Решение № 12344 от 24.06.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12344 гр. София, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110111267 по описа за 2025 година

ЮЛ е предявило срещу Х. Д. С. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се признае за установено, че Х. Д. С. дължи на „ЮЛ следните суми: сумата от 331.82 лв., представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***********, аб. № ******** за периода от 01.05.2021 г. до 31.08.2021 г., ведно със законна лихва за период от 05.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 60.92 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 19.06.2024 г., сумата от 6.15 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.09.2021 г., ведно със законна лихва за период от 05.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 2.05 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 19.06.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 40901/2024 г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.

Поддържа, че ответникът изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.

Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното 1 адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирала отговор на исковата молба. Твърди, че на 07.02.2020 г. е закупил процесния ипотекиран имот на публична продан, но бил въведен в имота чак на 19.08.2021 г.

Посочва, че през процесния период бил „гол собственик“, поради което не следвало да отговаря за задълженията във връзка с имота. Излага твърденията, че за задълженията през процесния период следвали да отговарят ползвателите на топлоснабдения имот. Моли съда да отхвърли исковете.

Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната оспорва исковата молба и претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ изразява становище по предявените искове, като счита същите за основателни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.

Производството се развива след постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „ЮЛ. Предвид разпоредбата на чл.

415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

По делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът за периода от 01.05.2021 г. до 31.08.2021 г. е доставил топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес:

***********, аб. № ******** на стойност 331.82 лв., върху която сума ищецът е начислил мораторна лихва в размер 60.92 лв. за енергия за периода от 15.09.2021 г. до 19.06.2024 г., че стойността на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.09.2021 г. възлиза на 6.15 лв., върху която сума ищецът е начислил мораторна лихва в размер на 2.05 лв. за периода от 16.07.2021 г. до 19.06.2024 г., както и че през процесния период ответникът е притежавал правото на собственост върху процесния имот.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или 2 вещно право на ползване.

По делото от представено постановление за възлагане на недвижим имот от 12.02.2020 г. издадено по изп. д. № *********** по описа на ЧСИ А.Б., съгласно което на Х. Д. С. е възложен самостоятелен обект в сграда, а именно апартамент № В-5 с идентификатор ***, с адрес на имота гр.

София, ***, ет. 6. На постановлението е направено отбелязване, че е влязло в сила на 29.04.2021 г. Настоящият състав намира, че от представеното постановление е установено, че Х. Д. С. е бил собственик на процесния имот през периода от 01.05.2021 г. до 31.08.2021 г. Съгласно редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. В т. 1 от тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.

153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. С оглед на гореизложеното собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда - етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на ОС на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Съгласно представеното постановление за възлагане на недвижим имот от 12.02.2020 г. издадено по изп. д. № *********** по описа на ЧСИ А.Б., влязло в сила на 29.04.2021 г. се установява, че Х. Д. С. е обявен за купувач на процесния имот, изнесен на публична продан по посоченото изпълнително дело, поради което считано от влизане в сила на постановлението - 29.04.2021 г. ответникът се явява собственик на процесния имот. Наличието на последващ въвод във владение на Х. Д. С., не обоснова извод, че същият не дължи претендираните суми от ищцовото дружество. При безспорно установеното качество на ответника на собственик на процесния имот, доколкото е ирелевантен фактът за фактическото владеене на имота.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ именно собственикът на имота, а не неговите фактически ползватели, има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди, поради което за задължението отговоря собственика, като същият няма пречка впоследствие да претендира заплатените суми от лицето ползващо имота с оглед на вътрешните им правоотношения. Обстоятелството, че ответникът не е ползвал имота за част от процесния период с оглед на приложения протокол за въвод във владение от 19.08.2021 г. издаден по изп. д.

№ *********** по описа на ЧСИ А.Б. не променя качеството му на потребител или клиент на топлинна енергия за имота.

3

От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е ответникът по силата правото на собственост. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед на гореизложеното неоснователни се явяват възраженията на ответника за липсата на облигационна връзка.

Настоящият състав намира, че тъй като по делото е безспорно обстоятелството, че стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 31.08.2021 г. г. за процесния топлоснабден имот възлиза на сумата от 331.82 лв., то именно в този размер следва да бъде уважен предявения иск.

След като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия е уговорено, че клиентът е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което не е необходима последваща покана. С оглед на което претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателна за сумата от 60.92 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 19.06.2024 г., доколкото по делото е отделено за безспорно размерът на мораторната лихва начислена върху главницата за топлинна енергия.

Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ).