Решение № 4487 от 16.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4487 гр. София, 15.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Михаела Касабова като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20231100509122 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от А. П. П., ЕГН **********, срещу постановление за разноски от 18.05.2023 г., по изпълнително дело № 20237880400344, с което ЧСИ М. К., с рег. № 788 и район на действие СГС, е отказал да намали определеното по делото в полза на взискателите адвокатско възнаграждение, както и да отмени начислените такси по към ЗЧСИ.

Жалбоподателката твърди, че получила съобщение от банката, че върху сметките й има наложен запор, като след извършена проверка установила, че имало образувано изпълнително дело с главница 2000 лв., разноски в размер от 650 лв. за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело и 458,4 лв. разноски, направени от съдебния изпълнител. Твърди, че внесла сумата от 3108,4 лв., изчислени от съдебния изпълнител към 22.05.2023 г., като с молбата поискал да бъде намалено адвокатското възнаграждение на взискателя до минимума, като е направила възражение и за начислените такси, свързани с проучване на имущественото състояние и налагане запорите, доколкото те са извършени преди получаване на поканата за доброволно изпълнение и по този начин не е дадена възможност за доброволно плащане на сумата. Отделно поддържа, че още към края на м.02.2023 г. с писмо поканила взискателите да посочат банкова сметка, по която да плати задълженията по изп. лист, но отговор не последвал, което било с цел да я натоварят с повече разноски.Моли се намаляване на определеното адвокатско възнаграждение от 650 лв. и направените разноски за направени справки и наложени запори в срока на доброволно изпълнение.

1

В законоустановения срок не е постъпило становище от взискателите М. А.Б. и С.Р.Б..

В законоустановения срок са депозирани писмени мотиви от ЧСИ, в който са поддържа, че жалбата е допустима, но неоснователна. Поддържа се, че разноски по делото са съобразени с минимално определените такива в съответните тарифи за такси и разноски дължими от длъжника по делото, като на основание чл. 79 ГПК разноските по изпълнението се дължат от длъжника. Твърди се, че липсват основания за намаляване, опростяване или освобождаване от задължение за заплащане на разноски.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на страните, становището на ЧСИ и събраните по делото доказателства намира следното:

Жалбата е подадена от лице, което има правен интерес, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законоустановения срок, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

От представените пред съда доказателства се установява, че на 17.05.2023 г., по молба, подадена от адвокат Б.М., като представител на М.

А.Б. и С.Р.Б., е образувано изпълнително дело № 20237880400344 по описа на ЧСИ М. К., с рег. № 788 и район на действие СГС въз основа на изпълнителен лист от 05.04.2023 г., издаден по гр.д. № 116/2021 г. по описа на Районен съд - Белоградчик, по силата на който А. П. П. е осъдена да заплати на М. А.Б. и С.Р.Б. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 1000 лв., както и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер от 1000 лв.

Приложен е и договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че взискателите са договорили и заплатили на представляващия ги адвокат сумата от 650 лв. за образуване на изпълнителното дело и за процесуално представителство в рамките на производството. Направено е и искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.

Съдебният изпълнител е извършил различни видове справки – за регистрирани адреси в НБД, за наличие/липса на задължения в НАП, за регистрирани трудови договори, справка за платежни сметки и банкови сейфове на физическо/юридическо лице.

Със запорно съобщения от 18.05.2023 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на длъжника срещу „Банка ДСК“ ЕАД и „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД до размера на сумата от общо 3108,4 лв. Със запорно съобщение от същата дата, адресирано до „А.Б.“ ЕООД, съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника до размера на вземанията по изпълнението. На 18.05.2023 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, в която са посочени дължимите суми по изпълнителното дело в размер от общо 3108,4 лв. Поканата е получена 2 лично от А. П. П..

С постановление от 18.05.2023 г. съдебният изпълнител е приел на основание чл.78 във вр. с чл.79 ГПК разноски по изпълнителното дело както следва:

1. Разноски по изпълнителното дело -650 лв. адвокатско възнаграждение 2. Такси по тарифата към ЗЧСИ – 458,4 лв., от които т.1 – 1бр. 24 лв. с ДДС, т.2 -1 бр. 60 лв. с ДДС, т.5 1 бр. 24 лв. с ДДС и т.9 4 бр. – 72 лв. с ДДС. Отделно е начислена пропроционална такса върху паричното вземане от общо 3108,4 лв. в размер на 278,4 лв. с ДДС На 23.05.2023 г. А. П. П. е представил вносна бележка за платена сума от 3108,4 лв., като е направила възражение за определения адвокатски хонорар и е поискала същият да бъде намален на 200 лв.

С разпореждане от същата дата съдебният изпълнител е оставил без уважение искането за намаляване на адвокатското възнаграждение.

При така установеното, съдът намира следното:

Възражението на жалбоподателката, че не е дал повод за образувано на изпълнителното дело, е неоснователно. От една страна, не са представени никакви доказателства, че същата се е опитала да изпълни задължението преди образуване на изпълнителното дело. От друга страна, съгласно нормата на чл. 95 ЗЗД, забава на кредитора е налице, когато той неоправдано не приема предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си.

