Решение № 8321 от 01.10.2025, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 8321

Пловдив, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - VI Състав, в съдебно заседание на десети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЗДРАВКА ДИЕВА

При секретар АНДРЕАНА ДИНКОВА като разгледа докладваното от съдия ЗДРАВКА ДИЕВА административно дело № 20247180702273 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.

- С. М. А., [населено място], [улица], ет.8, ап.16, [ЕГН], с пълномощник адв. П. И. обжалва Заповед № 24 ОА – 231/ 31.01.2024г. на Кмета на Община Пловдив, с която е одобрен „проект за изменение на ПУП – План за регулация и застрояване /ПРЗ/ на част от кв.362 – нов, 266 – стар по плана на [жк], [населено място], като за ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място] с привеждане към идентификатора по КК се урегулира нов УПИ XI – 522.570, жилищно строителство с ново свободно застрояване с устройствени показатели за зона Смф1 : височина до 8 ет. / 25м., Пзастр. До 50%, Кинт до 3,5, Позел. мин. 30%, 1-ви етаж – нежилищен, по корекцията на регулацията със зелени линии, надписи и щрихи, застрояването нанесено с червени ограничителни линии, котировки с черен цвят, матрица с устройствени показатели със син цвят и таблица с устройствени показатели, нанесена на чертежа с черен цвят.

Жалбата е подадена от С. М. А., [населено място] и Х. М. А., [населено място], като с молба от 09.12.2024г. на Х. М. А. е заявено цялостно оттегляне на жалбата от посоченото лице. С определение № 10839/10.12.2024г. е оставена без разглеждане жалбата на Х. М. А., [населено място] и производството по делото е прекратено по отношение на този жалбоподател /л.28/. Прекратителното определение не е обжалвано.

Оспорената от С. М. А., [населено място] заповед се счита за незаконосъобразна и алтернативно нищожна, предвид следните съображения : Твърди се, че административният акт не е съобщен на жалбоподателя, който е съсобственик в ид.части на [ПИ] и [ПИ] /описани нот.актове и удостоверение за наследници, вкл. скици от СГКК – Пловдив/, ведно с построените в тях сгради, съседни на имота – предмет на изменението на ПУП – ***. Заявено е, че оспорената заповед обхваща и част от съсобствения [ПИ] /[ПИ]/, без за това да е налице съгласие и знание на съсобствениците на посочения [ПИ]. В тази вр. се поддържа нарушение на чл.134 ал.2 т.6 ЗУТ. Посочено е, че в случая е нарушено и изискването на чл.15 ал.1 изр. 2-ро ЗУТ. Според жалбоподателят е налице основание за заинтересованост по см. на чл.131 ал.2 т.1 ЗУТ. Оспорващото лице счита, че е заинтересовано и по см. на чл.131 ал.2 т.4 ЗУТ, тъй като с обжалваната заповед се променя предназначението на имота на „жилищно строителство“, а същият е съседен на [ПИ] /[ПИ]/ и [ПИ] /[ПИ]/. Поддържа се заинтересованост и на основание чл.131 ал.2 т.3 ЗУТ с твърдение за наличие на намалена разстояния, съгласно минимално установените в ЗУТ, тъй като се предвижда застрояване с височина от 25м. и същото следва да бъде на разстояние от 8,33м. от страничната имотна граница на [ПИ] и [ПИ]. Заявено е, че практически това няма как да се изпълни, тъй като имота предмет на изменението е във формата на триъгълник и е с площ от 484 кв.м. и в най-широката си част е с ширина от около 17 м., която част е незначителна от общата площ и обем на имота. В най-тясната си част имота е с ширина около 8,50-9м. и посоченото в заповедта застроително петно не е възможно да бъде изпълнено с височина 25м. и на разстояние от минимум 8,33м. Застроителното петно значително надвишава допустимия от устройствена зона Смф1 Пзастр. до 50% - на практика този устройствен показател стига над 80%. Твърди се, че видимо и без специални знания се установява, че предвиденото застрояване с височина от 25 м. значително ще надвиши и максимално допустимия за имота Кинт до 3,5. Относно предвидената със застроителния план дълбочина на застрояване – около 30 м., е посочено, че съгласно чл.31 ал.5 ЗУТ – при дълбочина на застрояването над 16м., следва към минимално установените разстояния към страничната граница на имота да се добави и 30 на сто от увеличената дълбочина над 16 м., което в случая не е налице. В молба /л.321 и сл./ е направено позоваване на съдебна практика за заинтересованост по чл.131 ал.2 т.3 ЗУТ /Определение № 7837/2021г. по д. № 5905/2021г.; Решение № 11729/2016г. по д. № 3581/2015г.; Определение № 4546/2021г. по д. № 3501/2021г. ; Решение № 3724/2021г. по д. № 12621/2020г. – ВАС/. За нарушена е счетена и забраната в § 8 ал.5 ПР ЗУТ, която се отнася не само за издаване на разрешение за строеж, но и за издаване на виза за проектиране и одобряване на изменение на ПУП /Решение № 1752/2009г. по д. № 11056/2008г.; Решение № 2039/2018г. по д. № 12094/2017г., ВАС/. Нормата на чл.108 ал.2 ЗУТ също е нарушена, поради липсата на изготвени към ПУП планове за вертикално планиране, планове – схеми за комуникационно-транспортната система, за водоснабдяване, канализация, електрификация и др.

