Решение № 347 от 10.11.2025, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. гр. Димитровград, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Вл. Петров при участието на секретаря Пламена Ст. Дянкова като разгледа докладваното от Петър Вл. Петров Гражданско дело № 20255610100036 по описа за 2025 година

1. Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.

2. И Щ Е Ц Ъ Т - „Дейзи Нова" ЕООД, ЕИК 126048665 седалище и адрес на управление: гр. Димитровград, обл. Хасково бул."**** представлявано от Г.Г. предявява искова молба, с която моли от съда да се произнесе с решение, с което на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. с ч.гр.д. №1566/2024 г. на P C - гр. Димитровград да признае за установено, че Х. Т. Т., ЕГН **********, постоянен адрес: с. Брод, общ. Димитровград, ул. „****, дължи на „Дейзи Нова" ЕООД, ЕИК 126048665, седалище и адрес на управление: гр.

Димитровград, бул. „****, представлявано от Г.Г., управител, дължи следните суми: неплатена главница в размер на 2 560 лв., включваща сумата 1 950 лв. /3 месеца х 650 лв./ - парично обезщетение на основание чл. 220, ал. 1 вр. чл. 326, ал. 2 от Кодекса на труда в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за неспазения срок на предизвестието за напускане /3 месеца при срочен трудов договор/ във връзка с прекратяване без предизвестие на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ със заповед №8/10.09.2021 г., издадена от управителя, на срочен трудов договор с условие за обучение по време на работа №120-2020/13.10.2020 г. с Х. Т. Т., на длъжност "опаковач", с код по НКПД 93210006, КИД 3109, вследствие наложено със заповед №7/10.09.2021 г. на работодателя наказание „дисциплинарно уволнение" във връзка с проведено 1 дисциплинарно производство за неявяване на работа за времето от 01.06.2021 г. до 06.07.2021 г.. включително, започнало с искане за предоставяне на писмени обяснения от дата 07.07.2021 г. и липса на предоставени такива в указания срок, като документите по дисциплинарното производство са надлежно връчени, законността на наложеното наказание „дисциплинарно уволнение" не е оспорена нито пред работодателя, нито пред съда, сумата 610 лв. - парично обезщетение за неизпълнено задължение по чл. 232, ал.

3 от Кодекса на труда и чл. 8 от срочен трудов договор №120-2020/13.10.2020 г. с условие за обучение по време на работа, сключен на основание чл. 230, ал. 1 вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, да завърши обучението си и да постъпи на работа при работодателя за срок от 4 месеца след завършване срока на обучението, законната лихва върху сумата 2 560 лв. от 10.09.2024 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателно плащане на сумата, както и направените съдебно-деловодни разноски за платени държавни такси в размер на 43,52 лв. и адвокатски хонорар на стойност 300 лв. и всички платени разноски по настоящото съдебно производство. Излага аргументи в своя подкрепа.

3. В с.з. чрез представител поддържа исковата си молба, моли за разноски в исковата молба.

4. ОТВЕТНИКЪТ- Х. Т. Т. чрез представител по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК оспорва претенцията , намира я за неоснователна и недоказана. В писмен отговор навежда няколко основания в тази връзка.

Съдът намира:

Приложим закон.

5. Кодекс на труда(КТ)

Чл. 190. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 190, бр. 25 от 2001 г.) Дисциплинарно уволнение може да се налага за: 2. неявяване на работа в течение на два последователни работни дни;

Чл. 195. (1) Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязва датата на връчването. При невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или 2 служителя работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка.

Чл. 220. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

Чл. 221. ( 2 ) При дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.

Чл. 232. (3) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2014 г., бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.) Ако работникът или служителят по неуважителни причини не завърши обучението или след като го е завършил, не постъпи на осигурената му от работодателя работа, или я напусне преди определения срок, дължи на работодателя обезщетение съответно на неизпълнението в размер, уговорен от страните, но не повече от шесткратния размер на брутното трудово възнаграждение за съответната длъжност.

Чл. 326. 2 ) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. В колективен трудов договор срокът на предизвестието при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 1 - 4 и т. 11 може да бъде поставен в зависимост от продължителността на трудовия стаж на работника или служителя при същия работодател. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора.

Чл. 330. (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят прекратява трудовия договор без предизвестие, когато: 6. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна т. 5, бр.

83 от 1998 г.) работникът или служителят бъде дисциплинарно уволнен;

6. Граждански процесуален кодекс(ГПК)

3

Чл. 422. (1) (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4.

По фактите

7. Ответникът не оспорва, че е бил насочен от АЗ ДБТ Димитровград, в качеството си на безработно лице и при реализация на програма на ЕС по схема „Младежка заетост“ за сключване на трудов договор с ищеца по делото за обучение по време на работа /чл.230, ал.1 от КТ/."

