Решение № 11 от 27.01.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Варна, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора И. Хр. Н. като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600314 по описа за 2025 година , при произнасянето взе предвид следното:

Предмет на въззивната проверка е правилността на присъда рег.

№10/12.06.2025 година, постановена от състав на Окръжен съд-Добрич по НОХД №371/2024 година. С нея подсъдимите Т. М. А. и П. В. Д. са признати за виновни в извършване на престъпление по чл.123, ал.1 от НК - при условията на независимо съпричиняване, и при приложение на чл.54 от НК, подс.А. е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, подс.Д. – на лишаване от свобода за срок от две години, по отношение на двамата съдът е приложил института на условното осъждане, както и е взел решение за възпитателна работа по чл.67, ал.2 от НК, възложена на районния инспектор от МВР по местоживеене на подсъдимите. С присъдата е разрешен въпросът за разноските – в условията на солидарност, те са в тежест на подсъдимите.

Суспензивен и деволутивен ефект по отношение на съдебния акт проявява една въззивна жалба по чл.318, ал.6 от НПК. Тя е авторство на адв.С.

- защитник на подс.Д., който обжалва присъдата с мотиви за необоснованост и незаконосъобразност, и съответстващо искане към настоящата инстанция по чл.336, ал.1, т.3 от НПК. По реда на чл.320, ал.4 от НПК доводите на въззивната жалба са допълнени със съображения по чл.348, ал.3, т.2, пр.2 от НПК и анализ на доказателствата по делото с обобщение, че единствено поведението на починалия работник обуславя смъртта му – тя самата настъпила по време на работния процес. Адв.С. насочва вниманието на въззивната инстанция към противоречието между част от гласните 1 доказателства и изводите на някои от съдебните експертизи по проблемите на причинната връзка, подчертавайки, че товарът на телескопичния товарач не би могъл да е по-малък по обем от изпълнявания от подс.А., че позиционирането на трактора на пострадалия отляво на товарната машина е без фактическо значение, т.к. при движение към стифа в натоварено състояние подс.А. няма никаква видимост напред, т.е. не би могъл да възприеме присъствието на М.П. в тази зона (на стифа) и да реагира. Защитникът припомня също отсъствието на предпоставки за ежедневен инструктаж от работодателя, поставя фокус и върху необсъдени от окръжния съд данни за потиснато състояние на пострадалия преди инцидента, с които счита, че обективно може да се обясни причината на смъртта.

В пренията в настоящата инстанция представителят на въззивната прокуратура заема становище за неоснователност на въззивната жалба. По отношение на оплакването за липса на протоколи от съдебните заседания, прокурорът припомня, че те носят датата на изготвянето им, в съответствие с правилата на НПК. Относно доводите за необоснованост на присъдата, държавният обвинител се фокусира върху причинната връзка към общественоопасната последица, споделяйки доказателствения анализ на първоинстанционния съд за ключовото значение на мястото на спиране на трактора спрямо телескопичния товарач и необходимостта подс.А. да товари по две бали, с което би гарантирал видимостта си към разтоварваното МПС и към стифа. Въззивният прокурор се солидаризира с изводите на окръжния съд и по отношение на оценката на доказателствата във връзка с нарушенията на правилата за ЗБУТ от страна на подс.П. Д., чието бездействие по провеждане на оценка на риска при товаро-разтоварни работи, за издаване на инструкция за управление на телескопичния товарач и за инструктиране, намира да е в пряка причинна връзка със смъртта на работника.

По съществото на делото в настоящата инстанция частните обвинители К.К. и Т.К., както и техният повереник, пледират за потвърждаване на присъдата. Сходно е становището на адв.Г. – защитник на подс.А., както и на самия подсъдим – двете страни не се оплакват от пороци, засягащи правилността на проверявания съдебен акт, съгласие с присъдата се съдържа и в последната дума на подсъдимия.

Адв.С. – жалбоподател и защитник на подс.Д., поддържа въззивните си доводи, спрямо чийто комплекс прави известно отстъпление единствено от обосновката по чл.335, ал.2 от НПК – вече развита на плоскостта на несъществено процесуално нарушение. Доводите на въззивната жалба се обосновават със съображения от оправдателно естество, според които без отношение към причинния процес е допускането на пострадалия от страна на подс.Д. без инструктаж по ЗБУТ и бездействието на дееца по издаване на писмена инструкция за работа с телескопичен товарач – първото обстоятелство, предвид данните по делото за целенасочено нарушаване на ЗБУТ от опитния починал работник, а второто - поради обхващането му от бездействието на работодателя да проведе оценка на риска при товароразтоварни работи. По отношение на тази оценка, защитникът съзира известна относимост на бездействието на Д. за създаване на организация с второ лице, което да насочва водача на телескопичния товарач при движението му в мъртвата зона, но причинният процес на това бездействие приема, че се 2 прекъсва, с оглед поведението на пострадалия - да застане на стифа с лице към товарната машина и макар с много богат професионален опит, макар при вида и шума от товарача и бавното му движение, да остане в това положение до момента на притискането на тялото. Затова адв.С. третира деянието на подзащитния си за несъставомерно и пледира той да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.123, ал.1 от НК.

Въззивният съдебен състав, на основание чл.313 и чл.314, ал.1 НПК, и след като обсъди доводите във въззивната жалба, съображенията на страните по съществото на делото, както и след оценка на събраните доказателства, прие следното:

С приоритет се разгледа оплакването по чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.2, пр.2 от НПК, което при утвърдителна конструкция, би обосновало отмяна на съдебния акт, без същинската му проверка по обоснованост, правилно приложение на материалния закон и справедливост. В резюме, според въззивната жалба процесуалната проблематика се корени в липсата на протоколи от съдебните заседания, които не са изготвени на датите на провеждане на самите тези заседания. Да, това положение е факт, но то има своето законово съответствие. Съдебният протокол, по предписанието на чл.

52, ал.1, т.1 от Правилника за администрацията в съдилищата, се съставя в съдебното заседание от съдебния секретар под диктовката на председателя на състава. Изготвянето му е отделно действие по чл.311, ал.2 от НПК – изпълнява се в ЕИСС, като протоколът се подписва с квалифициран електронен подпис от председателя и от съдебния секретар. От датата на изготвяне тече срокът по чл.312, ал.1 от НПК за поправка на съдебния протокол, каквито искания по настоящето дело страните не са правили. По указания нормативен алгоритъм е действал и първоинстанционният съд, за което той не може да бъде укоряван. Всъщност, редът за изготвяне на писменото доказателствено средство по чл.311 от НПК е анализиран и в практиката на ВКС – напр. Р 282- 2024-1н.о. също дава разрешение, че датата на изготвяне на съдебния протокол удостоверява момента на техническото му оформяне като електронен документ в ЕИСС и подписването му с квалифициран електронен подпис, без да е задължително тази дата да съвпада с датата на съдебното заседание по делото.

Въззивната проверка продължава по-нататък с преценка на обосноваността на присъдата, основана на фактически данни и техните източници, събрани и проверени от първоинстанционния съд в условията на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.1 от НПК. По предпоставките на процедурата и съответствието на процесуалните действия на първоинстанционния съд с НПК, въззивният състав не установява нарушения – постигнато е изискуемото от закона съгласие на страните по диференцирания ред, което е станало факт при стриктно изпълнение на задължението от страна на окръжния съд по чл.372, ал.1 от НПК, контролираната инстанция е провела дължимата оценка по чл.372, ал.3 от НПК – тя точно отразява законосъобразността на проведените разпити в досъдебното производство на свидетелите С. П., М. И., С. Г., И.Н., М.М., А.

Д., В.Р., Ж.Ж., Н. Г., Х. Х., В.С. и М.Г.. Спазена е и нормата за приобщаване на гласните доказателствени средства, поради което настоящият съдебен състав също се ползва от съдържанието на съответните протоколи.

3

Във връзка с удовлетворяване на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК, настоящият въззивен състав прецени необходимост от съдебни следствени действия в тази инстанция, след чието провеждане обективната истина се счете за разкрита при следните фактически обстоятелства на деянието:

Подс.П. Д. е управител на „Био Милк България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в с.Пленемир, обл.Добрич. Основната дейност на търговското предприятие била в областта на селското стопанство и животновъдството. Търговска дейност със селскостопанска и строителна техника развивала и съпругата на подсъдимия със своя ЕТ“ С. П.“.

Подс.Д. бил задължено лице в своето дружество за провеждане на инструктаж по ЗБУТ, за което в качеството на управител издал съответни заповеди с №№07, 08, 09, 10/01.04.2014 година. Това задължение той не изпълнявал редовно, устно указвайки на работниците, че трябва да внимават при работа със селскостопанската техника.

Между „Био Милк България“ ЕООД и ЕТ “С. П.“ бил сключен договор от 01.07.2016 година за сътрудничество и съвместна дейност при балиране, извозване и стифиране на бали слама. По силата на договора, ЕТ предоставил на ЕООД телескопичен товарач „Фарезин 1740“ с рег.№ТХ09784, заедно с водача – в случая това е подс.Т. А..

На 29.06.2016 година подс.Т. А. сключил трудов договор за обучение с ЕТ „С. П.“ за длъжност „строител сгради от сглобяеми елементи“. На 01.07.2016 година на подсъдимия бил проведен начален инструктаж по ЗБУТ.

На 01.09.2016 година Т. А. бил преназначен с допълнително трудово споразумение при същия работодател на длъжност оператор пътностроителни машини“ (нови фактически положения относно длъжността при началния инструктаж и датата на новото трудово правоотношение за подс.А.).

Отново на 01.09.2016 година подсъдимият се запознал с длъжностната си характеристика, като оператор пътно-строителни машини. За изпълняваната трудова функция той бил правоспособен – притежавал свидетелства за работа със земеделска техника категории „Ткт“ и „Твк-З“ и за машинист пътностроителни машини. На подс.А. бил поверен за управление телескопичен товарач „Фарезин 1740“ с рег.№ТХ09784, собственост на ЕТ „С. П.“.

Пострадалият М. П. бил правоспособен водач с категория „Ткт“. С трудов договор №3/18.03.2015 година той бил назначен за водач на селскостопански машини в „Био Милк България“ЕООД, на същата дата му била връчена длъжностната характеристика, преминал и начален инструктаж за ЗБУТ.

На 14.10.2016 година подс.П. Д. възложил на подс.А., на пострадалия П. и на свидетелите М. И. и С. Г., събиране на пресовани бали слама от землището на с.Раковски, транспортирането и стифирането на тези бали на нива в землището на с.Хаджи Димитър, общ.Каварна. За целта пострадалият управлявал колесен трактор „Щаер“ с рег.№ТХ09782, с прикачено ремарке, св.И. бил водач на малък трактор „Щаер“, св.Г. бил машинист на товарач, а подс.А. бил водач на телескопичен товарач „Фарезин 1740“ с рег.№ТХ0978, снабден с приспособление за товарене, разтоварване и стифиране на балите.

Работният ден започнал около 09 часа. В землището на с.Раковски били ситуирани четирите МПС, там товарачите натоварили тракторите с бали 4 слама. Всяка пресована бала била с дължина 2.60м, ширина 1.20м и височина 0.70м, с тегло около 350-400кг. Св.Г. останал на място в землището на с.Раковски, а останалите трима работници отпътували към землището на с.Хаджи Димитър, където на земеделска нива трябвало да бъде извършено разтоварване и стифиране на балите. Първо подс.А. разтоварил трактора на св.И., който отпътувал към землището на с.Раковски за нов товар (ново фактическо положение). Последвало разтоварване на трактора на пострадалия, който бил позициониран отдясно на телескопичния товарач (от северната страна на стифа), в което положение подсъдимият А. нямал никаква видимост към пострадалия и разтоварваното МПС. Пълна видимост водачът на товарача би имал при разполагане на трактора с ремаркето от лявата страна на неговото превозно средство.