Решение № 554 от 28.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 554 гр. Пловдив, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир Василев Въззивно гражданско дело № 20265300500468 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ************, чрез юрисконсулт М. М. срещу решение №58/06.01.2026г. по гр.д. № 14190/2024г. на Пловдивски районен съд. С обжалваното решение е осъдена „*********, в качеството й на правоприемник на „******** да заплати на В. И. А., ЕГН ********** сумата от € 768, 10 /седемстотин шестдесет и осем евро и десет евроцента/, предсталвяваща заплатена при начална липса на основание сума по недействителен Договор за потребителски кредит № ******* от 10.03.2021 г., сключен между ищеца и „********, чийто правоприемник е ответникът, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.08.2024 г., до окончателното плащане на сумата.

Решението се обжалва като неправилно. Сочи се, че не е налице нарушение на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, като ГПР е законосъобразно определен. Сочи се, че застрахователната премия по застраховка „Защита на плащанията“ не е разход по кредита, който е следвало да бъде включен в ГПР. Сочи се, че това е допълнителна услуга, която не представлява условие за получаване на кредита и не е задължителна за отпускането му. Сочи се, че при желание на клиента, в хода на изпълнение на договора, застраховката може да бъде прекратена от него едностранно. Сочи се, че неправилно се приема, че в договора не се съдържа достатъчно информация относно разходите и начина на формиране на ГПР. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска. Претендират се разноските.

1

Не е постъпил в срок отговор от насрещната страна. По същество, чрез упълномощения пълномощник адв.М. се иска отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението.

Претендират се разноските.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

Неоснователни са възраженията на *********, че застрахователната премия по застраховка „Защита на плащанията“ не е разход по кредита, който е следвало да бъде включен в ГПР.

Сочи се, че това е допълнителна услуга, която не представлява условие за получаване на кредита и не е задължителна за отпускането му. Сочи се, че при желание на клиента, в хода на изпълнение на договора, застраховката може да бъде прекратена от него едностранно.

РС Пловдив приема, че към договора е сключена застраховка и дължимата застрахователна премия по нея, която е в размер на 7 430, 40 лева, представлява сигурен разход за потребителя, който е следвало да бъде включен в посочения в договора ГПР. Същото се отнася и за таксата ангажимент, която също представлява сигурен разход за потребителя, който също следва да се включи при формирането на ГПР. Гореизложеното се явява и в директно противоречие с чл.3, пар.1 и чл.4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Въззивният съд приема, че нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита. Тази величина се посочва съгласно решение на СЕС от 19.12.2019г. по дело № С-290/19г. с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Krajský súd v Trnave (Окръжен съд Търнава, Словакия) Член 10, параграф 2, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, изменена с Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска в договор за потребителски кредит годишният процент на разходите да бъде посочен не като еднаединствена ставка, а като диапазон между минимална и максимална ставка.

Освен това налично е изискване да се изчисли ГПР като една-единствена ставка с точност поне един знак след десетичната запетая /т.2 б.“г“ от Приложение №1 към ЗПК/. В казуса това е извършено и ГПР е представен като една ставка от 7,64 %. Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.

2 тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Това налага при изчисляването на тази ставка на ГПР да се вземат предвид всички разходи по кредита свързани с договора за кредит. А в казуса не е взета предвид при изчислението на ГПР на сумата за застрахователна премия от 7430,40 лева за застраховка защита на кредита. Тоест ставката на ГПР не отразява всички дължими суми по кредита.

Доколкото чл.19 ал.1 ЗПК изисква всички общи разходи по кредита да се включат в ГПР, а §1 т.1 от ДР на ЗПК ясно сочи, че под общи разходи по кредита следва да се имат предвид всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Изключение е само разхода за нотариалните такси. В процесния договор за кредит застрахователните премии са общ разход по кредита, според настоящия съд. Като по този начин разходите по кредита са били включени в заемната сума неправомерно, а не в разходната част на ГПР.

Ето защо въззивният съд намира, че сключването на този договор за застраховка е бил задължително условие за получаване на кредита и е част от прилаганите на търговски клаузи и условия от кредитора *********”. Разбира се, че потребителят се е съгласил с тази клауза на договора и го е подписал доброволно, но това е било част от политиката на банката и договор не би се сключил без тези клаузи, ето защо това са разходи за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по правилото на §1 т.1 от ДР на ЗПК. Този разход за клиента е следвало да се включи в ставката на ГПР, а в договора това не е сторено, защото това е част от главницата по договора, която се дължи като усвоена сума по кредита.

При това положение правилно и съгласно нормата на чл.23 от ЗПК РС Пловдив е присъдил по предявения иск по чл.55 от ЗЗД всички суми платени от кредитополучателя над чистата стойност на дълга, а именно сумата от 1502, 27 лева или 768, 10 евро. Ето защо обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.

Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция. В полза на пълномощника на ищеца адв.Г. М. следва за оказаната безплатна правна помощ по чл.38 ал.1 от ЗА да се присъдят за тази инстанция разноски в размер на 200 евро. Мотивиран така съдът.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №58/06.01.2026г. по гр.д. № 14190/2024г. на Пловдивски 3 районен съд.

ОСЪЖДА ********** да плати на адв. Г. М. от АК – П. сумата от 200 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита и съдействие на В. И. А. по въззивното дело пред ОС Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4