Решение № 93 от 16.07.2018, Районен съд - Момчилград

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

75

Година

16.07.2018

Град

Момчилград

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Момчилградският районен

Съд състав

На

26.06.

Година

2018

В публично заседание и следния състав:

Председател

Йордан Геров

Секретар

Мариана

Иванова

Прокурор като разгледа докладваното от съдията Геров

Гражданско дело номер

116 по описа за

2018

Година и за да се произнесе,взе предвид следното :

Производството по делото е по реда на чл.144 от СК. Образувано е по искова молба на М.М.М. *** с ЕГН: ********** срещу М.С.М. ***, с

ЕГН:********** за определяне на издръжка за пълнолетен учащ.

Искът е с правно основание чл.144 от СК.

Сочи се в исковата молба, че ответника е баща на ищцата. С влязло в сила решение по гр.д.№ 213/2001г. по описа на РС Кърджали, ответника бил осъден да заплаща издръжка на ищцата в размер на 20 лв., считано от 13.02.2000г.. На 03.03.2013г., ищата навършила пълнолетие, поради което определената от съда издръжка била прекратена. През 2014г. ищцата се записала да учи в ПУ „Паисий Хилендарски”-специалност „предучилищна и начална педагогика” в редовна форма на обучение. През учебната 2017/2018г. и понастоящем била в четвърти курс и не можела да работи и да се издържа с лични средства. Необходими и били средства за закупуване на различни учебни пособия и помагала. Увеличиле се разходите и за дрехи, храна и отопление. Живеела в общежитие, за което заплащала месечен наем в размер на 65 лв., както и допълнителен депозит от 15 лв. Не разполагала с имущество, от което да се издържа и била с вродена сърдечна малформация и по рождение страдала от болестта на Ебщайн, поради което и била определена 50% намалена работоспособност. Заболяването и било свързано с разходи за лечение, за които ответника не давал средства. Твърди в исковата молба, че ответника-неин баща бил в добро материално състояние, работил като строителен работник и имал лек автомобил, но не плащал издръжка. Моли, съдът да осъди ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 250 лв., считано от 12.03.2017г. - за една година назад, до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищцата не се явява, а чрез процесуалния си представител, поддържа исковата претенция.

Ответника М.С.М. е подал отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, в който сочи, че счита предявеният иск за допустим, но неоснователен, относно претенцията и алтернативно, относно претендирания размер, както и за претендирания период. Твърди, че е заплащал издръжка за М., така както е бил определил РС Кърджали. Не оспорва обстоятелството, че ищцата е студентка в ПУ, но твърди че е в четвърти последен курс на обучение и следва да завърши обучението си през настоящата 2018г., поради което не било налице обстоятелството ищцата да се обучава в редовна форма на обучение във ВУЗ. Не бил отказвал финансова помощ на ищцата. Предоставил и семейното жилище, което през 1995г. било закупено изцяло с негови средства и понастоящем ищцата живеела там. Ответника живеел в домът на баща си и нямал собствено жилище, от което да се издържа. Претендираният размер съставлявало за него особена трудност. Не реализирал доходи от трудова дейност. Поел е изцяло разходите по домакинството, в което живее. Обременен бил с кредити, сключени при явно неизгодни условия.

Бил с увредено здраве, за лечението на което изразходвал средства. Страдал от хронична дискова херния и увредени бели дробове, вследствие на прекарана пневмония, от което получил увреда на сърдечния ритъм. Бил с ограничена походка, което му състояние било хронично и не бил в състояние да извършва тежък физически труд, а от там и да реализира доходи. Твърди, че не е лишавал ищцата от средства. От 2013г до 2017г. бил регистриран в БТ, от където получавал средства за безработица. Ищцата имала дистанцирано поведение спрямо него, била в млада работоспособна възраст, в която можела да реализира доходи от трудова дейност. Оспорва предявения иск за издръжка включително и за претендирания период. Счита го за неоснователен, алтернативно претендираният размер за завишен. Претендира разноски.

В съдебно заседание ответника се явява лично и с процесуален представител, поддържа отговора по чл.131 от ГПК.

