Решение № 760 от 09.07.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 760 гр. П., 09.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаил Анг. Алексов при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело № 20221720103681 по описа за 2022 година

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК.

Производството по делото е образувано след по иск предявен

ОТ „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, сграда „Матрикс Тауър“, вписано в ТР при АВп с ЕИК: 131001375, представлявано от управителя

СРЕЩУ: И. Б. И. с ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул. „****

С искане да бъде установено спрямо ответникът И. Б. Б. с ЕГН **********, че дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД - гр. София следните суми: сумата от 1888,64 лева (хиляда осемстотин осемдесет и осем лева и шестдесет и четири ст.) - дължима главница, 738,28 лева (седемстотин тридесет и осем лева и двадесет и осем ст.) – договорна лихва, 65,00лева (шестдесет и пет лева) - договорни такси, посочени в заповедта за изпълнение по частно гр. дело № 1168/2022г. по описа на PC П., дължими по Договор за потребителски кредит № FL536838/25.06.2010г. от 25.06.2010г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.

Ответната страна е подала отговор на исковата молба, с който поддържа изложеното във възражението си, депозирано пред заповедния съд, с което прави се възражение за настъпила погасителна давност на предявените вземания. Излага твърдения за нищожност да клауза в договора относно автоматична предсрочна изискуемост.

В съдебно заседание ищеца не изпраща представител и изразява писмено становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответницата, чрез пълномощника си поддържа отговора и моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните 1 фактически и правни изводи:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК.

По безспорен начин в хода на производството беше установено, че на 25.06.2010 година е сключен Договор за потребителски кредит №FL536838, между „Юробанк И Еф Джи България” АД, наричана за краткост Банката от една страна и И. Б. И. кредитополучател, от друга страна.

Договорени са размер на кредита 2830,00 лева за пълно предсрочно погасяване на задължения по договор за кредитна карта EuroLine Arnex №ЕС71538 от 2006г. и по договор за кредитна карта Visa Electron №С06303576344 от 2006г., сключен между Банката и И. Б. И. като кредигополучател/картодържател, а кредитоиолучателят се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на настоящия договор.

За усвоения кредит Кредитополучателят дължи на Банката през първата година от срока за издължаване на кредита фиксирана годишна лихва в размер на 12%, за всяка следваща година до крайния срок за издължаване на кредита, кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на БПБ АД за потребителски кредити за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 4250 пункта.

Годишният процент на разходите по кредита е 18,37%, а общата дължима сума кредитополучателя е в размер на 4902,42 лева, изчислени към момента на сключване на договора.

Сумата от 2830,00 лева по Договор за потребителски кредит № FL536838 от дата 25.06.2010г. е усвоена на 25.06.2010 година, с превод по сметка с IBAN: *****, с титуляр И.

Б. И. и основание: усвояване на кредит.

Договорено е, че крайният срок за погасяване на кредита е 25.06.2017г. и кредитополучателят ще погасява кредита на равни /анюитетни/ месечни вноски, посочени в Погасителния план.

На 18.01.2016 година между „Юробанк България” АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания, като съгласно същия вземането на „Юробанк България” АД срещу И. Б. И. е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Видно от заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза извършените плащания от кредитополучателя по договора за кредит към „Юробанк България” АД, съгласно Извлечение от разплащателна сметка с IBAN: *****, с титуляр И. Б. Т., за период от 25.06.2010г. до 18.01.2016г. са както следва: договорна лихва - 936,35 лева; главница 693,39 лева; такса за обслужване на сметката - 76,89 лева. Към „ЕОС Матрикс” ЕООД не са извършвани плащания. Последните погасителни вноски, съгласно извлечението от разплащателната сметка, обслужваща кредита са направени частично през месец февруари 2013г., след което е налице преустановяване на плащанията по договора за кредит, или непогасените вноски са от месец февруари 2013г. Размерът и видът на непогасените задължения на кредитополучателя по процесния договор за кредит, са главница - 2136,61 лева, лихви - 925,76 лева, такси - 133,11 лева.

Съгласно преобладаващата практика на ВКС, сред която и Решение 50173/13.10.2022 по гр. д. № 4674 по описа за 2021 г. на III ГО, решения №65 от 06.07.2018г. по т.д.

№1556/2017г. на ТО, № 28 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ІІІ ГО, № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на ІV ГО и е обобщена в решение №38/2019 по т. д. № 1157/2018 г. на II ТО на ВКС. В него е прието, че уговореното между страните връщане на 2 предоставена в заем (кредит) сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части.

Това становище съответства изцяло и на дадените с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД. С оглед мотивите на тълкувателния акт и разгледаните в него примери за периодични плащания (вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги) се налага извода, че макар да са породени от един и същ факт, периодичните задължения са относително самостоятелни и че периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора (в посочените в тълкувателното решение примери повтарящото се задължение на едната страна е за доставка на стоки и услуги през съответния период, а на другата страна – за заплащането на конкретно получените през този период стоки и услуги). По отношение на договора за кредит това изискване не е налице, тъй като нито задължението на банката-кредитор за предоставяне на уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането й, е повтарящо се.

Връщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД).

Ето защо приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по чл.

110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски. Съществуващото противоречие следва да се счита за преодоляно посредством решаващите мотиви, съдържащи се в ТР от 21.01.2022 г. по т. д. № 5/2019 г.на ОСГТК на ВКС. В тези мотиви се утвърждава практиката на ВКС, че при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД.

Приема се, че в този случай задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. При договорите с периодично или продължително действие, през всеки период от време и двете страни по правоотношението престират и за тях възникват относително самостоятелни задължения с отделни падежи, които имат общ правопораждащ факт, но не представляват части от едно цяло вземане. Обратното - при уговорка за разсрочване на части на едно по правило еднократно задължение, престира само длъжникът, след като вече кредиторът е изпълнил, а този факт сам по себе си не е достатъчен, за да определи изпълнението като периодично. Поради това при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати,отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост. Следователно началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена и респективно, настъпила предсрочна изискуемост, е датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита.

Предвид изложеното се налага извода, че погасителната давност започва да тече от датата на падежа на последната вноска и е петгодишна.

Касателно настоящия случай падежа на последната погасителна вноска е на 15.04.2017г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 28.03.2022г., тоест броени дни преди изтичане на погасителната давност. Предвид на това може да се направи извода, че вземането не е погасено по давност.

На следващо място не е основателно възражението, на ответника, че не е уведомен за цесията освен наличието на доказателство за изпращане на уведомление за цесията, то 3 същата е и приложена към исковата молба. По делото се събраха доказателства, че след датата на цесията ответника не е реализирал плащания на цедента предвид на което и възражението е неоснователно.

Не бяха ангажирани никакви доказателства за погасяване на вземането от страна на ответника.

По гореизложените съображение настоящия състав намира, че главния иск по отношениние на ответницата следва да бъде уважен в пренедриания размер, какъвто е и извода на съда и по отношение на акцесорния иск.

По отношение на дължимостта на направените разноски, съгласно т. 12 на ТР 4/2013 на ОС ГТК на ВКС, настоящия съдебен състав съобразявайки изхода на спора, и разпределяйки отговорността за разноските, както в исковото така и в заповедното производство, след като установи че ищеца е направил разноски в общ размер 307.68лв., от които в настоящето производство - държавна такса – 53.84 лв. и в заповедното – 53.84 лв. държавна такса, както и 200.00 лв. – депозит за съдебно-счетоводна експертиза следва да присъди в полза на ищеца сумата от в общ размер от 307.68 лв., съответстваща на уважената част от иска.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 ГПК, по отношение на И. Б.

И. с ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул. „****, че същата дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, със седалище и -адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова Долина, ул."Рачо Петков - Казанджията” № 4-6, с ЕИК 131001375 сумите както следва: сумата от 1888,64 лева (хиляда осемстотин осемдесет и осем лева и шестдесет и четири ст.) дължима главница, 738,28 лева (седемстотин тридесет и осем лева и двадесет и осем ст.) – договорна лихва, 65,00лева (шестдесет и пет лева) - договорни такси, посочени в заповедта за изпълнение по частно гр. дело № 1168/2022г. по описа на PC П., дължими по Договор за потребителски кредит № FL536838/25.06.2010г. от 25.06.2010г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК – 10.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата.