, изложени в обжалваното определение, и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

Представените по делото преписи от фактура № ********** от 23.08.2025 г. и договор за правна защита и съдействие не са надлежно заверени по реда на чл. 183, ал. 2 от ГПК и затова не служат като доказателство за заплащането на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. С оглед на това тези разноски не следва да бъдат присъждани, както правилно е приел и районният съд.

В допълнение следва да се посочи, че съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА уговореното адвокатско възнаграждение следва да е справедливо и обосновано. В случая уговореното възнаграждение не е справедливо защото не отговаря на правната и фактическа сложност на делото. Налице е и явна злоупотреба с процесуални права. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ГПК както страните, така и техните процесуални представители следва да упражняват добросъвестно и съобразно добрите нрави своите процесуални права. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като служебно известно е на съда, че пълномощникът на ищцата адв. М. води многобройни 2 дела за прогласяване нищожността на клаузи в договори за кредит със сходен или идентичен предмет.

Съгласно определение № 174 от 26.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 560/2021 г., III ГО, претенцията за присъждане на разноски в размер, съществено надвишаващ цената на иска, представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, тъй като се нарушават границите на упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес. Съдът не следва да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба, тъй като искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер, съществено надвишаващ цената на иска, говори за недобросъвестност и несъобразяване с добрите нрави, което не следва да се толерира. Липсата на възражение от насрещната страна не е пречка съдът да се произнесе по недължимостта на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в хипотезата на злоупотреба с права, тъй като това е въпрос от обществен интерес.

Следва да се отбележи, че ТР № 1/2020 от 22.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС не е относимо към настоящата хипотеза. Съдържащите се в него ясни разяснения и задължителни указания относно дължимото поведение на съда при констатиране на нищожност в определени хипотеза на правна сделка или отделна нейна клауза, имащи значение за решаване на правния спор, не е относимо към отделното и самостоятелно задължение на съда да следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права от всяка от страните и съответно задължението му да осуетява всяка злоупотреба с такива права.

Съобразно тези аргументи и с оглед съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, оспореното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 292 от 16.04.2026 г. по гр.д. № 1361 по описа за 2024 г. на Районен съд – Самоков, с което е оставена без уважение молбата на Д. П. К. за изменение на решение № 24 от 10.02.2026 г., постановено по посоченото дело, в частта му за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3