Определение № 1058 от 02.10.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1058 гр. Перник, 02.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20261700500781 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274- 279 ГПК, вр. с чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. на РРС № 3055/28.04.2026 г., подадена „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, чрез юрк. М. З. и по частна жалба с вх. на РРС № 3046/28.04.2026 г., подадена от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез гл. юрк. Д. К. срещу определение № 225/02.04.2026 г., постановено по гр. дело № 820/2025 г. по описа на Районен съд - Радомир, с което е уважена молбата на адв. П. П., пълномощник на ищцата Е. Б. К. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските по отношение на искането да се присъдят в негова полза 500.00 лева срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД и 500.00 лева срещу „Файненшъл България“ ЕООД.

В частната жалба, „Файненшъл България“ ЕООД оспорва посоченото определение № 225/02.04.2026 г. по гр. д. № 820/2025 г. на Районен съд - Радомир, с което е изменено Решение № 277/18.12.2025 г. в частта за разноските и е присъдено адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 000 лв., платимо поравно от „Файненшъл България“ ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД като поддържа, че така определеното възнаграждение е прекомерно.

Дружеството жалбоподател се позовава на чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 36 ЗА, като излага, че при преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да бъдат съобразени действителната фактическа и правна сложност на делото, реалният обем на извършената правна работа и положените от процесуалния представител усилия. Според жалбоподателя конкретното производство не се отличава с фактическа или правна сложност и присъденият хонорар не съответства на действително извършената процесуална дейност.

1

Поддържа, че предметът на спора е стандартен и еднотипен, доколкото се отнася до потребителски спор с финансова институция, по който е налице установена съдебна практика. Твърди се още, че ищецът е образувал седем отделни производства срещу дружеството със сходен предмет, вместо претенциите да бъдат съединени в по- малък брой дела, като жалбоподателят квалифицира това процесуално поведение като злоупотреба с процесуални права и като водещо до неоправдано увеличаване на разноските. В тази връзка се позовава и на решение на чуждестранен съд - /Court of First Instance Palencia/ относно воденето на множество производства със сходен предмет. Излага също, че фактическите твърдения и доказателствата са идентични с тези по други дела, водени от същия процесуален представител на ищцовата страна, поради което необходимостта от допълнителна процесуална дейност е била минимална. Сочи, че по делото не е събиран значителен по обем доказателствен материал, не са назначавани експертизи, а процесуалната дейност се е ограничила до представяне на писмени становища и участие в едно съдебно заседание. Поддържа и че изложената от ищцовата страна правна аргументация е еднотипна и се основава на установени правни разрешения и практика на ВКС по сходни потребителски спорове. По тези съображения жалбоподателят счита, че са налице предпоставките по чл. 78, ал. 5 ГПК за редуциране на адвокатското възнаграждение до разумен и съразмерен на фактическата и правната сложност на делото размер, като иска отмяна на Определение № 225/02.04.2026 г.

В частната жалба Изи Асет Мениджмънт“ АД също се позовава на прекомерност. Жалбоподателят се позовава на чл. 36 ЗА и излага, че адвокатското възнаграждение следва да бъде справедливо и обосновано, съответно съразмерно на действително осъществената правна защита и съдействие и на вложените усилия. Посочва, че при преценката за прекомерност следва да бъдат съобразени фактическата и правната сложност на делото, извършените процесуални действия, видът на претенцията, обемът на събраните доказателства, както и нормативната уредба и съдебната практика, подлежащи на проучване и анализ. Излага еднотипни съображения и мотиви относно фактическата и правната сложност на конкретното делото. Поради това счита увеличеното до 500 лв. адвокатско възнаграждение за прекомерно и иска отмяна на обжалваното определение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК Е. Б. К., чрез адв. П. е подала отговор на към двете частни жалби. Излага съображения, че жалбата на „Файненшъл България“ ЕООД и жалбата на „Изи Асет Мениджмънт“ АД са неоснователни, а определение № 225/02.04.2026 г., постановено по гр. дело № 820/2025 г. по описа на Районен съд - Радомир е правилно и законосъобразно, поради което се иска неговото потвърждаване. Поддържа, че първоинстанционният съд е формирал крайния си извод, съблюдавайки практиката на СЕС, както и правилно е съобразил фактическата и правна сложност на делото като акцентира, че този вид дела са със специфичен предмет, макар фактическата сложност на същото да не е висока, то правната сложност е висока и изисква специална подготовка. Сочи, че практиката по този вид дела е обемна, а нейното прочуване изисква комплексни познания както на националната правна уредба, така и на наднационалната правна рамка. Въз основа на 2 изложеното счита, че жалбите са неоснователни.

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от релевираните в частните жалби оплаквания /съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС/, намира последните за процесуално допустими - депозирани са в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледани по същество - за неоснователни поради следните съображения от фактическа и правна страна:

Производството пред районния съд е образувано по предявени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК и евентуален иск по чл. 26, ал. 1, пр.

