Решение № 384 от 12.12.2019, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е № 384

В ИМЕТО НА

НАРОДА гр. ПЛОВДИВ 12. 12. 2019 г.

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от 13. 11. 2019 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА

АЛЕКСАНДЪР СТОЙЧЕВ с участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА

ДИМИНОВА, като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ в. т. дело № 607 по описа на ПАС за 2019 г., установи следното:

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за образуването му е изходяща от „З.Д.Е.” АД, *** въззивна жалба против постановеното от С. окръжен съд по т. дело №30/2019 г. решение, с което „З.Д.Е.” АД, *** е осъдено да заплати на С.Т.Ж., ЕГН **********,*** З. сумите от :

- 102 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат от смъртта на сина й - Т.Ж.А., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяването от виновния водач - 25.10.2017г. до окончателното изплащане

- 2 781, 67 лв., представляващи изтекла законна лихва върху доброволно платената сума, от които 991, 67лв. равняващи се на начислена законна лихва върху сумата от 10 000 лв. за периода от 25.10.2017г. до 16.10.2018г. и 1790лв., равняващи се на начислената законна лихва върху сумата от 18 000 лв. за периода от **********г. до 17.10.2018г.

Решението се обжалва и в частта, с която З.Д.Е.” АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на адв. Ф.С.,*** адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 4 274, 26 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо исковите претенции.

Насрещната страна е изразила становище за неоснователност на същите.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 05.02.2019 г. в Сз ОС е постъпила изходяща от С.Т.Ж., ЕГН ********** искова молба против З.Д.Е.” АД, ***.

В обстоятелствената част на същата се говори, че ищцата е майка на Т.Ж.А., ЕГН **********, който починал на **********г., вследствие на настъпило на същата дата ПТП. В тази връзка се споменава , че е и негов наследник.

По отношение на ПТП-то е заявено, че на **********г., синът й пресичайки платното за движение на път **********, в с. П. бил блъснат от лек автомобил марка „А.“, модел „**“, с ДК № **********, управляван от В.Р.Б.. Следствие на удара той починал.

Говори се също за образувани досъдебно производство № 1228 ЗМ 291/2017г. по описа на О*на ***, гр. С. З., пр.пр.№

2858/2017г., по описа на Окръжна прокуратура гр.С. З. и НОХД № 273/2018 г. на Сз ОС. Същото завършило с влязла в сила присъда, с която В.Р.Б. бил признат за виновен в това, че на **********г., в с. П., обл.С. З., на път ********** при управление на лек автомобил марка „А.“, модел „**“, рег. № **********, нарушил правилата за движение визирани в ЗДП - чл.20, ал.1, чл.21, ал.1, чл.116 и в резултат, на което по непредпазливост причинил смъртта на Т.Ж.А., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“в“, пр.1 вр.с чл.342, ал.1, пр.III от НК, във вр.с чл.373, ал.2 НПК, във вр.с чл.58а, ал.1 от НК и чл.54 от НК бил осъден.

Посочено е, че лекият автомобил причинил ПТП-то имал сключена застраховка „ГО” на а. в ЗД „Е.” АД с полица №******************и покритие от 16.07.2017г. до 15.07.2018г.

Това и факта, че причина за произшествието е нарушение на правилата за движение от застрахования водач дават основание на ищцата да твърди, че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на причинените й неимуществени вреди от загубата на сина й според разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.

По тази причина е споменато, че в изпълнение на изискванията на чл.380, ал.1 КЗ, ищцата отправила застрахователна претенция към ответното застрахователно дружество. Той образувал щета № ***************г и с писмо рег.№ *******от 25.09.2018г. уведомил ищцата, че след разглеждане на претенцията й и всички представени към нея документи й се определя обезщетение в размер 28 000 лв. при отчитане на 50% съпричиняване от страна на сина й Т.А. за настъпилия вредоносен резултат. Този размер на обезщетение бил изплатен по посочена от ищцата банкова сметка на 16.10.2018г. в размер на 10 000 лв. и на 17.10.2018 г. в размер на 18 000 лв.

Съответно се сочи, че ищцата не е съгласна с определения и изплатен от ответника размер на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат от смъртта на синът й. Причината за несъгласието се свързва с това, че същия бил занижен и с неправилно отчитане на съпричиняването. В тази връзка дори е заявено, че такова не е налице.

С оглед на несъгласието с определения размер на обезщетението от страна на ищцата са изложени твърдения за претърпените от нея неизмерими болки и страдания от загубата на сина й. Споменава се, че тя страда от факта, че никога вече няма да го види, да чуе гласа му, от усещането, че няма акк да го види да отвори вратата, прекрачи прага на дома им, да я попита добре ли е и т.н. Твърди се, че майка и син са имали едно домакинство и със загубата му тя се лишила от човека, на когото разчита морално и физически, с оглед напредналата й възраст.

