Определение № 1427 от 24.11.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1427 гр. Стара Загора, 24.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20255500500770 по описа за 2025 година Производството е по чл.419, ал.1 и ал.3 във връзка с чл.274, ал.1 ГПК, във връзка във вр. чл.418, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от Т. Г. Т., с ЕГН: ********** адрес: гр. С.З., ***, чрез адв. А. Д. от САК срещу Разпореждане за незабавно изпълнение постановено no ч.гр.д.№ 2815/2025г. по описа на Районен съд гр.Ст.Загора с правно основание: чл.417, т.2 във вр.с чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.

Жалбоподателят твърди в жалбата си, че разпореждане, постановено по ч.гр.д. № 2815/2025 г. Старозагорският районен съд, IV гр. състав на основание чл. 417 във вр. с чл. 418, ал. 2 от ГПК е уважил молбата за незабавно изпълнение, подадена от „Б.Д.“ АД по чл. 417, т. 2 от ГПК и е разпоредил да се издаде изпълнителен лист срещу Т. Г. Т..

Заповедта за незабавно изпълнение е връчена на Т. Т. на датата 19.09.2025 г. чрез ЧСИ Г.И. с рег. № 765 и район на действие ОС Стара Загора.

В едномесечния срок по чл. 419, ал. 1 ГПК доверителят му Т. Т. подава настоящата частна жалба срещу разпореждането на Районен съд Стара Загора, с което е уважена молбата на „Б.Д.“ АД за незабавно изпълнение.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като представеният от кредитора документ по чл. 417, т. 2 от ГПК е издаден въз основа на извлечението към 20.06.2025 г. от счетоводните книги на „Б.Д.“ АД, но Т. Т. не е теглил кредит от банката, респективно не е сключвал и не е подписвал Договор за кредит за текущо потребление от 12.06.2024 г. с „Б.Д.“ АД. Подписите на договора не са положени от Т. Т., не е усвоявал суми по процесния договор за кредит.

Т. Т. научава за процесния договор за кредит от поканата за доброволно изпълнение, тъй като не е сключвал такъв с „Б.Д.“ АД. Сочи, че е безработен от около 2 години, съответно няма трудови доходи, които биха могли да 1 обосноват отпускането на необезпечен потребителски кредит в толкова голям размер от 55 571,04 лева и счита, че вероятно се касае за злоупотреба с лични данни на Т. Т. и за извършени действия без негово знание и съгласие.

Предвид обстоятелството, че подписите, положени върху Договора за кредит за текущото потребление от 12.06.2024 г. не са положени от Т. Т., установяването, на което обстоятелство е възможно само чрез назначаването на съдебно-графологическа експертиза, молят да се допусне от съда такава със следната задача: „Подписите върху Договор за кредит за текущо потребление от 12.06.2024 г. положени ли са от Т. Г. Т. с ЕГН: **********?“.

Предвид необходимостта от събиране на доказателства в настоящото производство, молят на основание чл. 278, ал. 1 и 2 от ГПК съдът да постанови разглеждането на настоящата частна жалба в открито съдебно заседание.

Молят окръжен съд да уважи настоящата частна жалба и да отмени като незаконосъобразно разпореждането за незабавно изпълнение, постановено по ч.гр.д. с № 2815/2025 г. на Районен съд Стара Загора, IV гр. състав, и да се обезсили издадения изпълнителен лист с Рег. № 1243/24.06.2025 г.

Молят съда да постанови спирането на изпълнението по изпълнително дело с № 20257650401736 по описа на ЧСИ Г.И. с рег. № 765 и район на действие ОС Стара Загора, образувано въз основа на издадения по настоящото дело Изпълнителен лист Рег. № 1243/24.06.2025 г.

Подробни съображения и доводи са изложени в частната жалба на жалбоподателят Т. Г. Т..

