Решение № 1821 от 20.10.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1821 гр. Пловдив, 20.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20205330111730 по описа за 2020 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.

1 и ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *****, срещу М. А. Й., ЕГН: **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми, а именно: сумата от 1330,46 лева- дължима главница, представляваща 17 броя неплатени вноски за периода от 25.08.2017 г. до 08.01.2019 г. по договор за стоков кредит № ***** от ****** г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД и М. А. Й., вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с Приложение № * от ****г. към Рамков договор за прехвърляне на вземания от ****** г.; сумата от 222,23 лв. – договорна лихва за периода от 25.08.2017 г. до 08.01.2019 г.; както и сумата от 268,48 лв. – обезщетение за забава за периода от 25.08.2017 г. до 17.12.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – ****** г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № ***/****** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***/****г. на Районен съд П., ***гр. с-в.

В исковата молба ищецът твърди, че между „Банка ДСК” ЕАД, в качеството на заемодател и ответникът, в качеството на заемател, бил сключен договор за стоков кредит № ***** от ***** г., при общи условия.

1

Сочи, че съгласно договора кредитодателят се задължавал да предостави на кредитополучателя стоков кредит в размер на 1408,64 лв. за закупуването на следните стоки, продавани от „Технополис България” ЕАД, а именно: аудио система Panasonic MAX 4000 – един брой на стойност 1279 лева, както и за сключване застраховка „Стандарт +” за лица от 18 до 64 г. с еднократна застрахователна премия в размер на 129,64 лв. Поддържа, че кредитодателят е изпълнил задължението си по предоставяне на заетата сума в общ размер от 1408,64 лв., като била преведена на търговеца за заплащане на стоките на дата ****** г. Преведена била и застрахователната премия съгласно договора.

Твърди, че в договора била уговорена и договорна лихва с фиксиран лихвен процент, която възлизала на сумата от 332,77 лв., а общата стойност на плащанията по кредита – на сумата от 1741,41 лева. Кредитополучателят се задължил да върне заетата сума на 18 месечни вноски в срок до ***** г., всяка в размер на 97,98 съобразно погасителния план към договора за кредит.

Последната вноска била в размер на 75,75 лева и била дължима към ****** г., като падежът настъпил и кредитът не бил обявен за предсрочно изискуем.

Ищецът твърди, че съгласно Общите условия към договора, при забава в плащанията се начислявала и лихва за забава, която за периода от 25.08.2017 г. до 17.12.2019 г. била в размер на 268,48 лв. Сочи, че длъжникът не погасил целия размер на вземането по договора за кредит, а платена била сумата от общо 97,98 лв., от които 19,80 лв. – договорна лихва и 78,18 лв. – главница.

Ищецът твърди, че на ******г. било подписано Приложение № ** към рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата ***** г. между „Банка ДСК” ЕАД и ищцовото дружество, по силата на който вземанията на заемодателя по процесния договор били прехвърлени на ищеца. Цедентът изпратил до длъжника уведомление за извършената цесия. Цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия. Копие от уведомлението за цесията ищецът прилага и към исковата молба, като моли за неговото връчване като приложение към нея. За процесните вземания била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № ****/**** г. на Районен съд П., *** гр. с-в, която била връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК, поради което и ищецът предявява настоящите искове за установяване на вземанията си по заповедта. Моли за уважаването им и присъждане на сторените разноски, както в заповедното, така и в исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от особения представител на ответника М.Й.. В него се излагат съображения, че особеният представител е в невъзможност да получи съобщение за извършеното прехвърляне на вземанията /цесия/, поради което уведомлението не е достигнало до длъжника и същият не е активно легитимиран да отговаря по иска. Възразява се, че обезщетението за забава не е в размер на законната лихва, поради което по съществото си представлява неустойка по чл. 92 ЗЗД.

Доколкото се касае за потребителски кредит, същият следва да бъде съобразен с императивните разпоредби на чл. 33, ал.1 и ал.2 ЗПК, съобразно които обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

Поради тази причина се излагат доводи, че клаузата на чл. 12 от Общите условия, регламентираща обезщетението за забава, е нищожна и не произвежда действие. Посочената клауза според ответника представлява неустойка, която се явява нищожна, доколкото единствената цел с която е уговорена, излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционна функции. Възразява се, че липсват и четливи писмени доказателства за прехвърляне на вземането.