3 ЗЗД за прогласяване за нищожност на договор за паричен заем № ***, сключен между ищеца Е. Б. К. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, на първо място като съдържащ неравноправни клаузи по чл. 146, ал. 1 ЗЗП и при условие на евентуалност като заобикалящ разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 21, ал. 1 ЗПК и като противоречащ на добрите нрави, както и за прогласяване за нищожност на договор № *** за предоставяне на поръчителство /гаранция/, сключен между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД поради изначална липса на основание с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и при условие на евентуалност на правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД като противоречащ на закона и в конкретика на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗЗП, като заобикалящ разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и предл. 3 ЗЗД, като накърняващ добрите нрави.

По делото е постановено решение № 277/18.12.2025 г., с което така предявените искове са уважени изцяло като са присъдени и разноски, както следва: „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 13176434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин“ 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40- 46, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК: 202513690, със седалище гр. София, ж. к.

„Люлин“ 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40- 46, представлявано от П.Б.Д., да заплатят на адв. П. И. П., с адрес на кантора и съдебен адресат:

***, адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв. /четиристотин лева/ - по 200.00 лв.

/двеста лева/ - всеки един от тях /разноски за оказаната безплатна правна помощ/, предоставена на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

С молба вх. на РРС № 736/06.02.2026 г. адв. П. И. П., в качеството на пълномощник на ищцата е поискал изменение на решението в частта за разноските, присъдени в негова полза, като се претендира претенцията за разноски да бъде уважена в размер на 1000.00 лева, съобразно представените пред първата инстанция договор за правна защита и съдействие и списък с разноски по чл. 80 ГПК. Молителят се позовава на приложените писмени доказателства, като счита, че делото било фактически и правно сложно, доколкото засяга интересите на потребител. Сочи, че ответниците не са направили възражение за прекомерност за адвокатското възнаграждение, а бланкетно са възразили за прекомерност по чл. 38, ал. 2 ЗА.

С оглед на изложеното, претендира присъждане на разноски за адвокатско 3 възнаграждение в размер на 1000.00 лв.

С обжалваното определение, предмет на настоящия въззивен съдебен контрол, районният съд е уважил молбата по чл. 248 ГПК.

В мотивите си първоинстанционният съд необосновано е приел, че на ищеца Е. Б. К. като материално затруднено лице е предоставена безплатна правна помощ от страна на адв.

П.. Напротив, от приложения по делото договор за правна защита и съдействие и списък с разноските по чл. 80 ГПК / л. 60- 61/ на ищцата е оказана правна помощ от от адв. П., а заплатения адвокатски хонорар е в размер на 1000.00 лв., който е бил заплатен като договорено между страните адвокатско възнаграждение. Предметът на договора за правна защита и съдействие също е в достатъчна степен индивидуализиран: адв. П. да оказва правна защита и съдействие, изразяваща се в образуване и водене на дело за прогласяване на нищожност на клаузи срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 13176434 в договор за паричен заем № *** и срещу „Файненшъл България“ ЕООД в договор № *** за предоставяне на гаранция.

Предвид изложеното и съобразно нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда възможност съдът, по възражение на насрещната страна, да присъди понисък размер на разноските в частта за адвокатското възнаграждение, когато с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото заплатеното възнаграждение се явява прекомерно. При извършване на тази преценка следва да бъдат съобразени и критериите по чл. 36 ЗА. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде справедлив и обоснован, а съобразно ал. 3 от същата разпоредба от значение са фактическата и правната сложност на случая, засегнатият интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействие, включително времето и спешността, както и квалификацията, опитът и специализацията на адвоката. При преценката на фактическата и правната сложност следва да бъдат отчетени и видът и обемът на приложимата нормативна уредба и съдебната практика, необходимото проучване, конкретните процесуални действия и развитието на производството.

В настоящия случай следва да бъде съобразена и спецификата на предоставената правна защита. От приложените по делото пълномощно, договор за правна защита и съдействие и списък с разноските по чл. 80 ГПК се установява, че на ищцата Е. Б. К. е предоставена правна помощ от адв. П.. При тази хипотеза са налице предпоставките на чл.

36, ал. 2 ЗА. Ето защо направените от жалбоподателите възражения следва да бъдат преценени с оглед на това дали определеният от първоинстанционния съд размер съответства на действително осъществената правна защита и на конкретната фактическа и правна сложност на производството.

Настоящият състав намира, че в случая не са налице основания за редуциране на определеното адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Не може да бъде споделено 4 становището на жалбоподателите, че спорът е стандартен и еднотипен и поради това предполага определяне на възнаграждение в по- нисък размер. Обстоятелството, че определена категория спорове се среща често в съдебната практика, само по себе си не обуславя липса на правна сложност. Делата, свързани с потребителски кредити, неравноправни клаузи, свързани договори за гаранция или поръчителство и твърдения за заобикаляне на императивни ограничения на специалния закон, предполагат съвместно приложение и анализ на норми от общото облигационно право, специалната потребителска уредба и правото на Европейския съюз. В конкретния случай предметът на производството не се изчерпва с искане за прогласяване нищожността на отделна договорна клауза.