Решение № 185 от 10.07.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. М., 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело № 20261600500253 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 435, ал. 1 от ГПК, образувано по жалба на М. Ц. К. против постановление от 22 януари 2026 г. за прекратяване на изп. д. № 367/2019 г. по описа на СИС при Районен съд – М..

Жалбоподателката М. Ц. К. твърди, че постановлението е незаконосъобразно, тъй като не са били налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Съдебният изпълнител е приел, че последното искане на взискателката за предприемане на изпълнителни действия е от 16 май 2016 г., като е пропуснал, че след това тя многократно е сезирала съдебния изпълнител с искания за извършване на проверка на имущественото състояние на длъжника и цитира молби от 16 март 2017 г. и от 14 декември 2018 г. Изтъква също и пропуск на съдебния изпълнител, състоящ се в това, че вместо да изпрати съобщение за налагане на запор върху товарен автомобил до МВР М. го е изпратил на МВР В., като забавянето е довело до отчуждаване на автомобила от длъжника и е направило изпълнението върху тази вещ невъзможно.

Жалбоподателката моли постановлението да бъде отменено и делото върнато на съдебния изпълнител за продължаване на изпълнението.

Длъжникът по изпълнението и ответник по жалбата „хх“ ЕООД не взема становище.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК държавният съдебен изпълнител е представил мотиви по обжалваното действие, като посочва, че молбите след последното искане за налагане на запор на движима вещ не съдържат искания за предприемане на 1 изпълнителни действия, поради което е изтекъл двугодишният срок на бездействие на взискателката, обосноваващ прекратяване на изпълнението.

МОС обсъди доводите на жалбоподателката във връзка с доказателствата по делото и приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по 436, ал. 1 от ГПК от взискателя по изпълнението срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

Изпълнително дело № 2-367/2019 г. по описа на СИС при Районен съд – М. е продължение на изп. д. № 2-7/2016 г. То е било образувано по искане на М. Ц. К. за събиране на парично вземане срещу ХХХ ЕООД въз основа на изпълнителен лист по гр. д. № 31482015 г. по описа на МРС. На длъжника е била връчена покана за доброволно изпълнение на 11 февруари 2016 г. чрез управителя на дружеството.

Съдебният изпълнител е извършил справки за имуществото на длъжника и е изпратил запорно съобщение до хх АД. От банката е върнат отговор, че в сметката на дружеството няма налични средства. Установено е, че дружеството притежава товарен автомобил. На 2 март 2016 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до ОД МВР В., на което е получен отговор на 17 март 2016 г., че автомобилът не е регистриран в КАТ - В..

С молба от 16 май 2016 г. взискателката М. К. е направила искане да се наложи запор върху същия хх с регистрационен номер хх. Съдебният изпълнител отново е предприел действия по установяване притежаването на такова превозно средство чрез запитване до НАП, от където е получена информация, че то вече е отчуждено.

С молби от 14 декември 2018 г., 19 септември 2019 г., 29 ноември 2021 г., 5 декември 2022г., 6 декември 2023г., 3 декември 2024 г. и 11 декември 2025 г. взискателака е правила искания до съдебния изпълнител за извършване на проверки в регистъра на БНБ за банкови сметки на длъжника, в имотния регистър относно недвижими имоти, в КАТ – за превозни средства, както и в отделите Местни данъци и такси на Общините В. и М..

С постановлението от 22 януари 2026 г. държавният съдебен изпълнител е констатирал, че повече от две години взискателката не е заявила искания за предприемане на изпълнителни действия, което е основание за прекратяване на изпълнението съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

МОС намира обжалваното постановление за законосъобразно.

В чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е предвидена възможност съдебният изпълнител служебно да прекрати изпълнителното дело, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Законодателят е приел, че ако в този период взискателят е бездействал, то той се е дезинтересирал от изпълнението, а това е основание за прекратяването на изпълнителното дело.

2

Движението на изпълнителното производство е поставено в зависимост от поведението на взискателя: от това дали той е поискал прилагането на определен изпълнителен способ и извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал повтаряне на неуспешно приложени изпълнителни действия или предприемане на неизвършени такива.

Отсъствието на активност от страна на носителя на правото на принудително изпълнение, продължило повече от две години, е въведено от законодателя като основание за прекратяване на изпълнителното производство. За прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е достатъчно и самото искане на взискателя до съдебния изпълнител за извършването на определено действие по принудително изпълнение (дори органът по изпълнението да е бездействал). С ТР 2/2013 г. ВКС приема, че такива действия са насочването на изпълнението чрез запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

В разглеждания случай взискателката е отправяла молби до съдебния изпълител всяка година след последното й искане за налаганена запор през 2016 г., но тези молби не са от кръга на прекъсващите двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, защото не съдържат искане за предприемане на действия, насочени срещу имуществото на длъжника. Не е достатъчно взискателят да заяви проверка на имуществото, а следва да посочи и изпълнителен способ, чрез който да се предпримат активни действия по събиране на дълга.

Двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 се изчислява считано от последно извършеното изпълнително действие по делото или от последното поискване да се извършат изпълнителни действия, когато същите не могат да се приложат по причини, за които взискателят не отговаря. В случая последното искане е от 16 май 2016 г. и двугодишният срок е изтекълна 16 май 2018 г., като той не е прекъснат от последващите молби, защото те не съдържат искания за активни изпълнителни действия. Прекратяването на изпълнението е настъпило по силата на закона, а постановлението на съдебния изпълнител от 22 януари 2026 г. само констатира това.

Неправилно изпратеното съобщение за налагане на запор, до орган, който не може да го изпълни, е процесуален пропуск на съдебния изпълнител, но това се е случило през март 2016 г. и не санира пропуска на взискателката да прояви активност в изпълнителния процес.

МОС намира жалбата на М. К. за неоснователна, поради което я оставя без уважение.

3

На основание горното МОС

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на М. Ц. К., ЕГН **********, против постановление от 22 януари 2026 г. за прекратяване на изп. д. № 2-367/2019 г. по описа на СИС при Районен съд - М..

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4