Решение № 283 от 18.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. София, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета годИ. в следния състав:

Председател: Н. Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева при участието на секретаря Т. Ж. П.а Вълчева в присъствието на прокурора Л. Ц. Р. А. М. А. Р. Г. С. като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000601105 по описа за 2022 годИ. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава Двадесет и първа от НПК.

С присъда от 28.03.2022 г. постановена по НОХД № 194/ 2021 г.

Окръжен съд Монтана е признал подсъдимия Р. Ж. М., живущ в гр. Монтана, българин, български гражданин, безработен, неженен, осъждан, с начално образование, за виновен в това, че на 24.10.2020 г. в гр. Монтана, квартал Огоста, ул.“***“ № **, като извършител, в съучастие с М. В. В., умишлено умъртвил А. Х. А. -на 63 г., от с. ***, обл.***, чрез нанасяне на побой, изразил се в не по- малко от 15-20 удара с юмруци, ритане с крака и блъскане в стена, като преимуществено ударите са нанесени в областта на главата и са довели до тежка множествена травма, причинили му остра сърдечна и дихателна недостатъчност, развила се на базата кръвоизливи под твърдата и под меките мозъчни обвивки със счупване на шиен прешлен и ребра двустранно, с вклиняване на малкия мозък в големия тилен отвор на черепа и парализа на жизнено важни мозъчни центрове-дихателен и сърдечен1 престъпление по чл.115 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от петнадесет години, което да изтърпи при първоначален строг режим на изтърпяване. На основание чл.59,ал.1,т.1,предл.1-о от НК от срока на наказанието е приспаднато времето от 26.10.2020 г. до влизане в сила на присъдата, през което е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ като МОС го признал за невиновен и оправдал по обвинението по чл.116,ал.1, т.6 от НКда е извършил деянието по особено мъчителен за пострадалия начин.

Със същата присъда МОС е признал подсъдимата М. В. В., живуща в гр.Монтана, българка, българска гражданка, безработна, неомъжена, неосъждана, без образование за виновна в това, че на 24.10.2020 г. в гр.

Монтана, квартал ***,ул.“***“ № **, като извършител,в съучастие с Р. Ж. М. умишлено умъртвила А. Х. А.-на 63 г.,от с. ***, обл.***, чрез нанасяне на побой, изразил се в не по- малко от 15-20 удара с юмруци, ритане с крака и блъскане в стена, като преимуществено ударите са нанесени в областта на главата и са довели до тежка множествена травма, причинили му остра сърдечна и дихателна недостатъчност, развила се на базата кръвоизливи под твърдата и под меките мозъчни обвивки със счупване на шиен прешлен и ребра двустранно, с вклиняване на малкия мозък в големия тилен отвор на черепа и парализа на жизнено важни мозъчни центрове-дихателен и сърдечен- престъпление по чл.115 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК и наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет години, което да изтърпи при първоначален строг режим на изтърпяване, а на основание чл.59,ал. 1 ,т. 1 ,предл.1-о от НК срока на наказанието е приспаднато времето от 26.10.2020 г.до влизане в сила на присъдата, през което В. е била с мярка за неотклонение „задържане под стража“, като съдът я е признал за невинна и я оправдал по обвинението по чл.116, ал.1, т.6, от НКза това да е извършила деянието по особено мъчителен за пострадалия начин.

Подсъдимите Р. Ж. М. и М. В. В. са осъдени да заплатят солидарно сумата 4 696,95 лв. представляващи разноски по водене на делото.

Съдът се е произнесъл относно съдбата на веществените доказателства и кръвни проби, описани в приемо- предавателен протокол, като е постановил 2 да се унищожат след влизане на присъдата в сила като вещи е ниска себестойност и поради отпадналото им предназначение по делото.

Срещу присъдата на окръжния съд е внесена въззивна жалба от подсъдимия Р. М., в която не се изнасят конкретни оплаквания. Депозирано е допълнение към същата жалба, в което подсъдимият изтъква доводи за неправилност на присъдата. Изразява несъгласие, че съдът не е приел извършването на деянието в условията на физиологически афект. Също така, поддържа, че не е извършил деянието, а съдът е подмИ.л фактите, свързващи свидетеля С. Н. с престъплението.