8. Трудовият договор /ТД/№ 120-2020/ 13.10.2020г., сключен между страните на 13.10.2020 г., е с условие за обучение по време на работа за срок от 6 месеца /т.2, б. "б"/ - от 14.10.2020г. до 13.04.2021г., като ответникът успешно е издържал обучението, видно от приложения сертификат. Въз основа на новопридобитата квалификация страните са сключили допълнително споразумение от 13.04.2021г. към ТД В т.3 срокът на ТД е продължен за срок от 4 месеца - от 14.04.2021 г. до 13.08.2021г. вкл., както е предвидено в чл.5 от трудовия договор /ТД/. Така, след обучението си, ответникът е постъпил на работа на 14.04.2021г., а съгласно чл.4 от ТД е следвало да остане на работа при работодателя по придобитата от него квалификация „опаковач“ за срок от 4 месеца след постъпването, т.е. до 13.08.2021г. - срокът, посочен и в допълнително споразумение към ТД.

9. Св. Г.- търговски сътрудник при ищеца, изпълняваща длъжността на отчетник дава сведения при разпита си, че ответникът не е идвал на работа от м. май 2021 год. Лично тя е подготвила и са изпращани три пъти писма с искане за предоставяне на писмени обяснения. Първото е изпратено през м. юли 2021 г. чрез „Български пощи" ЕАД, като същото е върнато като непотърсено.

Второто искане за предоставяне на писмени обяснения е изпратено отново чрез „Български пощи" през м. август 2021 г. Третото искане за предоставяне на писмени обяснения е изпратено чрез куриерска фирма „Еконт" през м. октомври 2021 г., но същото отново не е получено.

10. Същото дало основание на ищеца и във връзка с продължителното отсъствие на лицето от работа са издадени заповед №7 за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение" и заповед №8 за прекратяване без предизвестие, считано от 10.09.2021 г., на трудовия договор с ответника; първият акт – на основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ, вторият- на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ с посочени дължими обезщетения.

4

11. Има приложени разписки от Еконт, от които се вижда , че е имало движение на пратки от ищеца към ответника, но липсват положени подписи върху документ, удостоверяващ получаването им, както и липсва достатъчно основание да се приеме, че заповед №7 и №8 са получени от ответника лично. Първото писмо е върнато с отметка „непотърсено“, а второто е с отметка „отсъства“. През м.10.2021г. е изпратено трето писмо чрез куриерска фирма „Еконт“, също върнато като неполучено.

12. От изготвеното и прието от съда заключение става ясно, че остатъкът от срока на договора е малко над 3 мес. - за периода м.05- м.07.2021г. включително, това е времето през което ответникът не се е явил на работа. дължимото обезщетение по чл.232, ал.3 от КТ е в размер на 3-месечното брутно трудово възнаграждение на работника /650 лв./ или общо 1950 лв. /3 х 650 лв./. В чл.8 от ТД било предвидено, че ,,Прu условие, че обучаемият ... не работи за работодателя съгласно уговорените по настоящия договор условия, той дължи обезщетение в размер на 610 лв. Ако последното бъде добавено към размера на изчисленото обезщетение за преждевременно напускане на работа по КТ се получава обща сума в размер на 2560 лв. Така според вещото лице, общият размер на дължимите от Х. Т. Т. обезщетения - за неспазено предизвестие за напускане /по чл. 220, ал.1 от КТ/ и за неизпълнение условията на сключения трудов договор да остане да работи при работодателя за определен срок /чл. 8 от сключения трудов договор/ е 2560 лв.

13. Ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК се снабдил със Заповед № 994/ 21.10.2024 г.. по частно гражданско дело № 1566 /2024г. по описа на РС Димитровград, с която заповед съдът е постановил, че ответникът дължи на ищеца следните суми, а именно: сумата 2 560 лева за главница, от които: сумата 1 950 лв. /3 месеца х 650 лв./ - парично обезщетение на основание чл. 220, ал. 1 вр. чл. 326, ал. 2 от Кодекса на труда в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за неспазения срок на предизвестието за напускане /3 месеца при срочен трудов договор/ във връзка с прекратяване без предизвестие на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ и сумата от 610 лв. - парично обезщетение за неизпълнено задължение по чл. 232, ал. 3 от Кодекса на труда и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 10.09.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата 43,52 лева - държавна такса и сумата 300 лева - адвокатско 5 възнаграждение.

14. Вземането произтичало от следните обстоятелства: Неизплатено обезщетение на работодателя от сумата 1 950 лв. /3 месеца х 650 лв./ по чл. 220, ал. 1 вр. чл. 326, ал. 2 от Кодекса на труда в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за неспазения срок на предизвестието за напускане /3 месеца при срочен трудов договор/ във връзка с прекратяване без предизвестие на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за неспазения срок на предизвестието за напускане /3 месеца при срочен трудов договор/ във връзка с прекратяване без предизвестие на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ със заповед №8/10.09.2021 г., издадена от управителя, на срочен трудов договор с условие за обучение по време на работа №120- 2020/13.10.2020 г. и сумата от 610 лв. - парично обезщетение за неизпълнено задължение по чл. 232, ал. 3 от Кодекса на труда и чл. 8 от срочен трудов договор №120-2020/13.10.2020 г. с условие за обучение по време на работа, сключен на основание чл. 230, ал. 1 вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, да завърши обучението си и да постъпи на работа при работодателя за срок от 4 месеца след завършване срока на обучението.