Решение № 918 от 16.06.2023, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 918 гр. Русе, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Е.ия Д. Добрева като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20214520103395 по описа за 2021 година

Искът е с правно основание по чл.26, ал.1, предл.1 във вр. с чл.152 ЗЗД .

Ищецът В. Л. К. в исковата молба, вписана с вх. рег.

№8136/14.07.2021г., акт 50, том 5 на СВ гр. Русе, чрез процесуалния си представител твърди, че родителите му Л. Н. К. и ЛВ К. на 23.10.2015г. учредили ипотека върху собствения си недвижим имот – апартамент №14 в гр. *******, като обезпечение на негово парично задължение в размер на 61843.88 лв към Н. Г* Н. и М* С* Н.. Поради неизпълнение, кредиторите му се снабдили със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД №3303/2016г. на Районен съд Русе, въз основа на които било образувано изп. дело №536/2016г. при ЧСИ Венцислав Маринов с район на действие Окръжен съд Русе, който в хода на принудителното изпълнение изнесъл имота на публична продан. За да запазят собствеността на имота си, потърсили парична помощ от познати, които им заели сумата 20000 лв и тя била внесена по банковата сметка на ЧСИ Венцислав Маринов за погасяване на задължението му. Тъй като същото възлизало с дължимите такси и разноски в общ размер 73500 лв, помолили за финансова помощ и ответниците М. К. К. и И. П. Д.. Ответниците предложили да изтеглят банков кредит, да купят апартамента на К.и, отпуснатият кредит да бъде използван за погасяване на остатъка от задължението по изпълнителното дело, К.и да 1 изплащат вноските по кредита, а след пълното му погасяване ответниците да им продадат апартамента обратно. След многократни разговори, обсъждания и уточнявания страните по делото се уговорили да сключат договор за покупко-продажба на недвижим имот - апартамент №14 в гр. *******, за сумата от около 55000 лв, която да бъде получена от ответниците чрез банков кредит, същият изцяло да бъде изплатен от К.и и когато това се случи, К.и да им продадат обратно същия недвижим имот. На 29.11.2016г. страните заедно отишли в офиса на “Банка Пиреус България” АД, където в присъствието на управителя на офиса М* Г*а ответниците подписали договор за банков кредит и документите за неговото отпускане. На същата дата страните и М* Г*а отишли в кантората на нотариус Ж* Г*а, където сделката за продажба на недвижимия имот била извършена с нотариален акт, за издаване на който страните подписали няколко екземпляра от предварително изготвени проекти. След издаване на нотариален акт №38/29.11.2016г., том V, рег.

№6574, дело №381/2016г. от русенския нотариус Ж* Г*а, същият бил вписан в СВ – Русе с вх. рег. №17967, акт №75, том 45, дело №9050/2016г., кредитът бил предоставен и сумата по него – преведена на ЧСИ и на взискателите, които дали съгласие за заличаване на учредената от Л* и Л. К.и ипотека върху апартамента. Според уговорката, до месец февруари 2018г. Л. К. внасяла в брой по кредитната сметка на М. К. дължимите месечни погасителни вноски по предоставения на ответниците банков заем. До началото на месец март 2018г. К.и продължавали да живеят в апартамента на ул. “Цар Асен”, когато семейството било посетено от М. К., за да ги уведоми, че е погасил изцяло отпуснатия от “Банка Пиреус България” АД кредит и заявил, че ако продължат да ползват имота и занапред, трябва да сключат договор за наем за същия. На 08.03.2018г. Л* К. починал и малко след това ответниците предявили срещу Л. К. ревандикационен иск за собственост на апартамента, по който било образувано гр. дело №2204/2018г. на Районен съд Русе, несвършено. Ищецът твърди, че договорът за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт №38/29.11.2016г., том V, рег. №6574, дело №381/2016г. на нотариус Ж* Г*а, е нищожен, тъй като противоречи на закона по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД, защото е сключен като обезпечение на връщането на предоставен от ответниците на родителите му заем в нарушение на чл.152 ЗЗД. В т.см. с влязло в сила решение по гр. дело №684/2019г. Русенският окръжен съд се е произнесъл относно притежаваните 2 от Л. К. ¾ ид.ч. от апартамента. Моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договора за покупко-продажба на притежаваната от него по наследство ¼ ид.ч. от недвижимия имот, сключен с нотариален акт №38/29.11.2016г., том V, рег. №6574, дело №381/2016г. на нотариус Ж* Г*а, вписан в СВ - Русе с вх. рег. №17967, акт №75, том 45, дело №9050/2016г., поради противоречието му със закона.

Ответниците М. К. К. и И. П. Д., чрез адв. пълном. Т. В* вземат становище за неоснователност на иска. Възразяват срещу твърдението имотът, описан в нотариален акт №38/29.11.2016г., том V, рег. №6574, дело №381/2016г. да е нищожен поради противоречие със закона – чл.26, ал.1 ЗЗД, респ. да е сключен в нарушение на забраната на чл.152 ЗЗД. Изразяват становище, че в случая се касае до привиден договор за продажба на недвижим имот, който прикрива действителен и допустим от закона за поръчка, по силата на който те, в качеството на довереници, са се задължили да сключат за сметка на Л* и Л. К.и договор за кредит в размер на около 55000 лв с “Банка Пиреус България” АД, като кредитополучатели, да придобият собствеността върху апартамент №14 в гр. ******* в СИО, формално чрез договор за продажба и да се съгласят Банката да впише ипотека върху имота за обезпечаване на кредита и да се разпоредят с получения кредит след изпълнение на всички формалности, съобразно указанията на доверителите и за тяхна сметка. Доверителите К.и са се задължили да им прехвърлят собствеността върху собствения си апартамент №14 с оглед изпълнение на поръчката, да върнат в 6-месечен срок изтегления за тяхна сметка кредит и да им заплатят възнаграждение. Молят предявения иск да бъде отхвърлен.

В срока за отговор на исковата молба ответниците чрез процесуалния си представител са предявили насрещен иск по чл.26, ал.2 във вр. с чл.17 ЗЗД, в който твърдят, че сключеният с нотариален акт №38/29.11.2016г., том V, рег.

№6574, дело №381/2016г. договор за продажба на описания в него апартамент е привиден. Същият прикрива действителен договор за поръчка, по силата на който М. К. К. и И. П. Д., в качеството на довереници, са се задължили да сключат за сметка на Л* и Л. К.и договор за кредит в размер на около 55000 лв с “Банка Пиреус България” АД, като кредитополучатели, да придобият собствеността върху апартамент №14 в гр. ******* в СИО, формално чрез договор за продажба и да се съгласят Банката да впише ипотека върху имота 3 за обезпечаване на кредита и да се разпоредят с получения кредит след изпълнение на всички условия и формалности за усвояването му, съобразно указанията на доверителите и за тяхна сметка. Доверителите К.и се задължили да им прехвърлят собствеността върху собствения си апартамент №14 с оглед изпълнение на поръчката, да върнат в 6-месечен срок изтегления за тяхна сметка кредит и да им заплатят възнаграждение. Твърдят още, че договорът за поръчка бил сключен по инициатива на К.и, те ги свързали с посочен от тях адвокат, който им разяснил последователността на необходимите действия за получаване на кредита и след постигане на съгласие по възлагането и изпълнението му, посетили “Банка Пиреус България” АД. След изпълнение на всички формалности по осигуряване на банков кредит на 29.11.2016г. подписали съответния договор, действайки от свое име, но за сметка на К.и. Уговорката била банковият кредит да е целеви – за закупуване на жилище и в тази връзка страните подписали нотариалния акт за продажба на ап. №14 в гр. *******, а Банката вписала законна ипотека върху имота, придобит от тях в СИО. С тази сделка К.и не са искали да продадат апартамента си, а са действали в изпълнение на договора за поръчка, с цел този имот да служи като обезпечение на изтегления от доверениците от тяхно име, но за сметка на доверителите банков кредит в размер на 55330 лв. Молят съдът да постанови решение, с което да признае, че договорът за продажба на описания апартамент в нотариален акт №38/29.11.2016г., том V, рег. №6574, дело №381/2016г., вписан в СВ - Русе с вх. рег. №17967, акт №75, том 45, дело №9050/2016г., е нищожен като привиден по отношение на ¼ ид.ч. от имота, който е негов предмет и да прогласи за същата част за действителен договора, сключен със същия нотариален акт, по силата на който Л. Н. К. и ЛВ К. са прехвърлили на тях собствеността върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Русе с административен адрес гр. *******, ап.14, намиращ се на трети етаж в сграда с идентификатор ***, предназначение многофамилна жилищна сграда, разположена в ПИ с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, площ 68.36 кв.м., прилежащи части изба 21 и 2.837 % ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж *** и ***, под обекта ***, над обекта ***,

4 като прехвърлянето е извършено в изпълнение на договор за поръчка, съгласно който те - М. К. К. и И. П. Д., като довереници, са се задължили да сключат за сметка на Л* и Л. К.и, като доверители, договор за кредит в размер на около 55000 лв с “Банка Пиреус България” АД, като кредитополучатели, да придобият собствеността върху апартамент №14 в гр.

******* в СИО, формално чрез договор за продажба и да се съгласят Банката да впише ипотека върху имота за обезпечаване на кредита и да се разпоредят с получения кредит след изпълнение на всички условия и формалности за усвояването му, съобразно указанията на доверителите и за тяхна сметка, а доверителите се задължили да им прехвърлят собствеността върху собствения си апартамент №14 с оглед изпълнение на поръчката, да погасят в 6-месечен срок изтегления за тяхна сметка кредит и да им заплатят възнаграждение.

Насрещният ответник В. Л. К. чрез процесуалния си представител оспорва твърденията, че родителите му били сключили с насрещните ищци, когато и да било, под каквато и да е форма и с каквито и да е уговорки договор за поръчка, какъвто е описан в насрещната искова молба. Поддържа твърденията в първоначалния иск по изложените в него съображения.

По делото са представени писмени доказателства, разпитани са свидетели, приети са заключение на счетоводна експертиза и заключение на почеркова експертиза.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Видно от удостоверение за наследници изх. №2-1345/14.03.2018г., издадено от Община Русе, ЛВ К., б.ж. на гр. Русе, е починал на 08.03.2018г. и е оставил за свои наследници съпруга Л. Н. К. и син В. Л. К., ищеца.

От приложения на л.24 препис от изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение №1965/10.06.2016г. по ЧГД №3303/2016г. на Районен съд гр. Русе се установява, че В. Л. К. е бил осъден да заплати на кредиторите Н. Г* Н. и М* С* Н. сумата 61843.88 лв по договор за заместване в дълг от 23.10.2015г. с нотариална заверка на подписите, заедно със законната лихва от 03.06.2016г. до окончателното изплащане и 2737 лв разноски.

За обезпечаване на вземането си в размер на 61843.88 лв от В. Л. К. с краен срок за издължаване 30.04.2016г., в полза на кредиторите била учредена договорна ипотека върху собствения на родителите му Л* и Л. К.и недвижим 5 имот – апартамент №14 в гр. *******, придобит от тях в режим на СИО, видно от приложения на л.234-236 нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №52/23.10.2015г., том III, рег. №5607, дело №306/2015г. на русенския нотариус Л* Шилков. В нотариалния акт е отразено, че длъжникът и ипотекарните длъжници-съсобственици са се съгласили, че при непогасяване в срок до 30.04.2016г. задължението на длъжника, кредиторите имат право да се снабдят с изпълнителен лист и да съберат вземането си чрез продажба на ипотекирания недвижим имот.

Установено е, че длъжникът В. Л. К. не е погасил в срок задължението си, поради което по молба на кредиторите въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изп. дело №536/2016г. по описа на ЧСИ Венцислав Маринов с район на действие Окръжен съд – Русе и срещу длъжника са били предприети изпълнителни действия за принудително събиране на дълга.