Решение № 26 от 17.01.2023, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Елхово, 17.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Доротея П. Янкова при участието на секретаря Т А В като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Гражданско дело № 20222310100252 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени в обективно кумулативно съединяване искове с правно основание – по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР /редакция ДВ бр. 14 от 2015 г., в сила от 24.02.2015г., действала през процесния период/ и по чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът – И. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Ямбол, *** действащ чрез пълномощника си – адв.В. М. от АК–Силистра, с посочен съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщения в гр.Силистра, с исковата си молба против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО" към Министерство на вътрешните работи, представлявана от Директора – Главен Комисар Н Н, е предявил следните осъдителни искове - по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР /редакция ДВ бр. 14 от 2015 г., в сила от 24.02.2015г., действала през процесния период/ - за заплащане на сумата от 300.00 лева, представляваща неизплатеното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 04.01.2020г. до 09.07.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 25.05.2022г. до окончателното й изплащане и иск с правно основание по чл.86 ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 50.00 лева, представляваща изтекли мораторни лихви върху дължимите от работодателя суми, явяващи се допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период от време, по отчетни периоди, от момента, в който са станали изискуеми до датата на подаване на исковата молба -25.05.2022г.

В исковата си молба ищецът И. Н. К. твърди, че е държавен служител по силата на служебно правоотношение възникнало с ответника, с месторабота в PC „ПБЗН“ - гр.Елхово.

Сочи, че работата в системата на ГД „ПБЗН“ е организирана на смени от по 24-часа непрекъснати денонощни дежурства /или 12 - часа/, по предварително утвърдени графици за смените и в периода от 04.01.2020г. до 09.07.2020г. е изпълнявал служебните си задължителния на смени, всяка от които включва полагането на нощен труд в часовия интервал от 22.00ч. до 06.00 ч.

1

Излага, че положеният от него труд следва да се изчислява съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.3 от ЗМВР - в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24часови смени - сумирано за тримесечен период, както и че съгласно чл. 187, ал.5 от ЗМВР, работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служители работещи на смени, както и че при изчисляване на извънредния труд нощните часове следва да бъдат преобразувани в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощно работно време, или коефициент 1.143. Счита, че при изчисляването на извънредния труд следва да намери приложение нормата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд, тъй като в действащите през процесния период Наредби за редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурства, времето за отдих и почивките за държавните служители на Министъра на вътрешните работи - Наредба № 8121з-592 / 25.05.2015г. и Наредба № 8121з -776 /29.07.2016г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен и неприлагането на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата би довело до поставяне на държавните служители, работещи в системата на МВР в неравностойно положение спрямо другите държавни служители.

Ищецът твърди, че в периода 04.01.2020г. - 09.07.2020г. е положил 50 часа извънреден труд, с парична равностойност - 300 лева, който не е бил изчислен и не му е заплатен от работодателя, както и че за заплащане на същия на основание чл. 84, ал.1 от ЗЗД ответника е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да изплати съответното възнаграждение - 1-во число след изтичане на всеки тримесечен период на сумирано изчисляване на работното време, като към момента на завеждане на исковата молба дължимото обезщетението за забава, изчислено върху размера на заявения главен иск - 300 лева е в размер на 50 лева.

С горните доводи ищецът иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника ГД„ПБЗН“ към МВР-София да му заплати сумата 300 лева /триста лева/, представляваща дължимото, неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 04.01.2020г. до 09.07.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд, съобразно въведената в НСОРЗ методика включваща трансформирането на положените часове нощен труд в дневен - с коефициент 1.143, изчислен на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл. 187, ал.6 от ЗМВР, ведно със законната лихва върху сумата, считано до завеждането на исковата молба – 25.05.2022 година до окончателното й изплащане; както и ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 50 лева, представляващи обезщетение за забава, върху размера на основния иск - 300 лв. до завеждането на исковата молба /25.05.2022г./ за периода 04.01.2020г. - 09.07.2020г..

Претендира и присъждане на сторени деловодни разноски.

Съобразно процесуалните правила с исковата си молба, ищецът е направил доказателствени искания.

Ответникът ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА

НАСЕЛЕНИЕТО“ към МВР - СОФИЯ, представлявана от Главен Комисар Н Н – директор, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Т. С. в отдел ПНО при ГДПБЗН-МВ, в дадения му срок е депозирал отговор на исковата молба, с който е взел становище по допустимостта и основателността на иска.

Искът се преценя за допустим, но неоснователен. Признава се факта, че ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и 2 защита на населението“- МВР(ГДПБЗН-МВР), възникнало на основание Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) с местоизпълнение РСПБЗН-Елхово към РДПБЗН-Ямбол при ГДПБЗН-МВР.

С отговора на исковата молба предявените искове се оспорват като неоснователни, както по основание, така и по размер, с доводи, че ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР и НСОРЗ по отношение на това служебно правоотношение е неприложима. Сочи се, че правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ е регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд: съгласно КТ - до 8 часа през деня, а през нощта при 5-дневна работна седмица до 7 часа, а съгласно специалния закон ЗМВР - 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което според процесуалния представител на ответника следва, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа.

Ответникът счита, че да се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложим за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма на чл.187, ал.З ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което се счита за недопустимо и противоречащо с принципа на йерархия на нормативните актове.

Твърди се и че не е налице празнота в законовата уредба, а има специфична законова уредба, различна от общата, с която е допусната продължителност на нощния труд от 8 часа. В тази връзка се сочи и че през процесния период от 04.01.2020 г. до 09.07.2020г. са действали две наредби, които уреждат въпросите за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, а именно Наредба № 81213-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР Обн. - ДВ, бр. 60 от 02.08,2016 г., в сила от 02.08.2016 г. (Наредба № 81213-776/29.07-2016 г.) и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките па държавните служители в МВР (Обн., ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.), в чл.3, ал.3 от които е регламентирано, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на регламентацията на този въпрос в чл. 187, ал. 3 ЗМВР, в който законодателя е определил продължителност на нощния труд от 8 часа.

Приравняването на нощния труд към дневен с коефициент 1,143 според ответника е неприложимо, тъй като в ЗМВР нормалната продължителност на работното време през деня и през нощта е еднаква и този коефициент е 1.

Излага се и че ЗМВР прави ясно разграничение между извънреден и нощен труд, като възнагражденията за извънреден труд са посочени в закона, а тези за нощен труд - в заповед на министъра на вътрешните работи и са в различен размер. Счита, че ищецът неправилно обосновава своята претенция с текста на чл.187, ал.6 ЗМВР, като търси допълнително възнаграждение за нощен труд в размер, получен при увеличение с 50% 3 върху основното месечно възнаграждение, което не му се следва, защото по този ред се формира размера па допълнителното възнаграждение за извънреден труд.

Във връзка с горното се сочи и че извънреден е този труд, който се полага от служителя по разпореждане или без, но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за служителя работно време.

Полагането на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не се явява извънреден труд и с оглед неговата продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по съответния коефициент (в случая равен на 1), а се заплаща като нощен по смисъла на т.1 от Заповед № 81213-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи.

Превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ е било установено с цел увеличаване заплащането на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ.

Според ответника положеният от ищеца през процесния период нощен труд е правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено и заплатено и няма основание да се извършват преизчисления с коефициент 1,143 заради полагане на нощен труд от ищеца, респ.да се достига до резултат на обезщетение за положен извънреден труд и лихви за забава върху него.

Не се оспорва факта на съществуването през процесния период на служебно правоотношение на ищеца с ГДПБЗН-МВР, факта че ищецът е полагал труд на смени при 24-часов режим на работа, съгласно графици при сумирано отчитане на отработеното време.

С оглед горното се иска съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани и присъди в полза на ответника направени по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лв.