Решение № 1657 от 04.10.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1657 гр. Пловдив, 04.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Гергана Ив. Бонева Петрова като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20215330106228 по описа за 2021 година

Производство по чл.310 и следващите от ГПК.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ. Ищцата Д. И. Д. от гр. *** моли съдът да постанови решение, с което да признае за незаконна и като такава да отмени Заповед № 317з-2973/02.04.2021 г. на *** на ответната страна, да я възстанови на предишната работа и да осъди ответната Дирекция да й заплати обезщетение за оставането й без работа поради уволнението за периода 02.04.2021 г. – 02.10.2021 г. в размер на 10 171, 98 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски.

Ответникът *** оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения.

Претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата на пълномощника й адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и с оглед доводите на страните , намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че действително ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника като „***“ в Сектор „Управление на собствеността и социални дейности“ към Отдел „Административен„ при ответната *** от 02.02.2017 г. до 02.04.2021 г., считано от която дата трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10, предл.1-во от КТ и Справка № 317р-4340/30.03.2021 г. – поради придобиване право на 1 пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Установява се също така от събраните по делото писмени доказателства, че действително към момента на сключване на трудовия й договор от 02.02.2017 г. ищцата вече е била придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но този трудов договор е бил сключен на основание §70, ал.1, т.3 от ЗИДНЗМВР, съгласно която разпоредба считано от датата на влизане в сила на този Закон се преобразуват в трудови правоотношения служебните правоотношения на ***, за които се прилага §86 от ЗИДЗМВР и които към датата на влизане в сила на този Закон заемат длъжности за *** – каквато била и ищцата преди преобразуването на служебното й правоотношение с трудово, поради което съдът намира, че с трудовия договор с ищцата от 02.02.2017 г. не е възникнало ново трудово правоотношение между страните, а е било трансформирано служебното й такова (още повече, че стажът по служебно правоотношение в *** се зачита за стаж при същия работодател при трансформиране на служебното правоотношение в трудово, по силата на Закона).

Не съществува законово изискване трудовото правоотношение с работник или служител, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, да бъде прекратено от работодателя в момента на придобиването на това право от работника или служителя, поради което съдът намира, че работодателят може да прекрати трудовото правоотношение на това основание и в по-късен момент.

При така установената фактическа обстановка, доколкото към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съдът намира, че посоченото в процесната Заповед уволнително основание се явява съставомерно, а с оглед на това предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

Предвид отхвърлянето на иска за признаването на уволнението за незаконно и отмяната му като такова и с оглед на акцесорния им характер, като неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят и обективно съединените с него искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.

С оглед на изхода от спора и на основание чл.78, ал.8 от ГПК ищцата следва да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева – като от страна на ответника не са ангажирани доказателства за направени разноски, поради което и такива не следва да му се присъждат.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. И. Д., ЕГН **********, от гр. ***, със съдебен адрес: гр. ***, **. Б.П., против ***– гр. ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, 2 обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 от и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ – за признаване за незаконна и отмяната като такава на Заповед № 317з2973/02.04.2021 г. на *** на ответната страна, възстановане на ищцата на предишната й работа и осъждане на ответната страна да заплати на ищцата обезщетение за оставането й без работа поради уволнението за периода 02.04.2021 г. – 02.10.2021 г. в размер на 10 171, 98 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА Д. И. Д., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА *** – гр.

***, с посочените ЕИК и седалище и адрес на управление, юрисконсултско възнаграждение В РАЗМЕР НА 300 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок, СЧИТАНО ОТ 04.10.2021 г.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3