Внесена е въззивна жалба и от адвокат С. С. – защитник на подс.М.. В нея се твърди, че присъдата на МОС е неправилна, постановена в нарушение на процесуалните правила и в протИ.речие с материалния закон. Твърди се явна несправедлИ.ст на наложеното наказание, както и се изтъкват доводи за неправилна правна квалификация на деянието, извършено от М.- според защитата е налице престъпление по чл. 122 или по чл. 124 от НК. На отделно място се подчертава, че от събраните по делото доказателства е видно, че този подсъдим е нанесъл само един удар на пострадалия, който не е причинил увреждане, а смъртоносният удар е бил нанесен от подсъдимата В..

Подсъдимият М. нямал физическа сила и не бил в състояние да нанесе увреждащите удари, доколкото е бил в тежко алкохолно опиянение и не притежава физическа сила. Според адвокат С. липсва умисъл за умъртвяване на жертвата, липсва мотив за това, поради което и се формулира искане за отмяна на присъдата на МОС и постановяване на нова, оправдателна присъда Въззивна жалба е подадена и от адвокат Е. Ц., като служебен защитник на подсъдимата М. В.. Според защитата, фактическата обстановка не е била установена по несъмнен начин, въпреки използване на различни доказателствени способи. Поддържа се, че съдът в първата инстанция не е обсъдил всички доказателства в присъдата си, като не се е мотивирал защо кредитира една част от тях, а други –не.съответно, твърди се липса на собствен доказателствен анализ. Адв.Ц. твърди, че е нарушен чл.303, ал.2 от НПК, като множеството фактически протИ.речия са оставени без коментар от съда. Навежда се версия, че физическите извършители на престъплението са 3 били подс.Р. М. и свидетелят С. Н., като в такава насока са били обясненията на подс.В.. Същата, поради физическия си недъг е била посочена, според защитника, от страна на М. и Н., защото същите са очаквали, че тя няма да може да се защити. Депозирано е допълнение към въззивната жалба, в което в общи линии се преповтарят същите твърдения.

Отправено е искане да бъде отменена присъдата на МОС и постановяване на нова въззивна присъда, с която подс.В. бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото и обвинение.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимите се явяват лично, както и защитниците им – адвокат С. и адвокат Ц..

Прокурорът от

САП пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна. Според него в първата инстанция са събрани всички относими доказателства към основния факт на доказване. Позовава се на показанията на свидетелочевидец С. Н., чиито показания са еднопосочни, безпротИ.речиви и правилно кредитирани от първия съд като истинни. Съдебно-медицинската експертиза, приета в хода на въззивното съдебно следствие според представителя на обвинението не променя изводите относно причИ.та за смъртта, вида и начИ. на нараняване на жертвата. Определеното наказание за всеки от подсъдимитте е справедлИ. и правилно индивидуализирано, като са отчетени всички смекчаващи и отегчаващи вИ.та им обстоятелства Защитникът на подс. М. В.- адвокат Ц. поддържа изложените аргументите, изложени във въззивната жалба и допълнението към нея и пледира за решение, с което да се отмени присъдата на ОС Монтана. Изтъква, че подс.В. е невиновна по обвинението. Защитникът акцентира върху заключението на КСМЕ, видно от което причИ.та за смъртта на А. А. е установената тъпа травма на главата без счупване на черепа. При тази травма има два отделни механизма за получаване, с оглед локализацията на уврежданията. ПричИ.та за смъртта на А. А. е счупване на 6-ти шиен прешлен, при което главата трябва да е била извита назад в областта на шията. Това съвпада с обясненията на подсъдимата относно механизма и начИ. на деянието , което сочи на съпричастност на свидетеля С. Н..

Подсъдимата В. /чрез тълковника, в лична защита твърди, че нее причинила смъртта на пострадалия А., а това е сторил свидетялт С. Н..