Така описаните страдания и факта, че били налице всички елементи от ФС даващи основание да са ангажира отговорността на ответното дружество са дали повод на ищцата да твърди, че следва да и се заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 130 000 лв. ведно със законната лихва от **********г., когато ответникът бил уведомен за произшествието от виновния водач.

С оглед твърдението, че законната лихва се дължи от датата на уведомяване от виновния водач са изложени и доводи, че такава се дължи и върху размера на доброволно платеното обезщетение. Съответно общия размер на същата е определен на 2 781, 67лв. Посочено е, че тази ума е равна на сбора на сумите от 991, 67лв. равняващи се на начислена законна лихва върху сумата от 10 000 лв. за периода от 25.10.2017г. до 16.10.2018г. и 1790 лв., равняващи се на начислената законна лихва върху сумата от 18 000 лв. за периода от **********г. до 17.10.2018г.

Отправено е искане съдът да осъди ответника на заплати същите.

Така описаната искова молба е връчена на ответника за отговор в двуседмичен срок на 25.02.2019 г. Такъв е подаден по пощата на 26.03.3019 г., т.е. извън срока.

В самия отговор не е оспорено наличието на застрахователно правоотношение. Не са оспорени и наличието на предпоставки за пораждане отговорността на дружеството по чл. 432 от КЗ, като е заявено, че според него размерът на дължимото обезщетение е 56 000 лв. и с оглед наличието на съпричиняване в размер на 50 % на ищцата се дължат 28 000 лв., които са изплатени доброволно от застрахователя. Досежно самото съпричиняване е посочено, че то се свързва с пресичане на пътното платно в опасен участък, след остър завой и в момент на натоварено пътно движение Твърди се, че произшествието не би настъпило ако починалият се бе огледал в посоката, от която идвал блъсналия го автомобил. Това не било сторено и така и той допринесъл за произшествието.

По отношение претенцията за лихва е казано, че дружеството не е изпаднало в забава за плащане на обезщетението и такава не се дължи за сумата от 28 000 лева.

Изложени са и съображения, че претендираното с исковата молба обезщетение не е справедливо определено при условията на чл. 52 от ЗЗД.

Съдът в първото по делото заседание е отказал да приеме за разглеждане възражението за съпричиняване, отказал и да допусне поисканите с отговора доказателства, като се е позовал на преклузия.

Така след събиране на поисканите от ищеца и относими по спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.

В него е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на причинените на ищцата неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.

По отношение на претърпените болки и страдания и дължимото за тях обезщетение е прието, че между ищцата и синът й е имало изградени изключително близки отношения. Посочено е, че внезапната и преждевременна загуба на сина е довела до срив в психиката на ищцата. Това и факта, че смъртта на дете на всякаква възраст и при всякакви обстоятелства е най-тежкия удар, който родител може да преживее е дало основание да се достигне до извод, че дължимото обезщетение следва да е 130 000 лв. , от които трябва да се извадят доброволно платените 28 000 лв. Така искът е уважен за сумата от 102 000 лв.

По отношение на законната лихва върху доброволно платените суми и прието, че такава се дължи за времето от **********г. датата на уведомяване на ответника от виновния водач и искът е уважен в пълния му размер.

Недоволен от решението е останал застрахователя.

В подадената от него жалба са оспорени изводите на съда за невъзможност да се разглеждат твърденията за съпричиняване поради преклузия на същите. В тази връзка е посочено, че те са направени в рамките на производството по чл. 380 от КЗ. В тази връзка е споменато, че спорът за наличието или липса на съпричиняване поради това е пренесен пред Сз ОС с исковата молба и този съд е длъжен да се произнесе по него. Посочено е, че до извод за съпричиняване се достига от присъдата и доказателствата събрани в рамките на наказателното производство.

Оспорени са и изводите за близост между ищцата и починалия й син.

С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.

По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.

В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл.

270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.

В случая за липса на право на иск в патримониума на ищцата от изложената фактическа обстановка не може и да се говори.

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.

В тази законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „ГО“ при спазване на изискванията на чл. 380.

В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.

Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „ГО“ на а. не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.

В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият обезщетение да не е доволен от размера му.

В случая от представените по делото доказателства е безспорно, че ищцата е предявила претенция за обезщетение пред ответното дружество на 08.08.2018 г. По повод на същата, застрахователят с писмо от 25.09.2018 е уведомил ищцата, че ще й бъде изплатено обезщетение от 28 000 лв., като е посочено, че причина за този размер на обезщетението е наличието на 50 % съпричиняване в настъпването на вредоносния резултат от пострадалия.