Определение № 6216 от 12.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6216 гр. София, 12.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110152752 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 26, ал. 4 ЗЗД.

Ищецът М. В. К. твърди, че на 21.12.2024 г. с ответника „ИАМ“ АД е сключил Договор за паричен заем № 532584, с който било договорено отпускането на паричен заем в размер на 6 000 лв., с уговорени 17 (посочени като двуседмични/вноски), ГПР 49,02%, ГЛП 40%, месечна вноска 410,43 лв. и общо дължима сума 6977,31 лв., като в чл. 4 е предвидено задължение заемателят да осигури обезпечение

(двама поръчители/банкова гаранция/дружество-гарант, одобрено от заемодателя). Твърди, че реално е бил „насочен“ към обезпечение чрез дружество-гарант, като в деня на сключване е подписан с „ФБ“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство/гаранция № 5325843/31.12.2024 г., по който се дължало възнаграждение в размер на 3 698,69 лв., разсрочено заедно с погасителните вноски. Това довело до увеличение на месечната вноска до 628 лв. и до общо задължение в размер на 10 676 лв. Ищецът поддържа, че договорът за заем е потребителски кредит по смисъла на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а договорът за поръчителство/гаранция е акцесорен и следва да се разглежда съвместно, включително поради свързаност на дружествата (едноличен собственик на капитала на гаранта е кредиторът и адресите съвпадат). Развива доводи за недействителност по чл. 22 ЗПК (вр. чл. 10, чл. 11, ал. 1, т. 7–12 и т. 20, чл. 12 и др.) и по чл. 23 ЗПК (връщане само на „чистата стойност“), като акцентира върху чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че ГПР и общата дължима сума са неверни, тъй като не включват сигурния разход за гаранцията/поръчителството, с което се заобикаля и лимитът по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че реалните стойности биха били по-високи (посочва 58,08% ГЛП и 76% ГПР) и квалифицира това и като заблуждаваща търговска практика по ЗЗП. Отделно поддържа, че договорът за поръчителство/гаранция е лишен от основание и накърнява добрите нрави, защото „услугата“ е в полза на кредитора, а при евентуално плащане гарантът има регрес срещу длъжника. Навежда и аргумент, че класическото поръчителство по чл. 138–148 ЗЗД се учредявало с договор между кредитор и поръчител (цитира практика 1 на ВКС), докато тук било сключено между длъжник и „поръчител“, както и че възнаграждението, представляващо почти половината от кредита било несъразмерно и противно на добросъвестност.

Въз основана на изложеното ищецът иска да бъде прогласена спрямо ответника „ИАМ“ АД нищожността на сключения между тях Договор за паричен заем № 532584/21.12.2024 г., а в условията на евентуалност да бъде прогласена нищожността на чл. 4. Ищецът иска да бъде призната за установена спрямо ответника „ФБ“ ЕООД нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № 5325843/31.12.2024 г.

Ответникът „ИАМ“ АД прави възражения за нередовност на исковата молба, поради липса на приложено пълномощно за правна помощ към подписалия исковата молба адвокат, както и липса на документ за внесена държавна такса – иска оставяне без движение и указания по чл. 129, ал. 4 ГПК. По съществото на делото оспорва изцяло твърдението за нищожност на договора, поддържа валидност и съответствие на договора със ЗПК; твърди, че ГПР е изчислен коректно и включва дължимите разходи по чл. 19, ал. 1 ЗПК, като възнаграждението по договора за гаранция не било разход по кредита и не следвало да се включва, тъй като била самостоятелна услуга на трето лице, свързана с обезпечаването, а не с предоставянето на кредита. Отрича заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, сочи, че обезпечението било стандартна практика и че на заемателя били предоставени реални алтернативи (поръчители/банкова гаранция/дружество-гарант), като изборът бил резултат от свободна воля. Оспорва неравноправност и твърди, че разпоредбата начл. 4 била прозрачна и обичайна. Подробно развива, че релевантен за ГПР бил моментът на сключване на договора за кредит; разходите за гаранция са външни, условни/хипотетични и възникват при отделно правоотношение, подписано след заемния договор и след получаване на сумата. Сочи, че сключването на договор с гарант не било условие за получаване на кредита, тъй като обезпечението се предоставяло в срок до 3 дни след сключването. Позовава се на практика на СЕС относно изчисляване на ГПР към момента на сключване, пропорционалност на санкцията „без лихви и разноски“ и критерии за заблуждаваща практика, както и цитира практика на ВКС, че обезпечението е присъщ белег на договорите за кредит, и решения на ВКС за индивидуално уговорена клауза по ЗЗП.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищцовата страна.

Ответник „ФБ“ ЕООД прави възражения за нередовност на исковата молба (липса на пълномощно/правна помощ; липса на държавна такса) и прави искане за оставяне без движение. По същество поддържа, че договорът за предоставяне на гаранция е действителен, сключен от надлежни субекти, в рамките на дейността на дружеството като финансова институция (гаранционни сделки), и че не попада в приложното поле на ЗПК, тъй като не е договор за предоставяне на кредит по чл. 9 ЗПК. Отрича, че свързаността с кредитора превръща гаранта в кредитор или договора в кредитен. Излага, че договорът е възмезден договор за услуга (издаване на гаранция), а възнаграждението е насрещна престация срещу поетия риск. Твърди, че договорът за гаранция е подписан след договора за 2 заем и влиза в сила само при непредставяне на друго обезпечение в тридневен срок, поради което не следвало да се включва в ГПР към момента на сключване на кредита. Оспорва твърдението за заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК и твърдения за допълнителна печалба и оскъпяване като ирелевантни към действителността. Оспорва и довода за „поръчителство“ по ЗЗД, като квалифицира договора като услуга по издаване на гаранция, а не договор за поръчителство по чл. 138–148 ЗЗД. Счита твърденията за неравноправност и противоречие с добрите нрави за неоснователни. Развива съображения за добросъвестност и яснота и сочи, че ищецът е имал избор на вид обезпечение и на контрагент. Евентуално – при уважаване на исковете – излага възражение по чл. 34 ЗЗД, че услугата не подлежи на връщане, поради което дружеството следвало да задържи паричната равностойност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание с дата 07.04.2026 г. от 09.50 ч., за която дата и час страните се считат за редовно уведомени с получаването на препис от настоящето определение.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото представените писмени доказателства.

УКАЗВА на „ИАМ“ АД на основание чл. 183 ГПК да представи по делото в едноседмичен срок от съобщението Договор за паричен заем № 532584/21.12.2024 г.

УКАЗВА на „ФБ“ ЕООД на основание чл. 183 ГПК да представи по делото в едноседмичен срок от съобщението Договор за предоставяне на гаранция № 5325843/31.12.2024 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, тъй като липсва необходимост предвид даденото на дружеството-гарант указание по реда на чл. 183 ГПК.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и заплащането на описаните в исковата молба суми.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил изискванията на закона за потребителския кредит относно предоставянето на информация на потребителя, шрифта и съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент на разходите.

ОБЯВЯВА за безспорно сключването между ищцата и „ИАМ“ АД на Договор за паричен заем № 532584/21.12.2024 г. и между ищцата и „ФБ“ ЕООД на Договор за предоставяне на гаранция № 5325843/31.12.2024 г. със съдържанието в тях.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са 3 съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към

Министерство на правосъдието

(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4