Съдът намира, че в законоустановения едноседмичен срок за писмен отговор такъв не е постъпил от въззиваемия по делото. От „Б.Д.“ АД със седалище и адрес на управление гр.С., ***, ЕИК ***, представлявана от Д.Г.Б.- гл.юрисконсулт на „Б.Д.” АД, упълномощена с нот. заверено пълномощно рег. № 11781 и рег.№ 11782/08.08.2019г. от помощник-нотариус по заместване И.С. при нотариус М.Ш. с рег.№042 на НК от изпълнителните директори на “Б.Д.” АД Д.Д.М. и Ю.Б.Г. със съдебен адрес за призоваване-гр.

С.З., *** Б.Д. АД с правно основание-чл.276,ал.1 във вр. с чл.419 ГПК Въззиваемият твърди, че подадената частна жалба от Т. Г. Т. срещу Разпореждане за незабавно изпълнение, постановено по ЧГД с №2815/2025г. на РС Стара Загора, съдържа възражение за неистинност на положения от кредитополучателя подпис в Договор за кредит от 12.06.2024г, което възражение не подлежи на разглеждане в производството по чл.419 ГПК срещу разпореждането за незабавно изпълнение. По аргумент от чл.419, ал.3 ГПК жалбата може да се основава на твърдения за допуснати нарушения от заповедния съд на чл.418,ал.2,изр. първо и ал.3 ГПК, както и на чл.411,ал.2 ГПК. Недопустими в това производство са материалноправните възражения за 2 липса на дълг, каквото е и направеното възражение за нищожност на договора за кредит поради липса на съгласие. С подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение длъжникът осъществява защита по същество. В производството по чл.419 ГПК не могат да се разглеждат възраженията на длъжника за плащане, компенсация, нищожност, унищожаемост на договора за кредит.

Недопустимо е искането на жалбоподателя за спиране на изпълнението на заповедта. Съгласно чл.420 ГПК, ал.1 и ал.2 ГПК компетентен да се произнесе по това искане е заповедният съд и съдът, разглеждащ иска по чл.422,ал.1 ГПК. Въззивният съд, който разглежда жалбата по чл.419 ГПК, не може да постанови спиране на изпълнението. На второ място искането за спиране е неоснователно, доколкото жалбоподателят не представя обезпечение по чл.180 и чл.181 ЗЗД, нито представя писмени доказателства, че: вземането не се дължи; вземането се основава на неравноправна клауза; неправилно е изчислен размерът на вземането. Искането за спиране се мотивира с възражение за липса на договор поради неистинност на положения подпис от жалбоподателя. Това възражение не е предвидено като основание за спиране на изпълнението, нито подлежи на доказване в производството по чл.420 ГПК.

С оглед на изложените мотиви молят съда да остави без разглеждане подадените частна жалба и искане за спиране на изпълнението на Заповед с рег.№1444/24.06.2025г. , в условията на евентуалност- без уважение.

По Разноските молят да се определи размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.8 ГПК във връзка с чл.37, ал.1 Закона за правната помощ във връзка с чл.23,т.4 от Наредбата за заплащане на правната помощ и да осъдите жалбоподателя да го заплати.

В случай, че жалбоподателя претендира разноски, правят възражение за тяхната прекомерност и молят съда да ги намали.

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и същевременно с това и всяко поотделно и като взе предвид становищата на страните и оплакванията изложени в частната жалба, депозирана по делото, намира за установено следното:

Частната жалба се явява процесуално допустима, тъй като изхожда от активно процесуално легитимирана страна в процеса, насочена е против съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол и е подадена в преклузивния законоустановен двуседмичен срок по чл. 419, ал.1 от ГПК и се явява процесуално допустима.

С Разпореждането си под № 1444/24.06.2025 год., постановено no ч.гр.д.

№ 2815/2025г. по описа на Районен съд гр.Ст.Загора с пр. основание чл.418 от ГПК първостепенният РС – Стара Загора е РАЗПОРЕДИЛ, че УВАЖАВА заявлението на ЗАЯВИТЕЛЯ „Б.Д.“ АД със седалище и адрес на управление 3 гр.С., ***, против жалбоподателя Т. Г. Т., ЕГН **********, от гр. С.З., ***, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу същия Т. Г. Т., с ЕГН: ********** адрес: гр. С.З., *** за сумата от 55649,86 лева за главницата, ведно със сумата от 2 485,94 лева договорната лихва, заедно със 76.08 лева обезщетението за забавата за посочения период, включително и сумата от 220,20 лева – дължимата законна лихва до окончателното изплащане на задължението по горепосоченото извлечение от счетоводните книги на Б.Д. от 20.06.2025 год., както и 1168,64 лева платената ДТ и 150 лева юрисконсултско възнагараждение за заявителя – разноските по делото.

