Решение № 5902 от 02.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5902 гр. София, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110104384 по описа за 2024 година

Производството е образувано след отмяна на неприсъствено решение от 15.04.2022 г. по гр.д. № 88651/2017 г. на СРС, ГО, 123 състав.

Подадена е искова молба от ........... срещу Б. Б. С..

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 18, находящ се в гр. .............3.

Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 2 248, 90 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.09.2012 г. – м.04.2015 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 307, 15 лв. мораторна лихва за периода 30.10.2012 г. – 25.09.2015 г., с у м а т а 73, 44 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.09.2012 г. – м.04.2015 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 12, 20 лв. мораторна лихва върху нея за периода 30.10.2012 г. – 25.09.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 05.01.2016 г. по ч.гр.д. № 63798/2015 г. на СРС, ГО, 123 състав.

1

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи исковите суми. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва исковете. Оспорва качеството си клиент на топлинна енергия за исковия период за 1/2 ид.част от имота, като твърди, че имотът е придобит в режим на СИО от ответника и съпругата му, като след прекратяване на брака СИО е прекратена, с оглед на което е възникнала обикновена съсобственост при равни дялове. Прави възражение за давност.

Оспорва иска за мораторна лихва по съображения, че не е доказано публикуване на Общите фактури от ищеца. Оспорва иска за цената на дяловото разпределение по основание и размер. Оспорва иска за мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение по съображения, че длъжникът не е изпаднал в забава. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 21.10.2015 г. ........... е сезирала СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК Б. Б. С. за: сумата 2 248, 90 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.09.2012 г. – м.04.2015 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 307, 15 лв. мораторна лихва за периода 30.10.2012 г. – 25.09.2015 г., сумата 73, 44 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.09.2012 г. – м.04.2015 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 12, 20 лв. мораторна лихва върху нея за периода 30.10.2012 г. – 25.09.2015 г., т.е. общо главница в размер на сумата 2 322, 34 лв. и общо мораторна лихва в размер на сумата 319, 35 лв.

С разпореждане от 05.01.2016 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер на 52, 83 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 392, 56 лв.

В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника, с което оспорва вземанията.

В срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил искове за установяване съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред.

По делото е представен договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 24.04.1991 г., по силата на който .......... С.а и ................ са закупили следния недвижим имот: апартамент № 18, находящ 2 се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 725, вх. А, ет. 7, състоящ се от: две стаи, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 67, 87 кв.м.

Видно от акт за женитба № 537/27.05.1956 г., към момента на сключване на договора за покупко-продажба купувачите са били в брак.

Видно от удостоверение за наследници, изд. на 14.03.2024 г. от Столична община, Район „Лозенец“, ........ С.а е починала на 23.10.2001 г., с наследници по закон: ................ – съпруг, .......... Б. С. – син, Б. Б. С. – син.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .......... дело № 968/2001 г. от 19.12.2001 г.: 1) ................ продава на сина си Б. Б. С. следния свой собствен недвижим имот, придобит по време на брака му и по наследство от починалата му съпруга, а именно – 4/6 ид.ч. от процесния имот;

2) .......... Б. С. продава на брат си Б. Б. С. следния свой собствен недвижим имот, придобит по наследство от починалата му майка, а именно – 1/6 ид.ч. от процесния имот, т.е. с посочения нотариален акт Б. Б. С. е придобил общо 5/6 ид.ч. от процесния имот.

................ е починал на 20.04.2002 г., данни за което се съдържат в удостоверението за наследници на ........ С.а, изд. на 14.03.2024 г. от Столична община, Район „Лозенец“.

С молба-декларация от 20.01.2003 г. Б. Б. С. е отправил искане за откриване на партида за имота на негово име.

По искане на ответника е изискано решение от 20.12.2013 г. по гр.д. № 16710/2013 г. на СРС, ГО, 117 състав, влязло в сила на 15.04.2015 г., с което Б.

Б. С. е осъден да заплаща издръжка на сина си.