4

Адвокат С., в защита на подс.Р. М. пледира за оправдаване на подсъдимия М. или преквалифициране на деянието му по чл. 122 от НК или по чл. 124 от НК, по непредпазлИ.ст и настъпила смърт поради телесни повреди. Позовава се на заключението на КСМЕ пред въззивната инстанция, от което се установява различна причИ. за настъпване на смъртта. Според адв.С. и двамата подсъдими не са нанасяли удар с крак в брадичката на пострадалия, още повече, в състоянието на Р. М. - с 4 промила алкохол в кръвта при което не е бил в състояние да нанесе удар с крак в брадичката на пострадалия А.. Макар да има съпричастност и да е участвал в това престъпление, то той е нанесъл незначителни телесни повреди, при които определената квалификация по чл. 115 от НК е некоректна. Защитата насочва внимението към поведението но подсъдимия – той не бил в личен конфликт с пострадалия, не е желаел настъпването на тези обстоятелства, не е бил налице умисъл от негова страна с този краен резултат.

Подсъдимият М., в лична защита, заявява че поддържа казаното от адвоката , че не е имал умисъл да извърши вмененото му деяние.

При упражняване правото на последна дума всеки от двамата подсъдими моли да бъде признат за невиновен.

***

Софийски апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди изложените от страните съображения и след като сам служебно провери правилността на присъдата на основание чл. 314 от НПК, намери следното:

По делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила водещи до незаконосъобразност на постановената присъда и основание за нейната отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд от стадия на съдебно заседание по реда на глава 20 от НПК.

Производството пред първата съдебна инстанция /Окръжен съдМонтана/ е било образувано по внесен от Окръжна прокуратура-Монтана обвинителен акт срещу Р. Ж. М. и М. В. В. за извършено от всеки един от тях престъпление по чл. 116 ал.1 т. 6 предл. 2 , във вр. с чл. 115 вр. чл. 20 ал.2 от НК. В частност по отношение на всеки от подсъдимите в обвинителния акт е формулирано следното обвинение:

5

- че Р. Ж. М. е осъществил инкриминираното му престъпление, като на 24.10.2020 г. в гр.Монтана, ул.“***“ № **, като извършител, в съучастие с М. В. В. от гр.Монтана/без изрично посочване формата и на съучастие/, умишлено умъртвил А. Х. А., като му нанесли не по-малко от 15-20 удара с юмруци, ритане с крака и блъскане в стена /или други предмети/, по-голямата част от тях в главата, като е вменено, че убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития.

- че М. В. В. е осъществила инкриминираното и престъпление като на 24.10.2020 г. в гр.Монтана, ул.“***“ № **, като извършител, в съучастие с Р.

М. от гр.Монтана/без изрично посочване формата на съучастие/, умишлено умъртвила А. Х. А., като му нанесли не по-малко от 15-20 удара с юмруци, ритане с крака и блъскане в стена /или други предмети/, по-голямата част от тях в главата, като е вменено, че убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития.

Видно е, че в настоящия казус обвинението срещу подсъдимите е за извършено от тях в съучастие във формата на съизвършителство умишлено умъртвяване на А. А. по особено мъчителен начин.

От обективна страна съизвършителството се характеризира с това, че две или повече лица участват в самото изпълнение на престъплението, което означава, че всеки от съизвършителите осъществява елементи от изпълнителното деяние. В този смисъл е и даденото легално определение в разпоредбата на чл. 93 т.12 от НК, че престъплението е извършено "от две или повече лица", когато в самото изпълнение са участвали най-малко две лица. Съобразно описаната в ОА фактическа обстановка относно участието на подсъдимите в изпълнението на инкриминираното престъпно посегателство спрямо жИ.та на пострадалия се описва следната характеристика на тяхна изпълнителска дейност: едновременно и съвместно нанасяне на не по-малко от 15-20 удара в главата и тялото с юмруци, ритници и блъскане в стена или други предмети.

Разпечатката съдържа 37 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/88722177-2e8d-4188-aca1-2f4db8bdec80