Съгласно константната съдебна практика /решение № 15/04.05.2011 г. по гр. д. № 1575/2009 г. н ВКС, IV г. о., решение № 203/30.01.2012 г. по т. д. № 116/2011 г. на ВКС, II т. о, решение № 155/03.01.2018 г. по гр. д. № 4844/2016 г. на ВКС, III г. о., решение № 229 от 28.01.2015 г. по гр. д. № 4936/2013 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС/ изпадането на кредитора в забава по смисъла на чл. 95 ЗЗД, водеща до освобождаване на длъжника от последиците на собствената му забава, е възможно в две хипотези – ако длъжникът неоправдано не приема предложената му престация и/или ако не окаже необходимото на кредитора съдействие за изпълнението. Когато дължимата престация е парична, кредиторът изпада в забава в случай на отказ да я получи, но освобождаването на длъжника от отговорност за плащане предполага предприемане на действията, предвидени в чл. 97, ал. 1 ЗЗД - депозиране на дължимата сума в банка по местоизпълнението и уведомяване на кредитора за това. При паричните задължения, какъвто е процесният случай, местоизпълнението по аргумент от чл. 68, б. „а“ ЗЗД е местожителството на кредитора. Само тогава, при липса на изпълнение от насрещната страна, е налице възможност за прилагане на чл. 96, ал. 1 ЗЗД. Съгласно Решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС и Решение № 82/08.5.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е 3 платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство. Ето защо и длъжникът следва да отговаря за сторените в изпълнителното производство разноски.

При осъществена защита по изпълнително производство минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от НМРАВ в редакцията на нормата, към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие. В посочената разпоредба е предвидено, че за образуване на изпълнително дело се дължи възнаграждение в размер на 200 лв. /чл. 10, т.

1 от Наредбата/. Освен това когато, адвокатът е поел задължение и за процесуално представителство и е предприел действия по събиране на вземането, се дължи и допълнително възнаграждение по реда на чл. 10, т.2 НМРАВ, което съставлява ½ от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 НМРАВ. Двата вида адвокатско възнаграждение са самостоятелни по своето основание и ред за определяне на техния размер, което е обусловено от спецификата на всяко конкретно изпълнително производство.

В настоящият случай процесуалният представител на взискателите е осъществил действие по образуване на изпълнително производство като е подал съответна молба, в която е посочил и способите на принудителното изпълнение - налагането на запор на движими вещи и дружествени дялове и възбрана на недвижими имоти. Съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК в молбата си взискателят посочва начина на изпълнението, като той може да посочи едновременно няколко начина, само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради което първоначалното посочване на изпълнението следва да се счита, че е основание за начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по т. 1 на чл. 10 НМРАВ. В чл. 426, ал. 2, изр. второ ГПК е предвидено, че в течение на производството взискателят може да посочва и други начини на изпълнение, като в такива случаи се дължи адвокатско възнаграждение и по т.

2 на чл. 10 НМРАВ. В процесния случай в молбата за образуване на изпълнителното производство са посочени няколко способа за събиране на вземането.

Доколкото липсват последващи действия, извършени от процесуалния представител на взискателите предвид доброволното плащане на сумата от длъжника, възражението на жалбоподателя за прекомерност на определеното от ЧСИ възнаграждение като определено съобразно чл.10, т.1 и т.2 НМРАВ се явява основателно. Същото следва да се намали до минималния размер предвиден само в т.1 на посочената норма – 200 лв., като съдът намира, че така то съответства на фактическата и правна сложност на самото изпълнително дело и на преследваната от тази разпоредба легитимна цел, предвид приетото решенията по делата С-427/16 и С-428/16 на СЕС.

По отношение на начислените такси, дължими са таксите, възложени върху длъжника за образуване на изпълнителното производство в размер на 20 лева без ДДС (т.1 ТТРЗЧСИ), за извършеното цялостно проучване имущественото състояние на длъжника, набавяне на данни, документи, книжа и други, както и за определяне начина на изпълнение от частния съдебен изпълнител 50 лв. без ДДС (т.2 ТТРЗЧСИ) , за изготвяне и връчване на 4 призовка за доброволно изпълнение в размер на 20 лева без ДДС (т.5 ТТРЗЧСИ) и за наложени запори 60 лв. без ДДС (т.9 ТТРЗЧСИ). Съдът намира за неоснователно възражението за недължимост начислените такси предвид извършеното доброволно плащане– от една страна, част от таксите се дължат при самото образуване на изпълнителнното дело, а налагането на запорите преди връчване на поканата за доброволно изпълнение не представлява нарушение, доколкото чрез тях се цели да се обезпечи изпълнението и да се препятства възможността на длъжника да препятства възможността за събиране на вземането в полза на взискателя / чл.442а, ГПК/.

Така изпълняемото право по процесното изпълнително производство е в размер на сумата общо от 2380 лева, включващо главница в размер на 2000 лева, адвокатско възнаграждение за осъществените процесуални действия от пълномощника на взискателя по изпълнителното дело в размер на 200 лева и такси в размер от 180 лв. с ДДС. Следователно, основата, при която се изчислява пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, е общо в размер на 2380 лева. Съгласно разпоредбата на т. 26, б. "б" ТТРЗЧСИ пропорционалната такса е в размер на сумата 210,4 лева без ДДС и 252,48 лв. с ДДС, което означава, че определените разноски по т. 26 ТТРЗЧСИ трябва да бъдат намалени до законоустановения размер от 252,48 лева.