Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 41 от 08.06.2023, Районен съд - Царево

Съд
Районен съд - Царево
Дело
Гражданско дело 164/2022
Вид
Решение № 41
Подписан
08.06.2023
В сила
24.06.2023
Състав
Минчо Танев Танев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Царево, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Петранка Ян. Бъкларова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело № 20222180100164 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от “******” ****, ЕИК ****, представлявано от А. А.- ***** и И. Е.- *****на ** чрез процесуален представител П. Н., е адрес:******, срещу: Р. В. Б., ЕГН:

**********, с адрес: ********, с който се иска то съда, да постанови решение, с което да приемане за установено между страните, че ответника дължи на ищеца сумата от ****лева, от които ****лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. ****г. до м. ****г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от ****г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от ****лева - мораторна лихва за забава от ****г. до *****г. както и суми за дялово разпределение ****лева - главница за периода от м. ****г. до м.

****г. ведно със законната лихва от ****г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от ***лева - лихва за периода от ***г. до ***г. Да присъди на ищеца направените разноски по заповедното производство и по настоящето исково производство.

Ищеца ангажира писмени доказателства. Прави искане за допускане на експертиза и за привличане на трето лице в процеса.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, и е взел становище по предявения иск. В отговора на исковата молба, ответника счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Ангажира писмени доказателства.

С исковата молба се твърди, че на ****г. дружеството ищец е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение с № ****по чл.

410 от ГПК срещу ответника, за сумата от ****лева, от които ***леваглавница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. ***г. до м. ***г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от ***г. до окончателното изплащане на вземането, ***левамораторна лихва за забава от ***г. до ***г. както и суми за дялово разпределение ***лева- главница за периода от м. ***г. до м. ***г. ведно със законната лихва от ***г. до окончателното изплащане на вземането и **левалихва за периода от ***г. до ***г. както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Сочи се, че по гр. дело № **** г. по описа на Районен съд- ***, искането е било уважено и е била издадена заповед за изпълнение срещу ответника. Ищеца сочи, че ответника е клиент /като наследник на топлоснабдения имот/ на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Сочи се, че ответника е използвал доставяната от дружеството ТЕ през процесния период и към настоящия момент не е заплатил задължението си.

В отговора на исковата молба се твърди, че исковата молба е неоснователна, тъй като ответника не е потребител на топлинна енергия за процесния недвижим имот, като не е подавал заявление за откриване на партида за имота и не е собственик на имота. Оспорва методиката, по която ищецът начислява суми за дялово разпределение. Твърди, че неоснователно ищецът включва в общия размер на претенцията си сумите за дялово разпределение. Твърди, че претенцията на ищеца за заплащане на лихва за забава върху главницата е недоказан по основание и размер. Сочи, че не е доказана по основание и размер и претенцията на ищеца за заплащане на лихва за забава върху главница, представляваща такса за дялово разпределение. Ответника ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства, поотделно 2 и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заявление по реда на чл. 410 от ГПК, "*****" **претендира издаването на заповед за изпълнение против ответника, за вземания за цена на доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, мораторна лихва, обезщетение за забава в размер на законната лихва, от датата на депозирането на заявлението, до окончателното заплащане на главниците.

Съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК срещу ответника, за сумата от **лева, от които ***леваглавница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. ***г. до м. ***г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от ***г. до окончателното изплащане на вземането, ***левамораторна лихва за забава от ****г. до ****г. както и суми за дялово разпределение ***лева- главница за периода от м. ***г. до м. *** г. ведно със законната лихва от ***г. до окончателното изплащане на вземането и **левалихва за периода от ***г. до ***г. както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Срещу заповедта е постъпило в срока по чл. 414 от ГПК възражение от последния, поради което съдът е указал на заявителя в едномесечен срок да предяви установителен иск за вземанията си. В срок е постъпила искова молба от "*****" ***, въз основа на която е образувано настоящото производство, поради което съдът счита, че предявеният установителен иск за съществуването на вземането на заявителя в заповедното производство е допустим.

Съгласно изслушаната и приета по делото съдебно- икономическа експертиза, дължимите суми от ответника са по Фактура №****/***г. са начислени разходи от ***лв. с ДДС ***лв. или общо в размер на ***лв. По Фактура №**********/***г. разходи от ***лв. с ДДС ***лв. или общо ****лв. Общо по двете фактури ****лв. Мораторната лихва по фактура № **********/***г. е в размер на ** лв. изчислена за периода ***до ****г.

Мораторната лихва по фактура № ***/***г. е в размер на **лв. изчислена за периода ***до ***г. Мораторната лихва върху изравнителните сметки е в размер на **лв.

Разгледана по същество, претенцията предявена по реда на чл. 422 от 3

ГПК, е основателна по следните съображения:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че за процесния имот, собственост на ответника, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Няма спор и се доказва от представения Договор за продажба на държавен имот по реда на наредбата за държавните имоти от ****год. и приложеното по делото удостоверение за наследници, че ответника е собственик на топлоснабдения имот.

Видно от протокол от ****год. на ОС на **, е взето решение за избор на “****” ***, за извършване на услугата дялово разпределение като са приложени списъци на етажни собственици, в който за процесния апартамент е посочен наследодателя на ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № ***от ***г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.

142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В тази връзка е представен Договор между „*****” ***и “****” ***от ****год.

При това, по делото безспорно е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата- етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ , потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване в сграда4 етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, които са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпоредбите императивно установяват кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване- без да е необходимо изричното писмено приемане на публично оповестените Общи условия на "*******" ***, регламентиращи съдържанието на това правоотношение.

Материалната легитимация на ищеца, да получи стойността на услугата "дялово разпределение" следва от съдържанието на **на ищцовото дружество, които обвързват ответника. От представените по делото доказателства безспорно се установява, че през исковия период индивидуалното отчитане в процесния имот е извършвано от съответно дружество, което се потвърждава и от заключението на СТЕ. Липсват данни по делото ответникът по някакъв начин да са е противопоставил на извършваното от третото лице-помагач дялово разпределение. Освен това съгласно трайната съдебна практика съществуването или несъществуването на договорни отношения между потребителите на топлинна енергия и топлинния счетоводител не се отразява на законосъобразното извършване на дяловото разпределение.

Ето защо, обсъдени в съвкупност, доказателствата по делото водят до извод, че ответника е потребител на топлинна енергия и като такъв, дължи заплащането й.

По разноските:

При този изход на делото, на основание чл. 78 от ГПК, право на разноски има само ищеца, който е направил своевременно искане за присъждането им, в размер както следва: разноски по заповедното производство в размер на ***лева и разноски по исковото производство, в размер от ***лева.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

5

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “****” **, ЕИК ***и Р.

В. Б., ЕГН: **********, че Р. В. Б., ЕГН: **********, дължи на “****” **, ЕИК ***, сумите както следва: сумата от ***лева, от които ***лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. ***г. до м. ***г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от ***г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от ***лева мораторна лихва за забава от ***г. до ****г. както и суми за дялово разпределение **лева - главница за периода от м. ***г. до м. ***г. ведно със законната лихва от ***г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от **лева - лихва за периода от ****г. до ***г. за които суми в полза на “****” **, ЕИК ***е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № **по ч. гр. д. № **/ ***год. по описа на ***.

ОСЪЖДА Р. В. Б., ЕГН: **********, да заплати на “****” **, ЕИК ***, разноски по заповедното производство в размер на **лева и разноски по исковото производство, в размер от ***лева.

След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч. гр. д. № ***/ **год. по описа на **.

Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Окръжен съд- Бургас.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 6