Решение № 146 от 09.02.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Пловдив, 09.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

Велина Бр. Дублекова при участието на секретаря Мария Ив. Пеева като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело № 20215300101292 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правна квалификация чл.79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД.

Ищецът Б. Д. Б., ЕГН **********, с адрес гр. *****, ул. „****“ № **, бл.*, ,т.*, ап.**, моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди Р. В. В., ЕГН **********, с адрес гр. ******, ж.к. ****, блок **, вх.*, ет.*, ап.*, да му заплати сумата 100 000 лв., представляваща главница по договор за паричен заем от *****г. и сумата от 52 475 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 07.03.2016г. – 11.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Исковата претенция се основава на твърденията, че между ищеца и ответника е сключен договор за паричен заем на ******г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника сумата в размер на 100 000 лв., като ответникът се е задължил да върне заетата му сума в тримесечен срок от сключването на договора, т.е. в срок до*****г. Твърди се, че след изтичане на договорения срок и до настоящия момент ответникът не е върнал на ищеца заетата сума.

Ответникът Р. В. В., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ж.к. *****, блок **, вх.*, ет.*, ап.*, в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва наличието на заемно правоотношение между него и ищеца по сочения от ищеца договор за заем от ******г. Оспорва истинността на представения договор за заем, като твърди, че положеният подпис за „приел и получил“ не е изпълнен от него. Оспорва твърдението, че с представения с исковата молба договор за паричен заем и допълнение към него се установява заемната сума да е била предадена от заемодателя на заемателя. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:

По допустимостта на исковете.

Предявените искове са допустим и следва да се разгледат по същество.

По основателността на исковете.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи при пълно и главно доказване възникналото облигационно отношение- договор за заем, сключен между него и ответника. Ответникът оспорва наличието на такова, както и автентичността на положените подписи в представения от ищеца препис от договор за заем, сключен на ****г., и в допълнение към договора за паричен заем от ******г.

По делото е приложено НОХД №7498/17г. по описа на Районен съд Пловдив, от материалите по което се установява, че с влязло в сила решение, постановено по НОХД №7498/17г. по описа на Районен съд Пловдив, Б.

1

Д. Б. е признат за виновен за това, че на *****г. в гр.***** пред Б. К. П. - ****** при Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР - гр.*****, съзнателно се е ползвал от неистински частни документи - Договор за паричен заем от ****г, в който е посочено, че сключен между Б. Д. Б. като кредитодател и Р. В. В. като кредитополучател на парична сума в размер на 100 000 лв. и допълнение към Договор за паричен заем от *****г. за коригиране допусната грешка при изписване името на кредитодателя в договора, относно положените в тях подписи от името на Р. В. В. от гр.*****, когато от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност, престъпление по чл.316 във вр. с чл.309, ал.1 от НК.

Решението по чл.78а от НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимият от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда, съгласно Тълкувателно решение №3 от 20.11.2014г., постановено по Тълкувателно дело №3 от 2014г. на ОСНК на ВКС. Обстоятелството относно авторството на подписите, положени в процесните Договор за паричен заем от ******г. и Допълнение към Договора за паричен заем от ******г., от името на Р. В. В., е елемент от престъпния състав на престъплението по чл.316 във вр. с чл.309, ал.1 от НК, до които се отнася задължителната сила на присъдата за гражданския съд, съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК. С оглед на горното е недопустимо в настоящото производство да бъде преразглеждан и пререшаван въпросът за авторството на подписите, положени в Договор за паричен заем от ******г. и допълнение към Договора за паричен заем от името на Р. В. В. и поконкретно дали тези подписи са изпълнени от ответника Р. В. В.. С оглед на казаното фактът, че процесните договор за заем и допълнение към него не са подписани от ответника В. са безспорно установени по силата на постановеното от наказателния съд решение по чл.78а НК.

Ищецът не ангажира други доказателства, доказаващи, че е предоставил на ответника парична сума със задължение за нейното връщане.

С оглед на горното, от събраните по делото доказателства, не се установи наличието на заемни правоотношения между страните. Не се установи ищецът да е предал на *****г. на ответника сумата от 100 000 лв., срещу което ответникът се е задължил да върне заетата сума в тримесечен срок от сключването на договора, т.е. в срок до ******г.

Предвид акцесорния характер на претендираната лихва за забава, неоснователността на претенцията за заплащане на главницата от 100 000 лв. обуславя неоснователността и на претенцията за заплащане на мораторна лихва за забава.

С оглед на гореизложеното предявените искове са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.

В частта по разноските.

Ответникът не претендира разноски.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Б. Д. Б., ЕГН **********, с адрес гр. *****, ул. „*****“ № **, бл.*, ,т.*, ап.**, против Р. В. В., ЕГН **********, с адрес гр. *** ж.к. *****, блок *, вх.*, ет.*, ап.*, за заплащане на сумата от 100 000 лв., представляваща главница по договор за паричен заем от *****г. и на сумата от 52 475 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 07.03.2016г. – 11.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при

Пловдив:

2

Окръжен съд

–

_______________________