Протоколно определение № 5312 от 02.10.2026, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 5312 гр. София, 02.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 18 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Ал. Стоилов при участието на секретаря Цветанка Б. Делова и прокурора Т. Ал. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Иван Ал. Стоилов Частно наказателно дело № 20261100205762 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

ОСЪДЕНИЯТ В. К. К., явява се лично, доведен от СЦЗ.

За Началника на затвора се явява инспектор С.М., съгласно Заповед № 111-20-1141/12.05.2026г.

ЯВЯВА се адв. Й.Й., определен за служебен защитник с уведомително писмо на САК.

Адв.Й.: Запознат съм с делото и мога да поема защитата на осъдения.

ОСЪДЕНИЯТ: Съгласен съм адв. Й. да ме защитава.

В тази връзка, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕДОСТАВЯ правна помощ на осъдения В. К. К. и НАЗНАЧАВА адв.

Й.Й. за негов служебен защитник.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на 1 делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания за отвод.

СЪДЪТ снема самоличността на лишеният от свобода:

В. К. К.: ЕГН **********, род. на ******** в гр. Ботевград, адрес по местоживеене: гр. София, ж.к. ********, женен, с основно образование.

СЪДЪТ разясни правата на лишения от свобода В. К. К. в настоящото производство.

ОСЪДЕНИЯТ: Разбрах правата си.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДОКЛАДВА молбата на В. К. К., с която се моли същият да бъде УПО.

ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам молбата.

АДВ. Й.: Поддържаме молбата. Нямаме доказателствени искания.

ПРОКУРОРЪТ: Молбата е неоснователна. Няма да соча нови доказателства.

ИНСПЕКТОР М.: Оспорвам молбата. Представям ви справка за изтърпяната част от наказанието.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Запознати сме, да се приеме справката.

СЪДЪТ докладва актуална справка от представителя на Началника на 2

Затвора гр. София, във връзка с изтърпяното до момента наказание „Лишаване от свобода“ и остатъка за изтърпяване, считано към днешна дата 29.09.2026г.

СЪДЪТ приема и приобщава представената справка и като счете, че делото е изяснено от фактическа страна,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Й.: Съгласно изготвения доклад от затворническата администрация на лишеният от свобода, В. К. е изтърпял повече от 2/3 от наложеното му наказание ЛОС с размер на 8 месеца. Към настоящият момент същият е изтърпял 7 месеца от определената му присъда.

Съгласно затворническият доклад същият има положително отношение към труда, не нарушава трудовата дисциплина. Не са констатирани допуснати нарушения през периода, същият и към момента работи. Не е нарушавал закона за изтърпяване на наказанието и правилника за прилагането му. Стреми да се спазва реда и дисциплината, така че със своето поведение той е показал, че се е поправил и няма пречка същият да бъде освободен предсрочно. И към настоящият момент същият работи в чистотата.

ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам това, което каза моя защитник. Ако ме пуснете този един месец по-бързо да си отида, ще докарам дърва за вкъщи.

Няма кой да прекара дърва, няма кой да сложи зелето.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че депозираната молба за УПО е неоснователна. Действително от представената днес справка става ясно, че лицето е изтърпяло 7 месеца, остава му 1 месец от така наложеното наказание, т.е. изтърпял е 2/3.

В никакъв случай от материалите по делото не може да се направи извод, че се е поправил. От изготвения доклад е видно, че рискът от рецидив е 3 със средни стойности от 59 точки, а не е нисък такъв. Посочено е, че налице са проблемни зони, а именно управление на финансите, злоупотреба с алкохол и не осъзнава последствията от действията си.

Посоченият риск от вреди е среден за обществото, но не и нисък. Плана на присъдата не е изпълнен. Зоните не са преодолени, прогресивната система не е изпълнена. Ето защо аз считам, че наложеното наказание не е изиграло своята превенция заложена в разпоредбата на чл.36, ал.1 от НК и по тази причина молбата да бъде оставена без уважение.

