Решение № 3582 от 27.05.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 413/2023
- Вид
- Решение № 3582
- Подписан
- 27.05.2026
- В сила
- 27.05.2026
- Състав
- Албена Александрова, Нели Маринова, БИЛЯНА СИМЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, ал.1, изр.второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.411, изр.2 · Кодекс за застраховането
- чл.411, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.2, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.493, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.493, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.493, ал.1, т.3 · Кодекс за застраховането
- чл.7, ал.2, т.1 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
РЕШЕНИЕ
№ 3582 гр. София, 27.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Албена Александрова
Членове:
Нели Маринова
БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20231100500413 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 13091 от 18.11.2022 г. СРС, 126 с-в, по гр.д.№ 20720/22 г. е осъдил ЗАД „Алианц България“ АД да заплати на ЗД „Евроинс“ АД на основание чл.411, изр.2 КЗ вр. чл.45 ЗЗД сумата от 408,90 лв., представляваща незаплатена част от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вреди, изразяващи се в разходи за наем на заместващ автомобил за периода 20.04.2021 г.-20.05.2021 г., сторени вследствие на увреди от ПТП, настъпило на 16.04.2021 г. в гр.София, ул.
„Околовръстен път“ със законната лихва от 18.04.2022 г. до погасяване на задължението, а на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 21,13 лв., представляваща мораторна лихва за периода 14.10.2021 г.-17.04.2022 г.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ЗАД „Алианц България“ АД с оплаквания, че решението е неправилно.Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че разходите, необходими за заместващ автомобил, представляват пряк и непосредствен резултат от настъпилото по вина на водача на автомобила, 1 застрахования при него по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.Излага доводи, че обстоятелството, че собственикът на увредения автомобил е пожелал да получи заместващ автомобил по застраховка „Каско“, който да използва докато увреденият се ремонтира, е неотносимо към настоящия спор и разходите по неговото наемане не могат да се възложат в тежест на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ доколкото не представляват пряк и непосредствен резултат от настъпилото ПТП.Твърди, че по делото не са ангажирани доказателства, че претендираната и заплатена от ищеца сума за наем попада в обхвата на покритието по сключената имуществена застраховка и че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът е признал посоченото обстоятелство.От представения от ищеца документ на чужд език не става ясно дали автомобилът е отдаден под наем във връзка с процесното застрахователно събитие и каква е наемната цена.При условията на евентуалност, дори и да се приеме, че разходите за наемане на заместващ автомобил попадат в застрахователното покритие по застраховка „Каско“ на ищеца и че въззивникът дължи обезщетение за тях, същото следва да бъде определено единствено за периода, който е действително необходим за възстановяване на автомобила-5 дни по 30,24 лв. на ден или общо 151,20 лв.Въззивникът излага твърдения, че по време на престоя на автомобила в сервиза са извършвани и други ремонтни дейности, които не са в причинноследствена връзка с настъпилото произшествие.С оглед неоснователността на главния иск неоснователен се явява и акцесорният иск по чл.86 ЗЗД.Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените искове, а при условията на евентуалност-да отхвърли иска за главница за разликата над 151,20 лв., а за мораторна лихва-над 7,84 лв.Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответникът по въззивната жалба- ЗД „Евроинс“ АД оспорва същата.Излага твърдения, че първоинстанционният съд правилно е приел, че не се спори по делото за наличието на предпоставките от фактическия състав на чл.411, ал.1 КЗ за ангажиране на отговорността на ответника и че същият е направил нови оспорвания след срока по чл.131 ГПК.Излага твърдения, че по делото е установено, че във връзка с настъпилата щета и необходимостта от извършване на ремонт на МПС на собственика на увреденото МПС е предоставен заместващ автомобил.Претендираната стойност за наем на такъв 2 автомобил в размер на 408,90 лв. също е установен от вещото лице, като стойността не е завишена, а е по-ниска от средните пазарни цени.Налице е и застрахователно покритие съгласно чл.4, т.3, клауза „А“ и клауза „Е+“ от Общите условия към застрахователната полица, а от представеното възлагателно писмо за заместващ автомобил е установено, че такъв действително е бил предоставен от ищеца на застрахования за периода 20.04.2021 г.-20.05.2021 г.За първи път с въззивната жалба ответникът е въвел твърдения за нередовност на договора за наем на заместващ автомобил.Поддържа становище, че документът е годно доказателствено средство, тъй като непосредствено след текста на английски език е изписан превод и на български език.От приетата по делото АТЕ е установена и необходимостта от доставка на резервни части, което обичайно отнема 2-3 седмици, през което време МПС не би могло да се ползва, а допълнително извършените ремонтни дейности не са забавили периода на ремонта.Поддържа, че е налице причинно-следствена връзка между установените разходи за заместващ автомобил и настъпилото ПТП, след като невъзможността да се ползва личният автомобил е именно поради произшествието, причинено от водача по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество и ако автомобилът не беше увреден, на застрахования нямаше да се налага да го ремонтира и собственикът му щеше да продължи да го ползва.Твърди, че съгласно чл.429, ал.2, т.1 КЗ вр. чл.493, ал.1, т.3 КЗ размерът на обезщетението за тези вреди попада в обсега на лимита на отговорността по застраховка „Гражданска отговорност“, поради което няма основание същите да не се поемат от застрахователя.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът- ЗД „Евроинс“ АД твърди, че на 16.04.2021 г. в гр. София, Околовръстен път, моста над бул. „Кл.Охридски“ /срещу магазин „Икеа“/ е настъпило ПТП, при което МПС „Рено Меган“ с рег.
