Решение № 311 от 08.12.2022, Районен съд - Момчилград
- Съд
- Районен съд - Момчилград
- Дело
- Гражданско дело 453/2022
- Вид
- Решение № 311
- Подписан
- 08.12.2022
- В сила
- 30.12.2022
- Състав
- Сунай Юсеин Осман
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.13 · Закон за гражданската регистрация
- чл.14 · Закон за гражданската регистрация
- чл.16 ал.2 · Закон за гражданската регистрация
- чл.19 · Закон за гражданската регистрация
- чл.19 ал.1 · Закон за гражданската регистрация
РЕШЕНИЕ
№ 311 гр. Момчилград, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20225150100453 по описа за 2022 година
Производството е по чл.19 вр.чл.13 от ЗГР.
В молбата на С. А. А. с ЕГН-**********, се посочва, че е родена на 18.02.1990г. в гр.Кърджали, за което бил съставен Акт за раждане № ****/22.02.1990г. Същевременно притежава и турско гражданство, което придобила с Решение на МВР на Р.Турция въз основа на Закона за турското гражданство № 403. Понастоящем тя и семейството й живеели в Р.Турция, където при първоначалното им заселване също била записана със собственото си име - С., така, както и в Р.България. Впоследствие, с Решение № 260/2014 г. по дело № 90/2014 г. на Първоинстанционния съд в гр. Мендерес, Р.
Турция, влязло в сила на 03.07.2014г., собственото й име било променено на И.. Така от датата на влизане в сила на решението и към настоящия момент носела собственото име И. и с това име e била известна в обществото, сред близки и приятели. Това обстоятелство се потвърждавало и от официалните документи, издадени от властите в Р.Турция.
Молителката твърди, че изписването на собственото й име в българския документ за самоличност се различава от това, с което фигурирам в 1 регистрите на Р.Турция, и документите за самоличност. Това разминаване в собственото й име в регистрите на двете държави създавало редица неудобства и проблеми за нея, свързани с доказване на самоличността, тъй като постоянно се налагало да удостоверява идентичността си с няколко документа. Освен това постоянното й местожителство е било в Р.Турция, където използвала собственото име И., и когато представяла даден документ, издаден от турските власти в Р.България, едновременно се налагало да представя и документ за идентичност на имена, като липсата му винаги водела до пречка за административното й обслужване, с оглед доказване на самоличността ми. На следващо място поради факта, че трайно се установила да живее в Р.Турция още от малка възраст, никой от близкото й обкръжение, както в Р.Турция, така и в Р.България, вече не знаел за съществуването на собственото име С., така както е била записана в Р.България, тъй като от известно време и официално в Р.Турция и в ежедневните си контакти се ползвала от собственото си име И..
Заявява, също така, че е имало разминаване и в бащиното й име, като в Р.България и в Р.Турция баща й е записан като А., видно от представеното към настоящата молба препис-извлечение от семейния регистър, изд. от турските власти, както и от българската личната карта на бащата. В българските документи обаче е била допусната грешка, като в името на баща й след буквата „л“ е била изпусната буквата ,.и“ и бащиното й име е било записано като А., вместо А..
Истинското име на баща й е било А., което е било видно от официалния му български документ за самоличност, така е бил записан и в задната част на нейната лична карта, издадена от турските власти. Изразява недоумение защо е била записана с бащино име А. при положение, че той никога не е носил подобно име, и което е било видно и от удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. № ***/25.07.2022г., изд. от общ Кърджали.
Носенето на различно бащино име от собственото име на баща й. водело не само до трудности в установяването на връзката е баща й, но противоречало и на чл.13 от ЗГР, задължаващ бащиното име на всяко лице да 2 се образува от собственото име на бащата. Освен това в обществото, сред близки и приятели била известна с бащино име А., всички знаели, че баща й се казва А., а не А.. Това разминаване в бащиното й име също създавало редица неудобства за нея, защото се получавало несъответствие с истинското му име и с неговите официални записвания. Поради посочените обстоятелства считала, че са налице предпоставките за промяна на бащиното име от А. на А.. Искала да уеднакви собственото и бащиното си име в регистрите на двете държави, съответно съставени в Р. Турция и Р. България, като с оглед изложеното считала, че са налице важни обстоятелства по смисъла на чл.19 ал.1 от ЗГР за допускане на промяна на бащиното и фамилното й име, поради и което иска да се постанови решение, с което да допуснете промяна в собственото й име от С. на И. и на бащиното ми име от А. на А., и тази промяна да се отрази в регистрите на населението и в акта за раждане при съответната Община. Представя следните писмени доказателства; Копие от Решение № 260/2014г. по дело № 90/2014г. на Първоинстанционния съд в гр. Мендерес, Р. Турция; Копие от лична карта № ********, изд. на 13.08.2021г. от МВР-Кърджали; Копие от Преписизвлечение от семейния регистър от 28.07.2022г., изд. от район Мендерес, Община Измир, Р. Турция; Копие от лична карта серия ********, изд. от Министерство на вътрешните работи на Р. Турция и валидна до 26.07.2031г.;
Копие от удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. № ***/25.07.2022 г., изд. от Община Кърджали; Копие от лична карта № ********, изд. на 18.08.2022г. от МВР-Кърджали; Копие от удостоверение за раждане от 07.08.2006 г., изд. въз основа на акт за раждане № ****/22.02.1990г. от длъжностно лице по гражданско състояние в общинска администрация - Кърджали;
В съдебно заседание, молителката се не явява лично, и се представлява от адв.Д.Х. от АК- Кърджали, който поддържа молбата, така както е предявена.
Заинтересованите страни– съответната Община и РП-Кърджали, не са отговорили в срока по чл.131 от ГПК, а за о.с.з.- редовно призовани, не се представляват и не изразяват становище по искането.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за 3 установено следното:
По делото се установи, че С. А. А. с ЕГН-**********, е родена на 18.02.1990г. в гр.Кърджали, за което бил съставен Акт за раждане № ****/22.02.1990г. на общ.Кърджали, като родителите й са следните лицаМ.Ю. А. и А. М. А.. Молителката е представила копие на лична картаописана по-горе, от която е видно, че бащиното й име е записано А.. Сиреч в двата документи бащата на молителката фигурира с името А.. В същото време е представена декларация за идентичност на лице с различни имена, в която е посочил, че имената А. М. А. и М.М.Е., са имена на едно и също лице- и това е бащата на молителката /като ЕГН- **********/. В представените документи молителката е с името С..
По делото се установи, че молителката притежава и турско гражданство- което придобила с Решение на МВР на Р.Турция въз основа на Закона за турското гражданство № 403 през 1996г. Установи се, че в Турция с Решение № 260/2014 г. по дело № 90/2014 г. на Първоинстанционния съд в гр. Мендерес, Р. Турция, влязло в сила на 03.07.2014г., собственото име на молителката е било променено на И.. Така на собственото име И. са издадени официалните документи от властите в Р.Турция, а фамилното й име в Турция е Сьонмез. В тези документи- описани по-горе турските власти са посочили, че личното име на бащата на молителката е А..
По делото като свидетел е разпитан А. М. А., баща на молителката, който твърди, че дъщеря му в турция се казва И., което име тя носела от 7-8 години, и така е била известна и в България. той самият носел името А., а не А., което е било грешно записване. Заявява, че разминаването в имената създава неудобства, и затова е искала еднаквост в записването на имената.
От гореизложеното е видно, че молбата е основателна и доказана и като такава следва да бъде уважена. Безспорно се установи, че молителката е родена в Р.България и е записана със имената С. А. А. в акта за раждане, така, и е записана и в останалите документи- в т.ч. лична карта.
Установи се, че молителката е и турски гражданин, като в Турция същата е променила по съдебен ред личното си име от С. на И.. Във турските документи, а и в български такива, бащата на молителката носи личното име А., а не А., като това се установява и с показанията на самият баща, който сочи, става реч за допусната грешка при записването. По делото със 4 събраните доказателства се установява, че молителката е придобила известност и в двете държави, чийто гражданин е тя, с личното име И., и бащиното име А..
Предвид на това съдът намира, че следва да се допусне исканата промяна в личното и бащиното на молителката.
Съгласно чл.13 и чл.14 от ЗГР, бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата, а фамилното име- от фамилното име на бащата, и съобразно именните, етнически или религиозни традиции на лицето, тези имена могат да бъдат със или без наставките –ов и –ев. По делото се установи, че молителката носи личното име И. в Р.Турция, което име е придобила по съдебен ред, чрез промяната на настоящото й име С. на И.. Ето и защо искането в частта за допускана на промяна на личното име на И. е основателно и доказано.
Предвид това и на основание чл.16 ал.2 вр.чл.13 и чл.14 от ЗГР, следва бащиното име на молителката да бъде съставено от личното име на бащатаА., а фамилното име да бъде формирано от фамилното име на бащата- А., каквото е понастоящем в Р.България и няма искане за промяна в тази част.
Освен това следва също ката бащиното на молителката да отговаря на именните традиции на турският етнос, към който принадлежи семейството й, а и такова е искането й, поради и което определянето на бащиното име следва да се формира без поставянето на наставката – „ова”, „ева“ . Предвид това следва да се допусне промяна на бащиното име на молителката от А. на А..
Съобразно това и на основание чл.19 ал.1 вр.чл.16 ал.2 от ЗГР следва да се допусне промяна в личното и бащиното име на молителката С. А. А., като занапред същата да се именува И. А. А., и промяната да се отрази в акта за раждане и в регистрите за населението на съответната Община.
Водим от изложеното и на основание чл.19 ал.1 и чл.16 ал.2 от ЗГР,съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ПРОМЯНА във личното и бащиното име на С. А. А. с ЕГН-**********, родена на 18.02.1990г. в гр.Кърджали, в Акт за раждане № ****/ 22.02.1990г. на общ.Кърджали, и същата за в бъдеще да именува И. А.
5
А..
Препис от решението да се изпрати на длъжностното лице по гражданско състояние при съответната община за отразяване на промяната в акта за раждане и в регистрите на населението.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в двуседмичен срок.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________ 6