Съдът след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното удостоверение за раждане, ответника М.М. е баща на ищцата М.М..

С решение постановено по гр.д. № 213/2001г., РС Кърджали е определил издръжка в размер на 20 лв. в полза на М.М.. Последната видно от приложените уверения, през учебната 2016/2017г. е била в трети курс в редовна форма на обучение специалност ”предучилищна и начална педагогика” в ПУ „Паисий Хилендарски”, през учебната 2017/2018г. се е обучавала в четвърти курс, също в редовна форма на обучение.

По делото е приложена и студентска книжка, от съдържанието на която е видно, че ищцата е записана на 21.07.2014г. за студент в четиригодишен курс на редовно обучение.

Видно от приложената медицинска документация, става ясно, че ищцата страда от болест на Ебщайн и е с намалена работоспособност-освидетелствана от ТЕЛК, както и че има вродена сърдечна малформация. Провеждала е лечение в клиника по детска кардиология и кардиохиругия в гр. София и в други специализирани здравни заведения.

Видно от приложен договор за наем в студенстко общежите, ищцата е в наемни правоотношения със „Студентски столове и общежития” ЕАД за срок от 25.09.2017 до 20.07.2018г., за което е заплащала наем в размер на 65 лв. за зимния период и 60 лв. за летния период.

Видно от приложените към отговора писмени доказателства, става ясно, че срещу М. Слам М. е било образувано изпълнително дело за издръжка, което е прекратено с погасяване на задължението поради изплащане.

Видно от служебна бележка от Агенция по заетостта, през 2013г, 2015г и през 2017г. ответника е бил регистриран в БТ-Момчилград, филиал гр. Джебел.

Видно от удостоерение за декларирани данни от

17.04.2018г. на НАП за М.С.М. няма сключени трудови договори.

От представения нотариален акт за покупко-продажба, става ясно че ответника е придобил през 1995г. жилищен недвижим имот в гр.Джебел.

Ответника има слючен договор за паричен заем с „Изи Асет Мениджмънт” АД за сумата в размер на 300 лв., с размер на месечна погасителна вноска от 66.13лв. със срок на изплащане от пет месеца. Има сключен договор за теглена на потребителски кредит в размер на 1500 лв.

Видно от приложената медицинска документация, става ясно, че на М.М. е извършен консултативен преглед при пулмолог с диагноза пневмония на двата долни белодробни дяла.

Видно от приложената епикриза М.М. е бил на лечение с диагноза медиална дискова протрузия-дискова херния на ниво Л4 Л5. Осъществявал е прегледи в кардиологичен кабинет, а видно от приложеното удостоверение е с ограничена походка, вследствие на дискова херния.

По искане на ищцата са изискани справки от НАП за регистрирани трудови договори, МПС, недвижими имоти и доходи на името на ответника и на ищцата. Такива са постъпили по делото и установяват, че ищцата М.М. няма недвижим имоти, притежава МПС марка „Опел”, модел „Астра” с ДКН 8156ВС, има сключен трудов договор на 03.07.2015г., прекратен на 27.07.2015г..

Ответника М.М. към настоящия момент няма сключени трудови договори, притежава МПС и недвижим имот, рабитил е по различни трудови правоотношения до 10.01.2017г.

По делото са разпитани две групи свидетели, които установяват следното: св.Виктория Запрянова посочва, че познава страните, М. учи в гр. Пловдив и има сърдечни проблеми. Докато учела бащата –ответник помагал после спрял. Не може да каже дали ответниа работил. Майката на ищата имала апартамент в гр. Джебел, в който живеели квартиранти.Родителите на ищата имали къща, която закупили по време на брака, в която живеела ищцата заедно с майка си. М. не работела в гр.Пловдив, отскоро карала кола, която не била нейна. Св.Фахрие М.-сестра на ищцата сочи, че откакто м. е навършила пълнолетие, баща и не плащал издръжка. Майка и имала апартамент, от който получавала 50 лв. наем. Ищцата живеела в общежитие и плащала 50-60 лв. наем. Ответника живеел на семейни начала с друга жена. Баща и и помагал преди. Св.Гюлбие Хасан сочи, че познава М. от преди 12 години. Познава и М., която не е идвала при баща си. М. живеел в домът на баща си и ползвал две стаи.Здравословното му състояние било лошо и нямал пари за лечение.Имал дискова херния, високо кръвно, изкарал двойна пневмония, децата му не го търсили.Намирал си работа за по половин ден, имал кредити и плащал по 200 лв.. Помагали му роднини.Останал без ток, който зет му от чужбина пратил.Не бил здравно осигурен и намал с какво да се оперира.