№ ****, собственост на „Шнайдер Електрик България“ ЕООД, управлявано от Д.И., се е движил по Околовръстния път и поради движение с несъобразена 3 скорост е ударил спрелия пред него л.а. „Фиат Типо“ с рег.№ ****, собственост на В.В. и управляван от същата.На виновния водач е съставен акт № СА 192348/16.04.2021 г.За ПТП е съставен протокол № 1818949/16.04.2021 г. на СДВР.В резултат на произшествието на л.а. „Фиат Типо“ с рег.№ **** са причинени материални щети: повредена задна броня, багажник и др.С полица № 00500100397339/2021 г. л.а. „Фиат Типо“ с рег.№ **** е застрахован по застраховка „Каско на МПС“, покрит риск „Пълно каско“ с период на валидност 28.01.2021 г.-27.01.2022 г. и при ищеца е образувана щета № **********/2021 г., като с възлагателно писмо от 19.04.2021 г. МПС е предоставено на Автосервиз „Ауто Италия“ ЕАД за ремонт.Във връзка с наложилия се продължителен ремонт на МПС и на основание клаузи „Е+“ към ОУ по застраховка „Каско на МПС“ на собственика на повреденото МПС е представен за ползване заместващ автомобил с възлагателно писмо от 20.04.2021 г. за период от 30 дни /от 20.04.2021 г. до 20.05.2021 г./ при цена от 14,17 евро без ДДС на ден или общо 425,00 евро без ДДС с левова равностойност 831,23 лв. без ДДС.На 25.05.2021 г. с приемо-предавателен протокол МПС е предадено от сервиза, извършил ремонта, на оправомощеното лице, а стойността на ремонта е определена на 5 318,80 лв., за което е издадена фактура № 2000086279/26.05.2021 г., като сумата включва стойността на щетите на МПС в размер на 4 909,90 лв. и стойността на наем на заместващ автомобил в размер на 408,90 лв.Ищецът твърди, че направеният разход за наем на заместващ автомобил е в пряка причинна връзка с причиненото от делинквента ПТП, тъй като такъв е предоставен на собственика на увредения при ПТП лек автомобил във връзка с наложилия се продължителен ремонт за възстановяване на щетите по него.Оставането на застрахования собственик без автомобил за продължителен период от време и неудобството му от тази липса представляват пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане по смисъла на чл.429, ал.2, т.1 КЗ вр. чл.493, ал.1, т.3 КЗ, което е причинено виновно от застрахования при ответника водач.Размерът на обезщетението за тези вреди във вид на пропуснати ползи попада в обхвата на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.Пълният размер на застрахователното обезщетение по щетата в размер на 5 318,80 лв., одобрено за изплащане с доклад по щета от 05.08.2021 г., е изплатено на „Ауто Италия“ ЕАД по банков път с преводно нареждане от 01.09.2021 г.Съгласно разпоредбата на чл.411 КЗ с плащане на 4 застрахователното обезщетение застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, респ. срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредите до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.Към момента на ПТП гражданската отговорност на виновния водач е застрахована в ЗАД „Алианц България“ АД.На 14.09.2021 г. ищецът е изпратил регресна покана с рег.№ РК014-28604/14.09.2021 г. до ответника да му възстанови стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по преписка № **********/2021 г. с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв. в общ размер на 5 333,80 лв.Ответникът е извършил частично плащане в размер на 4 924,90 лв., като непогасеният остатък възлиза на 415,61 лв.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 408,90 лв., представляваща неплатена част от изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ на увреденото лице, както и 21,13 лв.-мораторна лихва за периода 14.10.2021 г.-17.04.2022 г. със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът е оспорил иска с твърдения, че разходите за наем за заместващ автомобил не попадат в обхвата на разпоредбата на чл.493, ал.1 КЗ, поради което не са налице предпоставките за предявяване на регрес за процесната сума.Оспорва твърдението, че наложеният продължителен ремонт и необходимостта от предоставяне на заместващ автомобил са в причинна връзка с процесното ПТП.Оспорва иска и по размер.
Между страните не се спори, че е настъпило описаното в исковата молба ПТП, наличието на застрахователни правоотношения по застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“, вината на водача на застрахования при ответника по застраховка по „Гражданска отговорност“, изплатено от страна на ищеца застрахователно обезщетение и извършения ремонт, както и че ответникът е заплатил на ищеца вследствие на предявена регресна претенция сумата от 4 924,90 лв.Тези обстоятелства са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване от първоинстанционния съд.
Видно от представената полица по застраховка „Каско на МПС“ № 00500100397339 лек автомобил „Фиат типо“ с рег.№ **** е застрахован при ищеца с покрит риск „А-Пълно каско“ за периода 28.01.2021 г.-27.01.2022 г.В 5 чл.1 от клауза „Е+“-„Заместващ автомобил“ към ОУ на ЗД „Евроинс“ АД за застраховка „Каско на МПС“, в сила от 09.01.2017 г. е посочено, че тя е приложима заедно с ОУ за застраховка „Каско на МПС“ и клауза „А“ към тях, като ги допълва с предоставяне на допълнителна услуга „заместващ автомобил“, която е валидна като част от действаща застрахователна полица на застрахователя по застраховка „Каско на МПС“ за срок не по-малък от 12 месеца и важи само за автомобили и товарни автомобили до 3,5 т. общо тегло.Предоставянето на услугата „Заместващ автомобил“ се извършва след изрично писмено искане от застрахования и попълване на декларация от негова страна /чл.3/.Услугата не се предоставя за повече от 30 дни /чл.7, изр. трето/.
Представено е и възлагателно писмо за заместващ автомобил, с което ищцовото дружество е възложило на „Ауто Италия“ да предостави заместващ автомобил за срок до 30 дни във връзка с приемане на автомобил с ДК№ ****, марка „Фиат типо“ по щета № **********.