Представено е постановление от 28.04.2014 г. по изп. дело № 318/2014 г. на ЧСИ Орлин Мендов с взискател – сина на ответника, в което е посочено, че се налага възбрана на притежаваната от длъжника 1/2 ид.ч. от процесния имот.

Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както и че за исковия период м.09.2012 г. – м.04.2015 г. до същия е доставяна топлинна енергия на стойност исковата сума от 2 248, 90 лв.

Безспорно е между страните и че за исковия период в имота е извършвана услугата дялово разпределение от .............

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК е депозирано възражение от длъжника. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно 3 самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В случая от представения по делото договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 24.04.1991 г. се установи, че .......... С.а и ................ са придобили собствеността на процесния имот. Към момента на придобиване на собствеността купувачите са били в брак предвид представения акт за женитба № 537/27.05.1956 г., с оглед на което имотът е придобит в режим на СИО. Видно от удостоверение за наследници, изд. на 14.03.2024 г. от Столична община, Район „Лозенец“, ........ С.а е починала на 23.10.2001 г., с което СИО е била прекратена при равни дялове – по 1/2, като починалата е оставила наследници по закон: ................ – съпруг, .......... Б. С. – син, Б. Б. С. – син, придобили по арг. от чл.9, ал.1 ЗН, вр. чл.5, ал.1 ЗН всеки от тях по 1/6 по наследяване.

С оглед изложеното по отношение на имота е възникнала съсобственост, както следва: ................ – 4/6 (1/6 по наследяване и 1/2 от прекратената СИО), .......... Б. С. – 1/6, Б. Б. С. – 1/6.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .......... дело № 968/2001 г. от 19.12.2001 г. Б. Б. С. е придобил собствеността на 4 притежаваните от баща му 4/6 ид.ч. от имота, както и на притежаваната от брат му 1/6 ид.ч. от имота.

С оглед изложеното установява се, че Б. Б. С. е придобил собствеността на целия имот, както следва: 1/6 ид.ч. по наследяване от майка си, а останалите 5/6 ид.ч. – чрез покупко-продажба от баща си и брат си.

От страна на ответника не се и оспорва качеството му на собственик до размера на 1/2 ид.ч. от имота, поради което и същото е отделено като безспорно между страните по делото.

Спори се относно другата 1/2 ид.ч. по съображения, че е придобил имота през време на брака си, който е бил прекратен, с оглед на което се твърди, че по отношение на имота е възникнала обикновена съсобственост при равни дялове.

Във връзка с това възражение с доклада по делото на ответника е разпределена доказателствена тежест относно обстоятелството, че имотът е придобит през време на брака му, както и относно момента на прекратяване на брака.

Видно от изисканото по искане на ответника решение по гр.д. № 16710/2013 г. на СРС, ГО, 117 състав, същото няма за предмет прекратяване брака на ответника, а касае предявен срещу ответника иск за издръжка от сина му, поради което не е относимо към спорния предмет.

Предвид изложеното, не може да се приеме за доказано възражението на ответника, че се явява собственик само на 1/2 ид.ч. от имота, тъй като е придобил същия през време на брака си, който е бил прекратен. В тази връзка следва да се има предвид, че по делото се установи ответникът да е придобил по наследяване от майка си 1/6 ид.ч. от имота, която по арг. от чл.22, ал.1 СК се явява негова лична собственост дори да се установяваше придобиването й през време на брака му. Що се отнася до останалите 5/6 ид.ч., придобити чрез покупко-продажба, във връзка с тях възражението не е доказано.

Извод в различен смисъл не следва от представеното постановление за налагане на възбрана на 1/2 ид.ч. част от имота.

Съгласно чл.483 ГПК съдебният изпълнител описва посочения от взискателя имот, след като се увери, че той е бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната. Проверката на собствеността се извършва чрез справка в данъчните или нотариалните книги или по друг начин, включително чрез разпит на съседи. Когато няма сигурни данни за собствеността, се взема предвид владението към деня на възбраната.