Определение № 10364 от 07.03.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10364 гр. София, 07.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ТАНЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело № 20231110167697 по описа за 2023 година

Постъпила е молба от ищеца, в която моли предвид затруднението му в определянето на цената на иска, тя да бъде определена от съда. Моли и да бъде освободена от внасянето на държавна такса.

По цената на исковете и държавната такса:

По реда на чл. 70, ал.3 от ГПК, съдът следва да определи цена на исковата претенция с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността и посочи на ищеца дължимата се държавна такса за този иск.

В този смисъл съдът като съобрази описаните обстоятелства в исковата молба, а имено и искането за премахване на стена, изградена между етажи на двуетажна жилищна сграда, както и външна бетонна стълба, осигуряване на достъп до имота през основния вход и достъп за ползване на общи части – намира,

Съдът намира, че са предявени четири кумулативно съединени иска с правна квалификация чл. 109 ЗС, с които се иска ответникът да бъде осъден както следва – 1/ да премахне на стена, изградена между етажи на двуетажна жилищна сграда; 2/ да премахне външна бетонна стълба; 3/ да осигури достъп до имота през основния вход; 4/ да осигури достъп за ползване на общи части.

Воден от изложеното в Тълкувателно решение № 4/2015 г. от 06.11.2017 г., по т.д. № 4/2015 г. на ОСГК ВКС, съдът счита, че третият и четвъртият иск са неоценяеми и размерът на дължимата държавна такса се определя от съда. На основание чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса в размер на по 30 лв.дължима по всеки от двата иска.

Според съда цената на иска на първия и втория иск следва да се определят по чл. 70, ал. 3 ГПК, тъй като оценката представлява затруднение. В този смисъл съдът като съобрази описаните обстоятелства в исковата молба, приема, че цената на първия иск е 1500 лв., а на втория 1000 лв. В този смисъл по правилото на чл. 72, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се дължат в производството по ГПК размерът на дължимата се държавна такса по първия иск е на стойност 60 лв. ,а по втория е 50 лв.

Следователно ищцата следва да заплати държавна такса в общ размер от 170 лв.

По молбата за освобождаване от държавна такса:

С разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК законодателят е предвидил възможността за освобождаване на физическите лица от заплащане на дължимите такси за определено производство, ако съдът установи, че страната няма достатъчно средства да ги заплати.

1

Преценката на съда е конкретна във всеки отделен случай и следва да се извърши на база на доходите на лицето и неговото семейство, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и други обстоятелства по чл. 83, ал. 2, т. 1-7 ГПК. Институтът на освобождаване от задължение за заплащане на държавна такса и разноски в производството е нормативно предвиден, за да не бъде препятстван достъпът на лицата до съдебна защита.

В конкретния случай обаче, съдът намира, че дори неосвобождаване на ищеца от заплащане на такси и разноски в производството няма да наруши правота на ищеца на достъп до съдебна защита. Това е така, тъй като същият е декларарил доход в размер на 3 200 лв. – заплата, пенсия, което обстоятелство също следва да бъде взето предвид при преценка на предпоставките за прилагане на института на освобождаване от такси и разноски в производството.

Ищецът реализира постоянен месечен доход в размер на 3 200 лв., която сума с оглед икономическите условия и стандарт на живот в страна дава материална обезпеченост на него и при заплащане на дължимата държавна такса за разглеждане на делото в размер на 170 лв.

От представените медицински документи не може да се изведе невъзможност да заплати държавната такса за разглеждане на делото и евентуални следващи разноски в хода на производството.

Ето защо, с оглед конкретните декларирани обстоятелства и размера на дължимата държавна такса по исковата молба, съдът намира, че в случая не са налице формалните предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, поради което направеното от ищеца искане в тази насока следва да се остави без уважение.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба.

УКАЗВА НА ИЩЦАТА да заплати в едноседмичен срок от получаване на съобщението по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, държавна такса в размер на 170 лв.

Предупреждава страната, че при неизпълнение в срок исковата молба ще бъде върната и делото прекратено.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищцата за освобождаване от заплащане на такси и разноски в производството. Определението в тази му част може да бъде обжалвано чрез СРС пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му.

След влизане в сила на настоящото определение, делото да се докладва.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2