Поискана е отмяна на заповедта като незаконосъобразна и алтернативно – обявяване на нищожността й с присъждане на направените по делото разноски. Възразено е за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от административния орган и от заинтересованите страни.

В ход по същество се поддържа основателност на жалбата. В писмено становище са повторени съображенията за нередовно съобщаване на административния акт, заявени в хода на делото, ведно с позоваване на съдебни актове. Повторени са и доводите в жалбата, които касаят оспорване на заповедта в цялост /ПР и ПЗ/ – за промяна по чл.134 ал.2 т.6 ЗУТ е следвало да бъде поискано съгласие от собствениците на [ПИ] и е нарушено изискването на чл.15 ал.1 пр.2-ро ЗУТ, при което е налице заинтересованост по см. на чл.131 ал.2 т.1 ЗУТ; с промяна на предназначението на имота – предмет на плана е налице заинтересованост по чл.131 ал.2 т.4 ЗУТ; допуснати са намалени разстояния и е налице заинтересованост по чл.131 ал.2 т.3 ЗУТ. Предвидената със ЗП дълбочина на застрояване е около 32м. и не е спазено правилото на чл.31 ал.5 ЗУТ /цитирани съдебно актове на ВАС/ - допуснати са намалени разстояния спрямо имота на жалбоподателя и спрямо застрояването на съседните имоти през улица. Твърди се, че всяко основно застрояване на сгради има дълбочина, защото този показател на застрояването зависи не от това дали УПИ има имотна граница със съседен УПИ, която се определя като дъно, а от линиите на застрояване. Посочено е, че по арг. от чл.29 ЗУТ дълбочината на застрояване на жилищните сгради не се ограничава ако са спазени нормите за плътност и интензивност на застрояване, за озеленена зона, но и ако са следвани изискванията за разстояния до граници на УПИ и между сгради през улица и в съседни УПИ, при условията на чл.31-35 ЗУТ при свободно застрояване. Счита се, че няма правно значение дали застрояването е предвидено с ограничителни или задължителни застроителни линии, тъй като са налице намалени разстояния спрямо минимално установените в ЗУТ – дълбочината е около 32м. и разстоянието от 8,33 /най-малкото/ следва да се увеличи съгласно чл.31 ал.5 ЗУТ /цитирана съдебна практика за ограничителни и задължителни линии за застрояване/.

- Ответникът Кмет на община Пловдив се представлява от гл. юрисконсулт А.. А. и счита жалбата за недопустима, алтернативно за неоснователна.

В ход по същество е заявена претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Писмено се поддържа недопустимост на жалбата поради отсъствие на правен интерес – чл.159 т.4 АПК. Заявено е, че правното основание за издаване на оспорената заповед е чл.134 ал.2 т.6 ЗУТ. Тази норма е обща спрямо § 8 ал.2 т.3 ЗУТ и спрямо видовете градоустройствени процедури – основание е за изменение на всички видове ПУП по см. на чл.110 ал.1 ЗУТ /цитирана съдебна практика в тази насока/. Предвид обхват на обжалвания административен акт – изменение на ПУП – ПРЗ, се твърди, че правното основание §8 ал.2 т.3 ЗУТ касае частта за изменението на ПР, а чл.134 ал.2 т.6 ЗУТ касае изменението на ПЗ. В частта на изменението – ПР е налице правен интерес от оспорване само за собствениците на имота – предмет на плана, в случая [ПИ]. С позоваване на приетите по делото СТЕ и във вр. с §8 ал.4 ПР ЗУТ, се счита, че жалбоподателите не са заинтересовани лица по см. на чл.131 ал.2 т.1 вр. с ал.1 ЗУТ. В частта за изменението на ПЗ е посочено, че категорично и единно двете СТЕ установиха отсъствие на заинтересованост в обхвата на чл.131 ал.2 вр. ал.1 ЗУТ. Поддържа се и просрочие на обжалването, като се твърди, че ЗУТ е специален спрямо АПК. Във вр. с тезата за нищожност са изложени доводи за компетентност на административния орган. Алтернативно жалбата се счита за неоснователна, с позоваване на доказателствата от преписката и заключенията по двете СТЕ.

