Решение № 8711 от 04.08.2025, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 8711

Варна, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - X състав, в съдебно заседание на девети юли две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

МАРИЯНА ШИРВАНЯН

При секретар СВЕТЛА ВЕЛИКОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА ШИРВАНЯН административно дело № 20257050700805 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК), във вр. с чл. 215, ал. 1 и сл. от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на А. И. И. срещу заповед № 018/15.01.2025г. на Кмета на район „Младост“ при Община Варна.

Жалбоподателят, чрез процесуален представител сочи, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, като издадена при неизясняна фактическа обстановка и при неправилно приложение на закона. Иска отмяната на заповедта.

В открито съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържа жалбата и излага становище по доказателствата. Иска отмяната на заповедта.

Ответникът, Кметът на район „Младост“ при Община Варна не изразява становище по жалбата.

Съдът, като съобрази твърденията в жалбата, доказателствата събрани в хода на административното производство и при съдебното обжалване, самостоятелно и в тяхната съвкупност, съдържанието на административните актове, относимата нормативна уредба на национално и международно ниво и чл.168 от АПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на проверка в настоящото производство е заповед № 018/15.01.2025г. на Кмета на район „Младост“ при Община Варна.

Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, или на части от тях. Заповедта се публикува в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а. Съгласно § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, кметът на общината може да предостави свои функции по този закон /ЗУТ/ на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската (районната) администрация. В случая с приложената на лист 9-10 от административната преписка Заповед № 4152/28.11.2023г., точка ІІ.5 кметът на Община – Варна е предоставил на кметовете на райони в [населено място] функциите си по ЗУТ - да издават мотивирани заповеди по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за строежите от ІV до VІ категория. В точка ІІ.6 от цитираната заповед е посочено, че заповедите се издават от районния кмет за съответния район, като за район „Младост“ това е Кмета на Район „Младост“. В тази заповед конкретно не е посочено, че СО „С.“ е в обхвата на Район „Младост“.

Съгласно извадката от ПУП-ПУР за поземлен имот с кадастрален [идентификатор], находящ се на административен адрес Област Варна, Община Варна, СО „С.“, одобрен с решение № 3409-7 от Протокол № 35/22,23 и 29.06.2011г. на Общински съвет Варна; извадката за поземлен имот с кадастрален [идентификатор] от ОУП на [населено място] и Община Варна, одобрен със заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г. на министъра на МРРБ и специфичните правила и нормативи към ОУП на [населено място], одобрени със заповед № РД -02-14-2100/03.09.2012г. на министъра на МРРБ, се констатира, че поземлен имот с кадастрален [идентификатор] към момента на издаване на оспорената заповед не е земеделска земя, същият е включен в територията на СО „С.“, Община Варна, представляваща, съгласно специфичните правила и нормативи към ОУП на [населено място], одобрени със заповед № РД -02-14-2100/03.09.2012г. на министъра на МРРБ, урбанизирана територия, включена в териториалните граници на Община Варна, поради което кметът на Община Варна има компетентност по чл.225а от ЗУТ по отношение на тази територия.

От чл. 6, ал.3, б.г от Специфичните правила и нормативи към ОУП на Община Варна се констатира, че урбанизираните територии попадащи в устройствена зона Жм2 са отразени в графичната част на плана и са разположени по административни райони, като СО „С.“ попада в район „Младост“ (данните са общоизвестни и достъпни на ел. адрес https://agup.varna.bg/attachments/article/102/specifichni_pn.pdf).

Заповедта предмет на проверка в настоящото производство е подписана от кмета на Район Младост при Община – Варна, в рамките на делегираните му с посочената по – горе заповед на Кмета на Община Варна правомощия, поради което обжалваният административен акт се явява издаден от материално и териториално компетентен орган в предвидената форма и е валиден акт, годен за съдебна проверка.

За да издаде заповедта административният орган е констатирал следното:

Проверката е започнала във връзка с писмо от „ЕРП СЕВЕР“ за проверка и становище за налични книжа и документи издавани за „сграда“ по постъпило искане за „проучване условията за присъединяване“ на обект с [идентификатор] в поземлен имот с [идентификатор] по КК на СО „С.“.

Заведена е и административна преписка, ведно със съставен Констативен акт № 03/ 21.05.2024г., относно извършен незаконен строеж: „Двуетажна жилищна сграда и гараж“, находящ се в поземлен имот с [идентификатор] по КК на СО „С.“, [населено място].

Констативен акт № 03/ 21.05.2024г. е издаден от служители на район „Младост“ при Община Варна и обективира извършената проверка, при която е установен незаконен строеж: „Двуетажна жилищна сграда и гараж“, находящ се в поземлен имот с [идентификатор] по КК на СО „С.“, [населено място].

Посочено е, че при извършената проверка на място е установено, че жилищната сграда, описана в [нотариален акт], том І, рег. № 821, дело № 75/12.04.2023г., вписан в СВ с вх.рег.№ 10393, акт № 44, том ХХVІІ, дело № 6037/12.04.2023г., с площ 17 кв.м. е съборена/премахната и на нейно място е изградена „Двуетажна жилищна сграда“ в североизточната част и „гараж“ в югоизточната част на имота, в който е извършена проверката.

Констатирано е, че новоизградената жилищна сграда е на два етажа, с един вход. Изпълнена е с монолитна стоманобетонова конструкция. Изпълнени са колони и тухлени зидове. Застроената площ на сградата е около 97кв.м. Двуетажната жилищна сграда и гаража са изпълнени до фаза „груб строеж“.

От писмата на „ЕРП С.“ АД е констатирано, че строителството е започнало в периода юни 2023г.

От събраните в хода на проверката данни и документи е констатирано следното:

Теренът /поземленият имот с [идентификатор] по КККР, върху който е построена двуетажната жилищна сграда и гараж в СО „С.“ е частна собственост на А. И. И., съгласно [нотариален акт], том І, рег. № 821, дело № 75/12.04.2023г., вписан в СВ с вх.рег.№ 10393, акт № 44, том ХХVІІ, дело № 6037/12.04.2023г..

Като извършител на строежа е посочен А. И. И. с постоянен адрес в [населено място], ул. Мадарски конник.

От констативния акт е констатирано, че строежът представлява „Двуетажна жилищна сграда“.

Констативният акт № 03/ 21.05.2024г. издаден от служители на район „Младост“ при Община Варна е изпратен по пощата на извършителя и върнат, като неполучен.

Кметът на Район „Младост“ при Община Варна е посочил, че със съставянето на констативния акт е сложено началото на административното производство за премахването на строежа. Приел е, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и на основание тези констатации и изводи, както и на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, вр. чл. 223, ал.1, т.8 от ЗУТ и предоставените му правомощия със Заповед № 4152/28.11.2023г. на кмета на Община Варна е наредил на А. И. И. да премахне незаконен строеж: „Двуетажна жилищна сграда и гараж“, находящ се в поземлен имот с [идентификатор] по КК на СО „С.“, [населено място].

В хода на съдебното обжалване са представени следните доказателства, релевантни за спора:

Нотариален акт за дарение на недвижим [имот номер], том Х, дело 3362/1966 год. от 26.07.1966г.;

Констативен нотариален акт за право на собственост върху постройка № 59, том І, дело № 97/1967 от 04.01.1967г., съгласно който в имота е построена стопанска постройка със стойност 550лв.;

Нотариален акт за продажба на недвижим [имот номер], том V, рег.№ 6723, дело 822 от 2006г. от 09.06.2006г.; Нотариален акт за продажба на недвижим [имот номер], том VІ, рег.№ 8647, дело 1083 от 2006г. от 24.07.2006г.; Нотариален акт за продажба на недвижим [имот номер], том 2, рег.№ 4556, дело 323 от 2012г. от 05.06.2012г., от които се установява, че в поземления имот е съществувала сграда, описана като Жилищна, без площ по документ за собственост и с площ от 12 кв.м. съгласно данъчната оценка.

Удостоверение за данъчна оценка издадено от Община Варна, Дирекция МД, от което се установява, че в поземления имот е декларирана постройка – жилище с площ от 17 кв.м. и приходна квитанция от Местни данъци при Община Варна, от която се констатира, че към 20.02.2025г. са заплатени ТБО и местни данъци за имота: земя и сграда.

ПУП-ПРЗ на УПИ ХІІІ-942, кв.36 по плана на СО „С.“, район Младост, общ. Варна одобрен със заповед № Г-92, 05.07.2013г. на вр.и.д. кмет на Община Варна, видно от който в имот с [идентификатор] по КК на СО „С.“, [населено място] има изградена постройка със значителен, спрямо площта на терена размер, т.е. от данните по скицата може да се направи извод, към този момент сградата е по-голяма от 17кв.м.

Горните факти, съдът, констатира от представените доказателства.

Страните не спорят по факта, че жалбоподателят е собственик на имота, в който е разположен строежът, предмет на оспорената заповед, поради което съдът възприема този факт. Същият се доказва и от представените писмени доказателства – нотариални актове и данни от справка за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията - Варна.

Поземлен имот с кадастрален [идентификатор], находящ се на административен адрес Област Варна, Община Варна, СО „С.“, попада съгласно ОУП на [населено място], одобрен със Заповед № РД-02-14-2197/03.09.2012г. на министър на МРРБ, в устройствена зона Жм2 – жилищна устройствена зона, с ниско застрояване, с допълнителни специфични изисквания, разположена в територии със сложни теренни форми и с високи природни качество, макс. плътност на застрояване 20%; макс. КИНТ – 0.6; озеленяване – 70%, начин на застрояване – свободно застрояване в индивидуални УПИ; проектите за ПУП се изработват съгласно чл.6, ал.3, чл.7 и чл.9 от специфичните правила и нормативи към ОУП.

Предвид възраженията в жалбата, поддържани в открито съдебно заседание, чрез процесуален представител, се налага извод, че спорният въпрос между страните е: търпим ли е строежът (или част от същият), чието премахване е наредено с оспорената заповед?

За да отговори на така формулирания въпрос, съдът съобрази следното:

Първо, заповедта съдържа противоречие между направените в нея констатации и изведените изводи. От съдържанието на заповедта се констатира, че при издаването й административния орган е установил, че е премахната съществуващата сграда в имота и, че е изградена нова. Не са посочени фактите, от които е направен този извод – това при условие, че е издаден официален удостоверителен документ от МД при Община Варна, от който се констатира, че е заплатен местен данък и ТБО за постройката, описана в нотариалните актове. Няма данни, да е изследвано дали установеният на място строеж, имащ по – голяма квадратура от описания в нотариалните актове, е пристроен към съществуващата в имота, съгласно данните по нотариалните актове, сграда.

Това е от значение, т.к. съществуващата съгласно данните от нотариалните актове сграда в имота, предвид периода на изграждането й е търпим строеж. Не е изследвано и каква е реалната квадратура на изградената в имота сграда през 1967г., предвид обстоятелството, че стойността й е значителна за този период и предполага изграждането на по-голяма по размер постройка от по-късно декларирания обем от 17 кв.м.

Налагат се следните два извода:

-административният орган при издаването на заповедта не е съобразил принципите формулирани в разпоредбите на чл.4, ал.2 от АПК, чл.6, ал.2, ал.3 и ал.5 от АПК и чл.7, ал.1 и ал.2 от АПК, които за яснота на мотивите, следва да бъдат цитирани в цялост. Съгласно чл.4, ал. от АПК „Административни актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона“. Съгласно чл.6, ал.2 и ал.3 от АПК „Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава“ и „Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона.“ Съгласно чл.6, ал.5 от АПК „Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.“ Съгласно чл.7, ал.1 и ал.2 от АПК „Административните актове се основават на действителните факти от значение за случая“ и „На преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая.“ Както беше посочено в мотивите на заповедта не се съдържат констатации, които имат значение за определянето на строежа като незаконен – данни от които да бъде направен извод, че съществуващата от 1967г. постройка е премахната, или на част от строежа, като търпим – констатации, от които да се изведе, коя част от строежа е ново строителство и коя част е постройката от 1967г., което означава, че при издаването й не са съобразени всички факти и доводи от значение за случая и че не е основана на действителните факти от значение за случая.

Разпечатката съдържа 48 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/886ea5a8-823e-4ab6-ae08-aa9ce683bff9