Присъда № 1 от 19.01.2021, Районен съд - Добрич

МОТИВИ към присъда № 1/19.01.2021 г. по н.о.х.д. № 898 по описа на Добричкия районен съд за 2020 г.

На 24.08.2020 г. Районна прокуратура – Добрич е внесла за разглеждане в Добричкия районен съд обвинителен акт по досъдебно производство № 56/2020 г. по описа на Второ РУ на МВР – Добрич, по който на същата дата е било образувано производство пред първа инстанция против Р. Г. И. от с. Лясково, общ. Добричка, ЕГН **********, за извършени престъпления от общ характер, наказуемо по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, буква „а” и буква „б” от НК и по чл. 206, ал. 3, предл. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, буква „а“ и буква „б“ от НК.

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че Р. Г. И. :

- За времето от 08.01.2020 г. до 11.01.2020 г., в с. Лясково, общ. Добричка, от кравеферма, находяща се на *, извън регулация, в условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи – 1 бр. конска каруца с гумени колелета от автомобил, на стойност 210 лева, 6 бр. бали люцерна, с размери 120/130 см и рула с тегло 250-300 кг., на обща стойност 420 лева, всичко на обща стойност 630 /шестстотин и тридесет/ лева, от владението на Д. И. Д. , без негово съгласие, собственост на Д. И. Д. , с намерение противозаконно да ги присвои.

- В периода от неустановена дата до 11.01.2020 г., в с. Лясково, общ. Добричка, при условията на опасен рецидив, противозаконно присвоил чужда движима вещ – 1 бр. моторен трион, бензинов, собственост на Д. И. Д. , на стойност 103 /сто и три/ лева, която вещ владеел.

Редовно призован за разпоредителното заседание, пострадалият от деянията, предмет на обвинителния акт – Д. И. Д. не се явява, не депозира искане за конституиране в качеството на граждански ищец и частен обвинител в процеса.

В разпоредително заседание, съдът след като изслуша участниците в разпоредителното заседание се произнесе с определение по чл. 248 от НПК, съобразно което: Делото е подсъдно на Районен съд – Добрич; Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство; На досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на пострадалия; Налице са основания за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК; Няма основания делото да се разглежда при закрити врати, да се привлича резервен съдия или съдебен заседател, да се назначава защитник, вещо лице, преводач или тълковник и да се извършват съдебно-следствени действия по делегация;

Не са налице основания за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на подсъдимия Р. Г. И. и не се налага събирането на нови доказателства, като на основание чл. 252, ал. 1 от НПК, съдът следва да разгледа делото незабавно след провеждане на разпоредителното заседание.

Съобразявайки се с разпоредбата на чл. 252, ал. 1 от НПК, съдът разгледа делото незабавно след провеждане на разпоредителното заседание.

1

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия на основание чл. 370 от НПК изразява желание за предварително изслушване на страните по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, а подсъдимият заявява, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

Представителят на държавното обвинение заявява, че процедурата е допустима, като не възразява производството да протече по реда на Глава двадесет и седма от НПК. Съдът, като намери, че са налице условията за това и с оглед разпоредбата на чл. 370, ал. 2 от НПК, както и съобразявайки се с Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, допусна провеждането на съкратено съдебно следствие, като след изслушване на подсъдимия констатира, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание по пренията повдигнатото обвинение се поддържа от представителя на Добричка районна прокуратура, като се пледира за всяко едно от престъпленията по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, буква „а” и буква „б” от НК и чл. 206, ал. 3, предл. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, буква „а“ и буква „б“ от НК да бъде определено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което след приложението на чл. 58а от НК да бъде намалено с 1/3 до размер от две години. Пледира се на основание чл. 23 от НК да бъде определено едно общо наказание в размер на две години лишаване от свобода, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Пледира се за възлагане в тежест на подсъдимия на сторените по делото разноски.

Защитникът на подсъдимия по пренията изразява съгласие със становището на представителя на държавното обвинение.

По пренията подсъдимият И. заявява, че се придържа към казаното от защитника си и изразява съжаление за стореното.

На дадената му последна дума подсъдимият И. заявява: „Съжалявам“ /цитат/.

След като обсъди и прецени събрания доказателствен материал, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Свидетелят Д. И. Д. от гр. Добрич притежавал семейна кравеферма, находяща се в с.

Лясково, общ. Добричка, обл. Добрич, в която отглеждал предимно крави. В кравефермата свидетелят Д. съхранявал различни вещи, които били негова собственост, свързани с естеството на работа по отглеждането на животните, а именно: бали с люцерна за храна на животните, кръгли бали с размери 1, 20 м. на 1, 30 м. и конска каруца с гумени колелета от автомобил, която бил закупил втора употреба.

Подсъдимият Р. Г. И. и свидетелят Д. Д. имали приятелски взаимоотношения. Тъй като подсъдимият бил безработен, често ходел да помага в кравефермата, за да получава някакви парични средства.

В началото на 2020 г. подсъдимият И. решил да замине за Република Полша, за да работи, но не разполагал за целта с парични средства. Подсъдимият И. знаел, че свидетелят Д. към този момент се намира в гр. Добрич, както и че никой не наблюдава имота му в с. Лясково.

На неустановена дата в периода от 08.01.2020 г. до 11.01.2020 г., подсъдимият И. отишъл във фермата на Д. в с. Лясково, общ. Добричка, като решил да отнеме конската каруца с 2 гумени колела, собственост на Д., като впрегнал в нея своя кон. Подсъдимият закарал каруцата в с. Житница, общ. Добричка, в дома на свидетеля А. А. И., негов чичо, като му казал, че каруцата била негова. Подсъдимият И. бил оставил преди това в дома на свидетеля И. и две магарета, като казал, че магаретата са били за свидетеля С. Я. Х.. Няколко дни след това свидетелят Х. посетил дома на свидетеля И. и взел оставените за съхранение магарета и конската каруца.

Ден или два след това подсъдимият Р. И. посетил отново кравефермата, тъй като знаел, че там имало складирани големи, кръгли бали с люцерна, които можел да продаде. И. отишъл отново в имота на свидетеля Д. със своята каруца, в която бил впрегнал своя кон и натоварил една голяма кръгла бала с люцерна. По същия начин, общо шест пъти, подсъдимият И. отивал, товарил бали с люцерна от кравефермата на свидетеля Д. и ги разтоварвал в своя дом. Така И. изнесъл от кравефермата общо шест големи кръгли бали с размери 1,20 м. на 1,30 м. всяка една от тях, всички собственост на свидетеля Д.. След като подсъдимият И. разтоварил балите в своя двор в с. Лясково, общ. Добричка, отишъл в дома на свидетеля С.Н.М., намиращ се в с. Лясково, *. И. казал на свидетеля М., че имал за продаване големи, кръгли люцернови бали, които бил взел от имота на свидетеля Д., който имал да му дава пари. След като разбрал за балите, свидетелят М. се обадил на вуйчо си – свидетеля Т., живущ в с. Ловчанци, общ. Добричка, , който отглеждал животни и имал нужда от люцерна. Свидетелят Т. проявил интерес към балите и още същия ден отишъл с микробус в с. Лясково. Свидетелят С. М. завел свидетеля Т. в дома на подсъдимия И..

Свидетелят Т. натоварил в микробуса си две бали и половина, за които платил на св. И. сумата от 100,00 лв. и се прибрал в с. Ловчанци. С останалите в дома му бали люцерна подсъдимият И. изхранил животните си.

На 11.01.2020 г. свидетелят Д. посетил кравефермата в с. Лясково и установил липсата на следните вещи, които били негова собственост, а именно: 6 броя бали люцерна и 1 бр. конска каруца с гумени колела.

Свидетелят Д. притежавал моторен бензинов трион за рязане на дърва, с дължина на шината 45 см., 2,1 к.с., оранжево-бял на цвят, като решил на неустановена дата да го предостави за ползване на подсъдимия И., за да реже дърва. Моторният бензинов трион за рязане на дърва, който свидетелят Д. бил дал на подсъдимия И., за да го ползва, И. продал на непознато за него лице от с. Черна, общ. Добричка.

След проведен телефонен разговор на 11.01.2020 г. между свидетеля Д. и подсъдимия И., последният признал, че е откраднал 1 бр. конска каруца, с гумени колелета от автомобил, 6 бр. бали люцерна, с размери 120/130см., рула, с тегло 250-300 кг., както и че е продал предоставения му за ползване моторен трион.

От заключението на вещото лице по изготвената в хода на разследването съдебно-стокова експертиза е видно, че стойността на 1 бр. конска каруца, с гумени колелета от автомобил е 210 лв., на 1 бр. моторен трион, бензинов – 103 лв. и на 6 бр. бали люцерна, с размери 120/130см., рула, с тегло около 250-300 кг. всяко руло на средна цена около 70 лева/бр., на обща стойност – 420 лв., като общата стойност на инкриминираните вещи е 733 /седемстотин тридесет и три/ лева.

Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, които съдът директно може да ползва, съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК: Протокол за разпит на обвиняем; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние;

Справка за съдимост № 671/2020; Характеристични данни за лице; Справка от 3

Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България;

Протокол за разпит на свидетеля Д.; Протокол за разпит на свидетеля Т.; Протокол за разпит на свидетеля А. И.; Протокол за разпит на свидетеля М.; Протокол за разпит на свидетеля Христов; Протокол за разпит на свидетеля Р.; Оценъчна експертиза; Препис от фактура; Протокол за разпит на обвиняем- 2 бр.; Справка от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България и Справка за съдимост № 3319/2021 г.

Изложената фактическа обстановка води до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Подсъдимият Р. Г. И. от обективна и субективна страна е осъществил съставите, предвидени и наказуеми по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, буква „а” и буква „б” от НК и по чл. 206, ал. 3, предл. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, буква „а“ и буква „б“ от НК, тъй като:

- За времето от 08.01.2020 г. до 11.01.2020 г., в с. Лясково, общ. Добричка, от кравеферма, находяща се на *, извън регулация, в условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи – 1 бр. конска каруца с гумени колелета от автомобил, на стойност 210 лева, 6 бр. бали люцерна, с размери 120/130 см и рула с тегло 250-300 кг., на обща стойност 420 лева, всичко на обща стойност 630 /шестстотин и тридесет/ лева, от владението на Д. И. Д. , без негово съгласие, собственост на Д. И. Д. , с намерение противозаконно да ги присвои.

- В периода от неустановена дата до 11.01.2020 г., в с. Лясково, общ. Добричка, при условията на опасен рецидив, противозаконно присвоил чужда движима вещ – 1 бр. моторен трион, бензинов, собственост на Д. И. Д. , на стойност 103 /сто и три/ лева, която вещ владеел.

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведените престъпни състави.

Относно престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, буква „а” и буква „б” от НК:

Събраните по делото доказателства са безпротиворечиви относно времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние. Гласните доказателства са еднопосочни и взаимнодопълващи се, че именно подсъдимият Р. Г. И. е автор на изпълнителното деяние – отнемането, изразяващо се в прекъсване владението върху вещите, и то без съгласието на владелеца им и създаване на нова трайна фактическа власт над тях. Действията по разпореждане с предмета на престъплението от страна на подсъдимия по същество представляват реализирано намерение за своене.

Разпечатката съдържа 39 от 145 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/88750d45-45b0-422d-a057-e811471b3e26