Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 67 от 26.02.2021, Административен съд - Враца

Съд
Административен съд - Враца
Дело
Административно дело 402/2020
Вид
Решение № 67
Подписан
26.02.2021
В сила
15.11.2022
Състав
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 138 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 173, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 174 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 1, т. 6 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 20а · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 20а, ал. 3 и ал. 4 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 20а, ал. 3 и ал. 4 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • § 1, т. 13 · Закон за подпомагане на земеделските производители

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Враца, 26.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, пети състав, в публично заседание на 17.02.2021 г. /седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година/ в състав:

АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 402 по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК .

Образувано е по жалба на И.П.К. ***, действащ чрез пълномощника си адв. М.С. против Мълчалив отказ, обективиран в писмо изх.

№ 02-6500/3933 от 06.08.2020г. на Зам. Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.

Жалбоподателят твърди се, че оспореното писмо е в отговор на негово искане с вх. № 02-6500/3933/03.08.2020г. Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ да се произнесе по подаденото от него заявление за подпомагане за кампания 2018г. и 2019г. Поддържа наличието на правен интерес от обжалване на мълчаливият отказ, който засяга неблагоприятно правната му сфера.

Ответникът - Заместник изпълнителния директор на ДФ

„Земеделие“, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д.П., оспорва жалбата. Поддържа депозираното с административната преписка писмено становище – л. 25-27 от делото. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните и след служебна проверка съобразно разпоредбата на чл.168 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Предмет на настоящото дело е проверка на законосъобразността на мълчалив отказ на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ по заявления за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2018 и 2019 г.

Искането за финансово подпомагане за 2018 и 2019 е отправено до компетентен орган съгласно чл. 20а от ЗПЗП и чл. 10, вр. чл. 2, ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник на ДФЗ, както и чл. 11а от ЗПЗЗ, във вр. чл. 1, т. 6 от ЗПЗП и § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, поради което изпълнителният директор на ДФЗ – РА е дължал произнасяне, каквото към момента на подаване на жалбата, а и към настоящият момент, видно от писмо вх. № 90/18.01.2021 г., не е налице.

На 03.08.2020 г. жалбоподателят е подал заявление с вх. № 02-6500/3933, с което е поискал изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ да се произнесе по подаденото от него заявления за подпомагане, като се е позовал на разпоредбите на чл. 10б от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и чл. 75, § 1 от Регламент на

Европейския парламент и съвета 1306/2013. В заявлението е посочено, че съгласно първата разпоредба ДФЗ – РА уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации по схемите и мерките по чл. 1 от наредбата, а съгласно втората разпоредба финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика се осъществява с плащане по схемите и мерките за подпомагане в периода от 1 декември до 30 юни на следващата година. Времевият период, в който ДФЗ е следвало да извърши окончателните плащания и да се произнесе по подадените заявления за кампания 2018 и 2019 г., е изтекъл съответно на 30.06.2019 г. и на 30.06.2020, като до настоящия момент не е изплатена субсидия и не е издадено предвиденото в Наредба № 5 уведомително писмо.

В отговор на това заявление жалбоподателят е уведомен с писмо с изх. №

02-6500/3933 от 06.08.2020г. на зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, гр.София, че предстои изпращане на уведомителни писма за одобрените суми за подпомагане, санкциите и редукциите по отделните схеми и мерки по заявлението му за подпомагане за кампания 2018 и 2019. В писмото е посочено, че след приключване на всички проверки по подадените заявления за подпомагане за кампания 2018 и 2019 РА ще изготви и предостави уведомителни писма за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания на всички кандидати, подали заявление за подпомагане.

Това Уведомителното писмо е получено от жалбоподателя на 11.08.2020 г., като на 25.08.2020 г. е подадена жалба против мълчаливия отказ на Зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ да се произнесе по заявлението за подпомагане, която е предмет на разглеждане в настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е при спазване на предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК, 14-дневен срок за обжалване. По характера си УП на зам. Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ представлява административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Жалбата изхожда от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и е насочена срещу годен за съдебно оспорване административен акт, с който се засягат законни интереси на адресата му.