2

Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта и предмета на производството:

От приетото за послужване ч.гр.д. № ****/**** г. на Районен съд П., ****гр. с-в.се установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми по чл.410 ГПК, с която в полза на заявителя за присъдени сумите, предмет на предявения иск. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което с разпореждане на съда и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По легитимацията на ищеца:

Въпросът за материалната легитимацията на ищеца е общ по отношение на всички обективно кумулативно съединени установителни искове, поради което следва да бъде изследван преди разглеждане на предпоставките за основателността на всеки един от тях.

Ищецът извлича правото си да претендира процесните суми от факта, че е придобил вземането по процесния договор за стоков кредит № **** от **** г., съгласно допълнително споразумение от ****** г. за цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ****** г. Затова, за да бъде титуляр на вземането и кредитор на ответника по процесния договор за потребителски кредит, в тежест на ищеца е да установи осъществяването на така описаното прехвърляне на вземания, т.е. наличието на валиден договор за цесия, уведомяването на длъжника за прехвърлянето съгласно чл. 99, ал.3 ЗЗД, както и наличие на уговорка в договора за кредит, че кредиторът може да прехвърли вземането си.

3

По делото се установява, че с допълнително споразумение от допълнително споразумение от ***** г. за цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ****** г., се установява, че „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на продавач, прехвърля вземания на ищцовото дружество, в качеството на купувач, произтичащи от договори за стокови кредити на физически лица. От представения приемопредавателен протокол се установява, че предмет на цесията е именно процесният договор за кредит, по който кредитополучател е ответникът. По делото е представено и уведомително писмо от цедента до цесионера, с което се потвърждава извършеното прехвърляне на вземанията.

За да има действие прехвърлянето на вземането по отношение на длъжника, а и спрямо третите лица, същото следва да му бъде съобщено надлежно – чл.99, ал.4 ЗЗД. До момента на уведомяване за извършеното прехвърляне на вземанията, за длъжника надлежен кредитор е цедентът.

Нормата на чл.99, ал.3 ЗЗД задължава предишния кредитор да извърши посоченото уведомяване. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщаването до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД.

Длъжникът би могъл да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор. В посочения смисъл е съдебната практика на ВКС, обективирана в решение №137/2.06.2015 г. по гр.д. № 5759/2014 г. на ВКС, III г.о. Затова представеното от ищеца уведомително писмо към исковата молба, изходящо от него, в качеството му на цесионер, както и в качеството му на пълномощник на цедента, е годно да уведоми длъжника за извършената цесия на процесното вземане. По делото обаче ищцовото дружество не е представило доказателства писмото да е достигнало до длъжника, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Представени са доказателства за изпращането му. От значение за уведомяването по чл.99, ал.3 ЗЗД е достигането до знанието на длъжника на данни за сключения договор за цесия с оглед обстоятелството на „замяна” на страна в заемното правоотношение.

4

Въпреки това, няма пречка длъжникът да бъде уведомен за цесията с връчването като приложение към исковата молба на уведомителното писмо за извършената цесия. Съгласно решение № 78/09.07.2014 г., постановено по реда на чл.290 ГПК по т.д. № 2352 по описа за 2013 г. на ВКС, II т.о. цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, респективно от упълномощения цесионер, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК.

В случая, ответникът – кредитополучател не е участвал лично в производството по делото, а е представляван от назначения от съда особен представител, на който е връчен препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, в това число и уведомлението за цесията. Съгласно актуалната съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 198 от 18.01.2019 г., постановено по т.д. № 193 по описа за 2018 г. на ВКС , I т.о., на въпроса допустимо ли е предявеният осъдителен иск за вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на препис от исковата молба на особения му представител, назначен на основание чл.47, ал.6 ГПК, е даден положителен отговор. Макар настоящият случай да не е точно такъв, с решението на ВКС е даден принципен отговор, че особеният представител на ответника би могъл надлежно да получава материалноправни изявления, от името на длъжника, които да породят правно действие. Затова следва да се приеме, че изходящото от цесионера, упълномощен от цедента, уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника, чрез особения му представител, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Длъжник е уведомен за цесията допълнително и на основание чл.47, ал.5 ГПК по силата на законовата фикция, видно от книжата по делото – л.** и л.** от делото.