Майката на М., работила в детска градина и имала апартемент, който давала под наем. М. не е отказвал да дава пари, когато е имал. Дължал пари дори и на нея и работил за по два три дни в седмицата за по половин ден. Търсил си работа и бил регистриран в бюрото по труда. М. не търсила баща си, а когато го срещнела на улицата не му обращала внимание. Карала кола.

Предявеният иск е допустим. По същество искът е частично основателен, поради следните съображения:

Съгласно чл.144 от СК, родителите дължат издръжка за пълнолетните си деца, които учат редовно в средни висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на 20 годишна възраст при обучение в средно и на 25 годишна възраст при обучение във ВУЗ и не могат да се издържат от доходите си или от имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.

Относно размера, съдът счита, че претенцията е завишена и следва да бъде уважена до размер от 130 лв.месечно.

От събраните по делото доказателства се установява безспорно, че ищцата е студент в редовна последна четиригодишна форма на обучение във ВУЗ. През 2018г. и предстои завършване. Същата не е навършила 25 години. Издръжката по чл.144 от СК се дължи и от двамата родители, според материалните им възможности.

Материалните възмоности на ответника са занижени с оглед на обстоятелството, че същият не работи. Съдът обаче отчита, обстоятелството, че същия е в работоспособна възраст, но с влошено здравословно състояние и по този начин възможностите му за реализиране на доходи са намалени. От друга срана съдът отчита, че ищцата също е с влошено здравословно състояние с намалена работоспособност, което не и позволява да реализира доходи от всякакъв вид трудова дейност. Майката на ищцата работи по трудово правоотношение и реализира доходи включително и от наеми. Ищцата се ползва от помощта на своята сестра и притежава МПС. Ответника е предоставил семейносто си жилище за ползване на ищцата и на нейната майка, като по този начин е осигурил жилищните им нужди, чрез предоставяне на дворно място и двуетажна масивна жилищна сграда в гр. Джебел.

Съдът приема, че ответника следва да е задължен да заплаща месечна издръка в размер на 130 лв., без това да му създава особени затруднения. За определяне на този размер, съдът взе в предвид възможностите на задължения родител, като отчита факта, че той също има нужда от средства за собствена издръжка, не реализира доходи от трудова дейност, обстоятелството че не живее в собствено жилище и е във влошено здравословно състояние и изплаща кредити.

Относно претендирания период, съдът счита че издръжката се следва в определения по-горе размер, но считано от датата на завеждане на исковата молба-13.03.2018г. до завършването на ищата в редовна форма на обучение във ВУЗ или до настъпване на други причини за изменение или прекратяване на издръжката, но не по-късно от навършване на 25 годишна възраст., ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на сумата. По делото не бяха събрани категорични доказателства в насока за минал период ответника да не е подпомогал ищцата.

Установено е по делото, че ответника е предоставил семейното жилища за ползване на ищцата и нейната майка, което също е форма на полагане на грижи за задоволяване на жилищните и нужди влизащи в състава на издръжката на ищцата. За претендирания период от време ответника е бил безработен, не е реализирал доходи от трудова дейност и е бил регистриран в бюрото по труда. Последният сключен трудов договор е бил прекратен на 10.01.2017г. и от тогава насам ответника не е работил по трудово правоотноение. За претендирания период от време за ответника е било налице особено затруднение да плаща издръжка, което също е основание за отхвърляне на иска в тази му част. Ищата не е доказала за претендирания период ,ответника да е реализирал доходи даващи му възможност да заплаща издръжка без особени затруднения.

Разпечатката съдържа 60 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/886e9258-3f86-40ce-9bf7-63a07a343137