Определение № 123 от 23.03.2026, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 116/2026
- Вид
- Определение № 123
- Подписан
- 23.03.2026
- В сила
- 23.03.2026
- Състав
- Христо Иванов Крачолов, Иван Христов Ранчев, Елена Йорданова Захова
Цитирани разпоредби
- чл. 213 ал. 4 и ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 213 ал. 4 и ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 123 гр. Пловдив, 23.03.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Христо Ив. Крачолов
Членове:
Иван Хр. Ранчев
Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно наказателно дело № 20265000600116 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
С определение рег. № 25/16.02.2026 г. по ЧНД № 15/2026 г. Смолянският окръжен съд е оставил без разглеждане жалбата на Б. К. Б., подадена чрез адв.
В. К. и адв. Г. Д. против постановление от 07.01.2026 г. по преписка 1234/2025 г. на Апелативна прокуратура гр. Пловдив и е прекратил производството по ЧНД № 15/2026 г.
Недоволен от така посоченото определение е останал Б. Б., който го е обжалвал, чрез адв.В. К., с искане това определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на Окръжен съд Смолян.
В определението е отразено, че то не подлежи на обжалване. Предвид обстоятелството, че с първоинстанционният съдебен акт се прекратява съдебното производство по обажлване на прокурорско постановление за отказ да се образува досъдебно производство, като жалбата се оставя без разглеждане, не може да се приеме, че то не подлежи на съдебен контрол от по-горната инстанция, понеже на практика прегражда възможността на жалбоподателя да атакува потвърденото постановление пред съд. Поради това настоящата инстанция намира, че жалбата е допустима.
1
Плодивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
За да остави без разглеждане жалбата на Б. Б. първоинстанционният съд е приел, че пред него се е развило производство по реда на чл. 213 ал.5 вр. ал.4 от НПК. Преценил е, че така депозираната жалба е недопустима, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 213 ал. 4 и ал. 5 от НПК на съдебен контрол подлежи потвърденото постановление за отказ да се образува досъдебното производство за тежко престъпление, като съдът следва да се произнесе по неговата обоснованост и законосъобразност.
Съдът е приел, че от посочените законови разпоредби, на съдебен контрол подлежи потвърденото постановление на прокурора за отказ да се образува досъдебно производство, а не постановлението, с което то е потвърдено от по-горестоящата прокуратура. Първоинстанционният съд е посочил, че на обжалване пред него подлежи постановлението на Окръжна прокуратура - Смолян от 04.09.2025 г. за отказ да се образува досъдебно производство по преписка № 581/2025 г., което е потвърдено с постановление от 07.01.20206 г. по преписка № 1234/2025 г. на Апелативна прокуратура Пловдив.
Пловдивският апелативен счита, че становището на първоинстанционният е принципно правилно. Това е така, понеже в депозираната жалба пред Окръжния съд – Смолян са изложени аргументи и действително е атакувано единствено постановлението на Апелативна прокуратура – Пловдив. Причината затова обаче, е непрецизната уредба в закона, която позволява първоначално подобно тълкуване нормата на чл. 213 ал.4 НПК. Същата посочва, че на обжалване пред съответния първоинстанционен съд подлежи потвърденото постановление за отказ да се образува досъдебно производство. Следователно предмет на разглеждане от съответния първоинстанционен съд, в случая Окръжен съд - Смолян, е именно постановлението Окръжна прокуратура – Смолян, което е потвърдено от Апелативна прокуратура – Пловдив. С оглед съдебния акт, който ще постанови пъроинстанционният съд, неговите правни последици ще се 2 отнасят и до постановлението на Апелативна прокуратура. Очевидно такава е била волята на законодателя. Отделно от това в постановлението на Апелативна прокуратура – Пловдив неправилно е отразено, че то /а не постановлението на Окръжна прокуратура – Смолян/ подлежи на обжалване пред съответния първоинстанционен съд. С това указание се е съобразил жалбоподателят.
По делото няма данни кога жалбоподателят е получил постановлението на Апелативна прокуратура, но е видно, че жалбата му до първоинстанционният съд е входирана на 19.01.2026г. Предвид обстоятелстото, че седмодневният срок, регламентиран в хипотезата на чл. 213 ал.4 НПК, е преклузивен и поради изложените по-горе съображения, процесуалната коректност изисква определението на Окръжен съд-Смолян да бъде отменено. Няма необходимост делото да се връща на друг състав, каквото е искането в жалбата до настоящата инстанция. Първостепенният съд обаче ще следва да прецени дали не следва да остави без движение жалбата на поверениците на Б. Б. и им даде срок, в който те да уточнят кое точно постановление атакуват и изложат съображения затова. След това съдът ще следва да се произнесе по жалбата по същество. По този начин ще се постигне максимална справедливост в развилото се производство по обжалване на потвърденото постановление за отказ да се образува досъдебно производство и ще се охранят правата на жалбоподателя.
С оглед на изложеното по-горе Пловдивският апелативен съд и ОПРЕДЕЛИ:
О Т М Е Н Я определение №25/16.02.2026г. постановено от Окръжен съд – Смолян. по
ЧНД
№15/2026г.,
ВРЪЩА делото за продължаване съдопроизводствените действия, с оглед дадените указания в мотивната част на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
3
2. _______________________
4