ИНСПЕКТОР М.: Становището на администрацията е отрицателно. У осъдения е налице положително поведение, което обаче не надхвърля такова със съответните доказателства за възпитание и превъзпитание. Оценката на риска продължава да е в средни стойности и моля молбата да бъде отхвърлена СЪДЪТ ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ К.:

ОСЪДЕНИЯТ К.: Каквото решите Вие г-н съдия, желая да бъда освободен УПО, но не зависи от мен.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.

След съвещание съдът счита следното:

Производството е по реда на чл. 437 и следващите от НПК. Инициирано е по молба на лишеният от свобода В. К. К. за УПО. Съобразно критериите, заложени в чл. 70, ал. 1, т. 2 от НК, за да е налице възможност за УПО, трябва да са изпълнени две кумулативни обстоятелства.

Първото в случая В. К. да е изтърпял поне 2/3 от наложеното му наказание, доколкото същият изтърпява присъда за деяние по чл. 196, ал. 1 от НК, извършено в условията на опасен рецидив, и второто условие да са налице доказателства, че лишеният от свобода се е поправил по време на изпълнение на така наложеното наказание ЛОС, което не налага същият да изтърпява остатъка. Съобразно тези две кумулативни обстоятелства съдът констатира следното:

В. К. е осъден по НОХД № 6860/2026 г. на СРС на 8 месеца ЛОС с определение за одобряване на споразумение, влязло в сила на 27.05.2026г., за престъпление по чл. 196, ал. 1 от НК, със съответния зачетен период на 4 предварително задържане.

Съобразно представената от Началника на Затвора справка към днешна дата 29.09.2026 г. В. К. е изтърпял общо фактически с приспадане на предварителния арест и с приспадане от положен труд 7 месеца, като му остава 1 месец. В тази връзка безспорно е, че първата кумулативна предпоставка, а именно да е изтърпял поне 2/3 от наказанието е изпълнено.

На съда остава да прецени, дали е налице и второто кумулативно обстоятелство, а именно данни, че е налице необратим процес на поправяне на лицето, което не налага да изтърпява и остатъка от 1 месец. В тази връзка съдът следва да отчете, че при оценка на това обстоятелство следва да прецени не само становището на началника на затвора, но и доклада по чл.

155, ал. 1 от ЗИНЗС, във връзка с поправителния процес на лишения от свобода, експертната оценка за актуалното му психично състояние, както и данни за наложени дисциплинарни наказания или присъдени награди.

Съобразно представения доклад и досие № 411/2026 г. съдът констатира, че лишеният от свобода В. К. полага труд, не са му налагани дисциплинарни наказания, няма наложени награди. Видно от доклада, в него са посочени проблемни зони, свързани с управлението на финансите и доходите, уменията за мислене, злоупотребата с алкохол, като се твърди, че рискът от вреди е среден за лишения от свобода, за обществото, за останалите лишени от свобода и за персонала.

Сочи се, че К. се стреми да спазва правилата в пенетенциарното заведение, включен е в трудовия процес, като в края докладът определено е неясен, дори противоречив. Твърди се, че рискът от вреди може да бъде определен като среден, на база на криминалното минало и отношението към правонарушението. В тази връзка съдът следва да посочи, че криминалното минало, на което се позовава доклада, не е в такава степен обременено, за да се обоснове подобен завишен риск.

На първо място, става дума за две осъждания преди процесното, за което същият е търпял наказание „Лишаване от свобода“, по което е настъпила реабилитация. А изтърпяването на наказанието в условията на опасен рецидив е единствено, заради наложена присъда от съд, различен от българския, от италиански съд в гр. Милано.

На второ място съдът следва да посочи, че лишеният от свобода не е 5 длъжен нито да признава вината си, нито да приема наложеното наказание.

По-обезпокоителното за съда е, че след изложените в доклада изводи за риска докладчикът твърди, че с оглед краткия времеви период на територията на ЗООТ „Казичене“, „не са събрани достатъчно данни за поведението на лишения от свобода“. Именно това съдът имаше предвид като наличие на противоречивост. Съдът, в крайна сметка, не може да разбере, дали докладчикът е убеден в своите изводи или просто не разполага с достатъчно данни да прецени доколко се е поправил лишеният от свобода.

Разпечатката съдържа 60 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8876cb88-b999-48ae-bd33-5a408053aaba