РС – Стара Загора е приел, че вземането се основава на документа по чл.417, ал.1, т.2 от ГПК, съобразно горепосоченото извлечение в оригинал, същото произтича от Договора за кредит за текущото потребление от датата 12.06.2024 год. , който съдът е приел за редовен от външната му страна и съответно удостоверява присъденото вземане против длъжника.

Налага се извода, че частната жалба е депозирана в законния срок и следва да бъде разгледана по съществото си относно нейната материална основателност.

Изводът на съда е правилен и законосъобразен поради следните съображения:

Според специалната разпоредба на чл.419, ал.1 и ал.3 от ГПК (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г. ) (1) Разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в едномесечен срок от връчването на заповедта за изпълнение. Частната жалба се подава заедно с възражението срещу заповедта. Съгласно ал.(2) Обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение не спира изпълнението. Ал.(3) гласи, че съдът отменя разпореждането, когато не са налице предпоставките на чл.418, ал.2, изречение първо и ал.3, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

Съобразно императивната разпоредба на чл. 418, ал. 1 ГПК, само когато със заявлението е представен оригинален документ по чл. 417 ГПК, на който се основава вземането, само тогава кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и издаде изпълнителния лист по чл. 418 от ГПК, а процесният случай се явява именно такъв.

В заповедното производство по реда на чл.417 ГПК, вкл. въз основа на документа по чл.417, т.2 ГПК, издаването на разпореждане за незабавно изпълнение, въз основа на което разпореждане се издава и изпълнителен лист, се предшества от извършената от съда проверка за редовността от външна страна на представения документ и наличието на удостоверено, подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, съобразно изричната разпоредба на чл.418, ал.2 от ГПК.

Действително представения Договора за кредит за текущото потребление от датата 12.06.2024 год., въз основа на който се иска издаването на заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, е на практика редовен от външна страна, по следните съображения:

4

В конкретния случай въззивният съд намира, че в частната жалба става въпрос за възражение за неистинност на положения от кредитополучателя подпис в Договора за кредит от 12.06.2024г, което възражение не подлежи на разглеждане и не може да бъде разглеждано в производството по реда на чл.419 ГПК срещу разпореждането за незабавно изпълнение. По аргумент от чл.419, ал.3 ГПК жалбата може да се основава на твърдения за допуснати нарушения от заповедния съд на чл.418,ал.2,изр. първо и ал.3 ГПК, както и на чл.411, ал.2 ГПК. Недопустими и неоснователни в това производство са материалноправните възражения за липсата на дълг, каквото е и направеното възражение за нищожност на договора за кредит поради липса на съгласие. С подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение длъжникът осъществява защитата си по същество. В производството по чл.419 ГПК не могат да се разглеждат възраженията на длъжника за плащане, компенсация, нищожност, унищожаемост на договора за кредит.

Недопустимо и неоснователно се явява и искането на жалбоподателя за спирането на изпълнението на заповедта по чл.417 от ГПК. Съгласно чл.420 ГПК, ал.1 и ал.2 ГПК компетентен да се произнесе по това искане е заповедният съд и съдът, разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК. Въззивният съд, който разглежда жалбата по чл.419 от ГПК, не може да постанови спиране на изпълнението. На второ място искането за спиране е неоснователно, доколкото жалбоподателят не представя обезпечение по чл.180 и чл.181 ЗЗД , нито представя писмени доказателства, че: вземането не се дължи; вземането се основава на неравноправна клауза; неправилно е изчислен размерът на вземането. Искането за спиране се мотивира с възражение за липса на договор поради неистинност на положения подпис от жалбоподателя. Това възражение не е предвидено като основание за спиране на изпълнението, нито подлежи на доказване в производството по чл.420 ГПК.