Решение № 2852 от 17.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2852 гр. София, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.Р. като разгледа докладваното от И.Р. Административно наказателно дело № 20211110212153 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от М. Г. А., срещу Наказателно постановление /НП/ № К0053842 от 30.06.2021 г., издадено от директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград, Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на жалбоподателя на основание чл. 206, ал. 1 от Закон за туризма /ЗТ/, е наложена глоба в размер на 600 /шестстотин/ лева за нарушение на чл. 114, т. 1 от ЗТ.

Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на АУАН и НП, като жалбоподателя навежда доводи, че не е получила процесния АУАН, което е засегнало правото й на защита.

В съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателя – редовно призован, се явява лично. Моли за отмяна на НП.

Въззиваемата страна, КЗП, редовно призована, представлява се от адвокат Каменова, с надлежно представено пълномощно. Пледира 1 наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и счита, че е безспорно доказано.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения, преклузивен срок по чл.59,ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

По повод постъпила жалба от управителя на етажна собственост, служителите на АНО – сред които актосъставителят М.В. П., А.П.К. и И.П.П., извършили проверка на обект, собственост на жалбоподателя М. Г. А. – апартамент № 8, ет. 3 в жилищна сграда, находяща се в град София, ул.“Хан Крум“ № 37 - 39, ет. 3. При извършената на 31.03.2021 г. проверка, обективирана в Констативен протокол № К-2722384, било установено, че жалбоподателя М. Г. А. предоставя туристическа услуга хотелиерство в нерегистриран туристически обект. В хода на проверката било установено, че в апартамент № 8, ет. 3 в жилищна сграда, находяща се в град София, ул.“Хан Крум“ № 37 - 39, ет. 3, били настанени туристи от 30.03.2021 г. до 31.03.2021 г – г-жа А.Б. от Украйна и г-н В.Ч. от Португалия. От жалбоподателя А. не било предоставено удостоверение за регистрация на ап.8, в който се предоставят туристически услуги хотелиерство.

В тази връзка на 07.04.2021 г., от страна на М.В. П., „главен инспектор“ при КЗП, в присъствието на свидетелите А.П.К. и Д.К.Д., бил съставен АУАН № К-2722384/07.04.2021 г., с който срещу М. Г. А., е повдигнато административно-наказателно обвинение, за това, че на 31.03.2021 г. в качеството си на собственик на ап. № 8 в жилищна сграда, находяща се в град София, ул.“Хан Крум“ № 37 - 39, ет. 3, предоставя туристическа услуга – хотелиерство, в нерегистриран туристически обект – нарушение на чл. 114, т.

1 от ЗТ. АУАН бил съставен и предявен на нарушителя в негово присъствие.

Жалбоподателят А. отказала да го подпише, който отказ бил удостоверен с подписа на Н. С. Г., старши инспектор.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, жалбоподателят не подал писмени възражения.

Въз основа на посочения АУАН било издадено процесното 2

Наказателно постановление № К0053842 от 30.06.2021 г., с което директорът на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград, Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите /КЗП/, е наложил на М. Г. А., на основание чл. 206, ал. 1 от Закон за туризма /ЗТ/, имуществена санкция в размер на 600 /шестстотин/ лева за нарушение на чл. 114, т. 1 от ЗТ.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз основа на показанията на свидетелите М.В. П. – актосъставител и Н. С. С. - Г., както и приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства – Заповед № 673/21.08.2019 г., Заповед № 321 ЛС/22.04.2015 г., Констативен протокол № К-2722384/31.03.2021 г., Жалба - Сигнал до КЗП с вх. № С-0036801.02.2021 г.

Съдът кредитира показанията на свидетеля М.В. П., доколкото същите са логични и последователни, като от тях се извеждат факти свързани с осъществена проверка на място в стопанисвания от жалбоподателя апартамент. Свидетелят споделя своите непосредствени възприятия от осъществената проверка, както и относими към предмета на доказване факти, свързани с установяването на настанените двама туристи по време на проверката, както и отказа на жалб. А. да подпише и получи процесния АУАН.

Така посочените свидетелски показания се подкрепят и от приложения по делото Констативен протокол № К0053842 от 30.06.2021 г. Следва изрично да се отбележи, че видно от показанията на свидетеля, както и посоченото от заварените в апартамента лица, то обектът е бил използван за предоставяне на туристическа услуга хотелиерство като не е бил регистриран като туристически обект спрямо нормативната уредба.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи 3 на обжалване, в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което същата се явява допустима, като разгледана по същество, в рамките на правомощията на съда да извърши пълна проверка на обжалвания акт, се явява неоснователна в искането за отмяна.

Налице е и редовна процедура по връчване на НП, което обстоятелство има отношение към началото на срока за обжалване.

НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на 31.03.2021 г. жалбоподателят М. Г. А. e предоставяла туристическа услуга хотелиерство в нерегистриран туристически обект - нарушение на чл. 114, т. 1 от ЗТ.

Нарушението по чл. 114, т. 1 ЗТ е формално и е довършено с факта на предоставяне на хотелиерска услуга в обект, който не е категоризиран, не е регистриран туристически обект или при липса на издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, като жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и с действията си пряко ги е целял.

Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Нарушението се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗТ задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин 4 законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения.

Разпоредбата на чл. 114, т. 1 ЗТ вменява задължение на лицата, които извършват хотелиерство в туристически обекти, да предоставят туристически услуги след като бъдат категоризирани или докато трае процесът на категоризирани да притежават временно удостоверение за това.

Нарушаването на разпоредбата на чл. 114, т. 1 ЗТ е скрепено с налагането на санкция, закрепена в чл. 206, ал. 1 от ЗТ . Контролният орган правилно е наложил глоба в размер, близък до минималния от 600 лв. В контекста на изложеното, съдът не намира, че наложената глоба в близък до минимално предвидения в закона размер отговаря на вида и характера на нарушението.

Към датата на проверката, жалбоподателят не е притежавал временно удостоверение за категоризиране на обекта, но въпреки това е предлагал туристически услуги в обекта, негова собственост - апартамент № 8, ет. 3 в жилищна сграда, находяща се в град София, ул.“Хан Крум“ № 37 - 39, ет. 3, извън предвидената хипотеза в чл. 120, т. 3 ЗТ, която урежда случаите, в които не е необходимо обектите да се категоризират - дворове на категоризирани къщи за гости, стаи за гости и хостели, където се предлага домашно приготвена храна само на гостите, вписани в регистъра на настанените туристи на съответния обект. С бездействието си жалбоподателят е нарушил законовата разпоредба.

В конкретния случай процесуалното представителство на жалбоподателя в производството по делото е осъществено от адвокат, който е бил надлежно упълномощен, но към жалбата не са приложени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, списък с разноски и др. в тази насока. Като в случая не са претендирани разноски от въззиваемата страна до приключване на делото в първата инстанция, поради което и съдът не се произнася по същите.

5

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 6 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА /НП/ № К0053842 от 30.06.2021 г., издадено от директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград, Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на М. Г. А. на основание чл. 206, ал.

1 от Закон за туризма /ЗТ/, е наложена глоба в размер на 600 /шестстотин/ лева за нарушение на чл. 114, т. 1 от ЗТ, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд -София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6