Условията и редът за подаване и разглеждане на заявленията са уредени в Наредба № 5/27.02.2009 г., както и в специалните наредби, относими към подпомагането по конкретна мярка или схема.

Заявените от жалбоподателя схеми за директни плащания за 2018 и 2019 са сред посочените в чл.

1, т. 2, т. 3 и т. 4 от Наредбата. В нея са уредени различните етапи от административното производство по подаване и проверка на заявленията за подпомагане по приложимите схеми и мерки на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС. Това производство е регламентирано като сложен фактически състав, който задължително приключва с акт по аргумент от чл. 43 от

ЗПЗП и чл. 10б, ал. 1 от Наредбата.

Съгласно чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. По този начин специалната уредба, регламентирана в гореописаната Наредба и конкретно специалната норма на чл. 10б, ал. 1 от същата Наредба, изрично задължава административния орган да се произнесе с писмен акт, който в случая следва да е Уведомително писмо /УП/.

Налице е законов императив за писмено произнасяне с нарочен акт по заявлението и в случаите на отказ.

При така съществуващата нормативна уредба съдът приема, че в случая административният орган е бил длъжен да се произнесе с изричен писмен акт – УП за одобрение, респективно за отхвърляне на заявлението за подпомагане, а при формиран отказ за подпомагане, какъвто е настоящият случай, да посочи и писмени мотиви затова.

Изпълнителният директор на ДФЗ е едновременно и изпълнителен директор на Разплащателната агенция, оторизирана да извършва плащанията. Зам.

Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е действал в рамките на делегираните му от изпълнителния директор на фонда правомощия и съобразно установената от управителния съвет на фонда ресорна компетентност. Делегирането на правомощия изрично е допуснато с разпоредбата на чл. 20а, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП.

Общата рамка, по която трябва да функционират схемите за подпомагане на земеделските производители, съдържа механизми, които позволяват ритмично изплащане на съответните финансови помощи и тяхното коригиране в следващи периоди така, че продължителността на административните проверки да не възпрепятства самото функциониране на ОСП на ЕС. В случая от доказателствата по делото може да се направи обоснованият извод, че всички проверки по отношение на подадените от жалбоподателя заявления са приключили, поради което административният орган е бил длъжен да се произнесе по тях независимо дали административните проверки по заявленията на другите кандидати са били завършили. Като не е сторил това, той е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, установени в чл. 43 от ЗПЗП и чл. 10б, ал. 1 от Наредбата, които изискват издаването на уведомително писмо във всички случаи на произнасяне по заявленията за подпомагане, без значение на резултата и основанията за това. И в случаите, когато административният орган прецени, че не са налице условията за финансово подпомагане, за него съществува задължение да издаде мотивиран акт, с който да се произнесе по направеното искане за подпомагане. Мълчалив отказ в производството по ЗПЗП е недопустим, поради което само на това основание обжалваният акт следва да бъде отменен. И тъй като въпросът за съответствието на заявлението с изискванията за подпомагане не може да бъде решен от съда вместо Разплащателната агенция, която е единственият компетентен орган за администриране и осчетоводяване на средствата от Европейските земеделски фондове съгласно законодателството на Европейския съюз, преписката следва да бъде върната на административния орган за изрично произнасяне по същество на основание чл.

173, ал. 2 от АПК, като бъде и определен срок за това съгласно чл. 174 от АПК.

С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените и претендирани в настоящето производство разноски в размер на 540,00 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на И.П.К. ***, действащ чрез пълномощника си адв. М.С. Мълчалив отказ, обективиран в писмо изх. № 02-6500/3933 от 06.08.2020г. на Зам. Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.

ИЗПРАЩА преписката на Зам. Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за произнасяне по подадените заявления в 14 – дневен срок от датата на уведомяването му за влизането в сила на настоящото решение.

ОСЪЖДА ДФ „Земеделие“ ДА

ЗАПЛАТИ на И.П.К. ***, с ЕГН-********** направените в настоящето производство разноски в размер на 540,00 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от същото.

АДМ. СЪДИЯ: