Решение № 2657 от 11.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2657 гр. Пловдив, 11.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20225330105763 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на ЕС с адрес:

********* представлявана от Г.Н.Д. чрез пълномощник „Домоуправа 01“ ЕООД, срещу Т. К. Д. и С. К. Д., с която са предявени искове с правно основание чл.422, вр.с чл.415 ГПК вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС, за плащането на сумата в размер на общо 990.37 лева, представляваща непогасени задължения към етажната собственост за извършване на ремонтни дейности на стълбищна клетка и вноски за ремонт на покривно пространство.

В исковата молба се твърди, че ответниците са съсобственици, при квоти ½ ид.ч., на апартамент № *** в етажната собственост, с адрес: *****. На 07.03.2018г. било проведено общо събрание на собствениците, на което е взето решение да бъде извършен ремонт /боядисване/ на стълбищна клетка на сградата на обща стойност 4266 лева, като част от сумата следвало да бъде заплатена от наличните парични средства в касата на ЕС, а останалата част да бъде разпределена на база процент идеални части на ЕС за всеки отделен самостоятелен обект. На проведено общо събрание на 15.02.2019 г. било взето решение да се доплати и сумата от 573 лева за обръщане на дограма, към първоначално определената оферта от 4266 лева. На проведено на 10.07.2020г. ОС на собствениците било взето решение бюджетът за ремонт на покрив да е 9000 лева, като същият бъде разпределен на *** равни вноски, според процента идеална част на всеки самостоятелен обект в сградата. С констативен протокол от 28.09.2021г. било 1 констатирано, че ответниците, собственици на апартамент № ***, не били заплатили дължимите суми към ЕС. Бил даден срок от 30 календарни дни от съставянето на протокола да заплатят задълженията си. На 29.10.2021г. се констатирало, че ответниците не били заплатили дължимата от тях сума. В тази връзка било депозирано срещу ответниците заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 пред Районен съд – Пловдив, да заплатят солидарно дължимата сума, ведно със законна лихва от подаване на заявлението и разноски. В предвидения срок срещу издадената заповед е постъпило възражение от длъжниците, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящата искова претенция в срока по чл. 415 ГПК.

Моли се за постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ответниците дължат солидарно сумата от 990.37 лева, от която сумата 269.17 левадължима за ремонт на стълбищна клетка и сумата от 721.20 лева – дължима за ремонт на покрив. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва претенция по основание и размер. Сочи, че изложената фактическа обстановка не отговаряла на обективната истина. Твърдят, че ответниците не дължат претендираната сума. Сочат, че останалите етажни собственици имат задължения към тях, тъй като заради некачествен ремонт на покрива се наложило ответниците да ангажират други майстори, които извършили реален ремонт и на които заплатили сумата от 3500 лева. Оспорва всички представени от ищеца документи.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Относно допустимостта на иска:

За процесната сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която е постъпило възражение в срок. Установителният иск е предявен в преклузивния срок и подлежи на разглеждане по същество.

По същество на спора:

С решение от 07.03.2018г. ОС на ЕС прима да се извърши ремонт на стълбищна клетка на сградата на обща стойност 4266 лева. Прието е част от средствата да бъдат платени от наличните парични средства в касата, а останалата част да бъде разпределена на база общите части на собствениците на всеки самостоятелен обектапартамент. Определен е срок за внасянето на средствата до месец април 2018 г.

На 15.02.2019 г. УС на ЕС е взема решение за извършването на допълнителни разходи за стълбищната клетка в размер на 573 лева за обръщане на дограма. Прието е сумата да бъде осигурена от касата на етажната собственост.

С решение от 10.07.2020 г. ОС на ЕС е приело отчета за приходите и разходите на извършените дейности през периода от 01.03.2018 г. до 30.06.2020 г. Освен това е 2 взето решение за определяне на бюджет за ремонт на покрив в размер на 9000 лева, които да бъдат разпределени на *** равни вноски според процента на идеалните части на всеки жилищен самостоятелен обект в сградата.

Ответниците не оспорва правото си на собственост върху обект в сградата.

Същото се установява и от представения нотариален акт за дарение от 1996 г. на апартамент ***, находящ се на *********% ид.ч. от общите части на сградата. От представените документи е видно, че ид.ч. от общите части са определение общо за всички входове на блока, като поддръжката и управлението се извършват отделно за всеки вход. Представена е таблица за идеалните части на всички обекти във входа, същата не е оспорена и данните следва да бъдат взети предвид при определяне на дължимите суми.

Преди обсъждане на релевантните за процеса обстоятелства, следва да се посочи, че аргументите на ответниците във връзка с процедурата по вземане на решенията на ЕС, на което ищецът основава претенцията си, не могат да се отразят на крайния изхода на спора. Предмет на делото не е оспорване на самите решения, за което съществува друг процесуален ред от заинтересованите лица, а това дали съществуват обективираните в издадената заповед вземания в полза на заявителя (ищец в настоящия процес). Съдът в настоящото производство не разполага с правомощия да проверява законосъобразността на решенията на ОС, защото за това има изрично предвиден самостоятелен ред за отмяната му- чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. В тежест на ответниците е да представят доказателства за това, че е поискана отмяна по съдебен ред на взетите решения (доказва се положителният факт на подаване на искова молба и постановеното по нея съдебно решение). От тяхна страна, нито в писмения отговор, нито в проведените съдебни заседание, не бяха наведени твърдения за това да са упражнили правото си да оспорят взетите от ОС на ЕС решения. Поради това за целите на настоящото производство решенията на ЕС следва да се считат за стабилизирани и подлежащи на изпълнение.

ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на решения, но не предвижда специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост. Същевременно отликите между вземането на решенията и сключването на сделките, дори и многостранни такива, са съществени. Най- важната сред тях е обвързващата сила на решенията за всички собственици на самостоятелни обекти, независимо от тяхното съгласие, докато при сделките, за да се обвърже страната е необходими изрично нейно изявление в тази насока. Това дава основание да се приеме, че решенията на етажната собственост не са сделки и за тях не намира приложение ЗЗД.

Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията в действителност не е равностойно, но 3 законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство. Затова извън определения от закона ред етажен собственик не би могъл да релевира, нито нищожност, нито незаконосъобразност на решения. Тук е неприложим принципа, че нищожност може да се установява без срок (Решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/20*** г., I г. о., ГК).

По силата на чл. 6 ал. 1 т. 9 ЗУЕС всеки етажен собственик е длъжен да заплаща разходите за ремонт, реконструкция, преустройство и обновяване на общите части на сградата, подмяна на общите инсталации и оборудване и вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“, съразмерно с притежаваните идеални части. Разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗУЕС предвижда, че ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство на общите части или подмяна на общи инсталации и оборудване се извършва по решение на общото събрание на собствениците, като съгласно ал. 3 на същата норма разходите, за които има прието решение на общото събрание на собствениците, се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. Ето защо, предвид взетите от ОС на ЕС решения претенциите се явяват доказана по своето основание.

Неоснователно е искането на включването на сумата от 573 лева- допълнителни разходи за ремонт на стълбище към общата дължима сума. За нея не е взето решение на ОС на ЕС, а такова на УС. Макар тези дейности да са потвърдени от етажните собственици с приемането на отчета за периода 2018-2020 г., не се установява сумата да е була разпределена като допълнителна вноска. Съгласно т. 2 от решението на УС от 15.02.2019 г. средствата за допълнителните разходи следва да бъдат осигурени от касата на етажната собственост. От това следва да разходите са изплатени от налични общи средства- от фонд „Ремонт и обновяване“, неизползвани суми от месечните вноски за поддръжка и управление или други, които се събират на самостоятелно основание на база решения на ОС на ЕС, различни от процесните. След като не е било взето решение за определяне на допълнителни вноски от етажните собственици за новите разходи и плащането им е предвидено да стане с налични средства, ответниците не дължат внасяне на отделна сума.

За основа при определяне размера на задълженията следва да бъдат взети предвид притежаваните ид.ч. от общите части на всички апартаменти- жилищни обекти, във входа, тъй като и в двете решение е прието разходите да бъдат разпределение единствено между тях- общо 21.366%, съгласно таблицата. Така за разходите за ремонт на стълбище следва да бъде взета предвид сумата от 3359.25 лева от представената от ищеца таблица за разпределение на това задължение, направена след приспадане на налични средства съгласно решението на ОС. От нея следва да се 4 извади сумата от 573 лева, определена от УС, но недължима от ответниците. Получена стойност от 2786.25 лева следва да бъде разпределена пропорционално на идеалните части между всички апартаменти във входа- общо 21.366%. Така се получава задължение в размер на 223.25 лева ((2786.25/21.366)*1.7***). По същия начин следва да се определи и задължението за ремонт на покрив като общата сума от 9000 лева бъде разделена на общия сбор на идеалните части на жилищните обекти в конкретния вход и полученият резултат се умножи по притежаваните от ответниците ид.ч.

Изчислено по този начин задължението е в размер на 721.15 лева. До този размер претенциите са установени по основание и размер, като за разликата исковете са неоснователни. Тук следва да се посочи, че вноските се разпределят само между ид.ч. на установените по делото жилищни обекти в сградата, защото в този смисъл са двете взети от ОС на ЕС решения. Както бе посочено по-горе в настоящото производството не може да бъде проверявана тяхната законосъобразност.

Възраженията за извършени от ответниците допълнителни разходи за ремонт на покрив са неотносими към предмета на делото. Предявената срещу тях претенция е основава на взето от ОС на ЕС решение за определяне на бюджет за ремонт и за неговото плащане. Това решение обвързва всички етажни собственици и задължава ответниците да внесат припадащата им се част от средствата. Самото извършване на ремонта и начина на изразходване на средствата не е предмет на проверка по настоящото дело.

Съгласно чл. 38 ЗУЕС решенията на общото събрание се изпълняват в определените в тях срокове, а единствено когато срокът не е определен, решенията се изпълняват в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7. В настоящия случай са определени изрични срокове за събирането на средствата, поради което е настъпила изискуемостта на процесните суми.