- Заинтересованите страни : К. К. Д., А. К. К., И. Б. Н., П. Б. Н., М. С.. К.Р. И. З., В. К. К., С. К. П., Л. Е. К., Н. В. Б., С. А.. А., С. Н. К., С. Н. К., А. [населено място], И. [населено място], Н. Н. С., се представляват от адв. Хр. М. и считат жалбата за недопустима по съображения, изложени в писмено становище /л.297 и сл./ с искане за прекратяване на съдебното производство и присъждане на разноските по делото : Оспорването се счита за просрочено, тъй като процесната заповед е издадена на основание § 8 ПР ЗУТ, която разпоредба не предвижда обявяване на заповедта по реда на АПК, поради което правилно съобщаването й е направено по реда на § 4 ал.2 ПР ЗУТ. Ведно с това се твърди да липсва правен интерес за жалбоподателя поради приложеното в случая правно основание - §8 ал.1 ПР ЗУТ с арг. от ТР № 3/2011г. по т.д. № 3/ 2010г. на ВКС и т.3 от ал.2 на § 8 ПР ЗУТ, която визира самостоятелно основание за изменение на ПР. Поддържа се, че изменението на плана в тази хипотеза зависи изцяло от волята на заявителите, между които не е жалбоподателя и заповедта се обявява само на собствениците на непосредствено засегнатите имоти - §8 ал.4 ПР ЗУТ. Доколкото жалбоподателят не е заявител в административното производство по §8 ПР ЗУТ и не притежава права на собственост в имота, предмет на оспорената заповед – [ПИ], същият няма правен интерес от оспорване на заповедта /Решение № 11645/2024г. по д. № 7523/2024г., Решение № 8400/2022г. по д. № 3413/2022г. на ВАС; Определение № 10524/2024г. по д. № 2462/2024г. на АС – Пловдив/. При допустима жалба, същата се счита за неоснователна и е поискано отхвърлянето й с присъждане на разноските по делото.

В ход по същество се поддържа недопустимост на жалбата с аргумент от редовно съобщаване на административен акт в хипотеза на § 8 ДР ЗУТ и просрочие на оспорването. При възприемането й на допустима, същата се счита за неоснователна и е поискано жалбата да бъде отхвърлена. Изрично е заявено, че не се претендират разноски.

В писмени съображения се повтаря поддържаната в хода на делото недопустимост на жалбата с доводи за просрочие на оспорването и липса на предпоставки за заинтересованост по ЗУТ. Счита се, че законосъобразно е приложена нормата на §8 ал.2 т.3 ПР ЗУТ – с позоваване на СТЕ е заявено, че в случая няма данни уличнорегулационния план и дворищнорегулационния план да са приложени. Според СТЕ - [ПИ] и [ПИ] не попадат в обхвата на плана, като западната граница на имота минава по имотните граници на [ПИ]. Налице е поставяне на регулационните граници по имотните, които отразяват съществуващите граници. В протокол № 34 от 24.11.2022г. на ЕСУТ при община Пловдив е вписано, че [ПИ] се урегулира в нов УПИ по имотните му граници, което съответства на данните в обяснителната записка към проекта. Поддържа се отсъствие на правен интерес и в частта за застрояването – липсват основанията от чл.131 ал.2 ЗУТ : т.1 – [ПИ] и [ПИ] не са в предмета на плана; т.2 – с плана не се създава свързано застрояване; 3.3 – проектът не създава намалени отстояния; т.4 – касае ПР, която част от изменението е основана на §8 ал.2 т.3 ПР ЗУТ; т.5 – неприложима. Твърдението се основава на двете СТЕ, които представиха единно становище.

При допустима жалба се поддържа неоснователност – административният акт е издаден от компетентен орган след провеждане на регламентираната в ЗУТ процедура /описани данните от преписката/. СТЕ потвърдиха, че урегулирането по имотни граници е при запазване на уличната регулация, като предвижданията на процесния ПУП – ПРЗ са в съответствие с предвижданията на ОУП – Пловдив и Правилата и нормативите по прилагането му. Проектът отговаря на изискванията на чл.26 ал.1 ЗУТ – [ПИ] е разположен на ул. К. от изток /о.т.14 и о.т.14а/, която е част от второстепенната улична мрежа /улици от пети и шести клас/ и на локалното платно, тангиращо на бул. Х. Б.. Според СТЕ местоположението на външните /улични/ застроителни линии на новопредвиденото свободно застрояване в УПИ отговарят на изискванията на чл.26 ал.1 вр. с ал.2 ЗУТ. Повторната СТЕ посочи, че съгласно план-схема на КТС и чл.77 ЗУТ – ул. К./[ПИ]/ е улица от второстепенната улична мрежа, тя е задънена улица. Въз основа на същите източници е установено, че бул. Х. Б. е улица от първостепенната улична мрежа – III клас. Към бул. Х. Б. има северно локално платно /[ПИ]/, при което външната линия на застрояване може да съвпада с уличната регулационна линия. Тоест, проектът съобразява нормата на чл.26 ал.2 ЗУТ и се отчита, че класовете на улиците и техния вид не се определят от кадастралната карта /КК/, а от устройствените планове по ЗУТ. В случая дори [ПИ] – локалното платно да е посочен в КК като първостепенна улична мрежа, се потвърди от експерт арх. А. Б., че локалното платно е предвидено с регулационния план и бе пояснено цветното му обозначаване. Проектът е изработен върху актуална КК и съответства на изискванията на Наредба № 8/2001г. Двете СТЕ категорично потвърждават липса на предвидени намалени отстояния с процесното изменение и е налице съответствие с чл.31 ал.2 т.1 и чл.32 ЗУТ, а правилото на чл.31 ал.5 ЗУТ е неприложимо за процесния имот /цитирани данни от СТЕ и пояснения от експертите при изслушване на заключенията/.