Решение № 28 от 01.03.2024, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Силистра, 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Кремена Ив. Краева

Натали Яс. Жекова при участието на секретаря Данаила Т. Георгиева като разгледа докладваното от Натали Яс. Жекова Въззивно гражданско дело № 20233400500337 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, депозирана от ЗАД „ДаллБог:Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от изпълнителните директори Бисер И. и Росен Младенов, чрез процесуален представител, против Решение № 355 от 05.07.2023 г. по гр.д. № 1610/2022 г. по описа на РС-Силистра, в осъдителната му част.

Решението се оспорва като несправедливо и неправилно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и със съдебната практика по аналогични случаи.

Жалбоподателят намира размера на присъдените суми за обезщетение за претърпени неимуществени вреди за завишен, предвид установените в първоинстанционното производство обстоятелства, както и че същият не кореспондира с вида на уврежданията и актуалната съдебна практика. Моли окръжния съд да отмени обжалваното решение изцяло в осъдителната му част, а в условията на евентуалност – да намали присъдените обезщетения, като отчете принос на пострадалите. Не представя нови доказателства и не прави доказателствени искания във връзка с обжалването. Претендира разноски.

В о.с.з. не се явява представляващ дружеството. Депозирана е молба, с вх. № 381/30.01.2024г. от неговия процесуален представител, който заявява, че поради служебна ангажираност е в невъзможност да се яви за заседанието. Моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие, като заявява, че поддържа изложените в жалбата доводи. Претендира разноски.

В процедурата по администриране на въззивната жалба и размяна на книжа пред първоинстанционния съд е постъпила молба с вх. № 6370/30.08.2023 г. , в която се сочи, че един от ищците – Д. А. М., ЕГН **********, е починал на 05.08.2023 г. , с оглед на което е направено искане неговите законни наследници Х. Д. А., ЕГН ********** и С. А. Е., ЕГН **********, неучаствали в първоинстанционното производство, да бъдат конституирани 1 като страни. Предвид изложеното в молбата и представените с нея писмени доказателства, както и на осн. чл. 227 ГПК с Определение № 3/03.01.2024 г. производството пред настоящата инстанция е прекратено по отношение починалия Д. А. М., ЕГН **********, а неучаствалите до момента негови законни наследници са конституирани като страни по делото.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК от страна на ответниците по въззивната жалба – Д. А. Д. и З. А. М., чрез процесуален представител, е постъпил отговор, с който оспорват жалбата като неоснователна. Посочват, че обжалваният съдебен акт е постановен при правилен анализ и оценка на събраните по делото данни и доказателства, като при постановяването му са формирани правилни изводи, при точно и справедливо приложение на закона. Молят въззивната жалба да бъде отхвърлена. Не представят нови доказателства и не правят доказателствени искания. Претендират разноски за въззивното производство.

Предвид обстоятелството, че представените по делото пълномощни, учредяващи представителна власт на процесуалния представител, изхождащи от новоконституираните страни Х. А. и С. Е., са от дата, последваща тази на депозиране на писмения отговор на въззивната жалба, настоящият състав намира, че от тях липсва такъв.

В о.с.з. въззиваемите – Д. Д., З. М., Х. А. и С. Е., не се явяват лично, представляват се от адв. В., надлежно упълномощен от всеки от тях. Процесуалният представител поддържа депозирания отговор, като по същество намира за правилни и законосъобразни изводите на първоинстанционния съд и моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като обжалваното решение бъде потвърдено. Претендира разноски по чл.38, ал.2 от ЗА, като посочва, че представлява доверителите си напълно безплатно.

С първоинстанционния акт съдът приел, че неблагоприятните последици от произшествието, настъпили по отношение на ищците З. М. и Д. М., били свързани с постоянен дискомфорт от разстройството в съня, болки в опорно–двигателния апарат, главоболие и затруднения в придвижването, водещи до необходимост да бъдат подпомагани при обслужването на ежедневните им нужди. С оглед изложеното, определил обезщетението за неимуществени вреди, дължимо на ищеца Д. М. в размер на 5 000 лв., а това на ищцата З. М. – на 6 000 лв., като обосновал по–високото по размер обезщетение за ищцата с настъпването на по–сериозни телесни увреждания, по–големи неудобства и дискомфорт, както и по–бавното затихване на негативните емоции и спомени. Като съобразил заключението на приетата по делото КСАТМЕ, че при поставен предпазен колан от страна на ищцата, по отношение на нея не биха настъпили същите по вид и интензивност телесни увреждания, приел, че нейният принос за настъпването на вредоносния резултат бил 30 %. По отношение на ищеца Д. Д., съдът приел, че психическите и физически травми имали временен характер и към момента здравето му било възстановено напълно, поради което полагащото му се обезщетение следвало се определи в размер от 3 500 лв. С оглед така направените изводи, осъдил ответното застрахователно дружество да заплати на ищците горницата над изплатеното на всеки от тях обезщетение в размер на 1 475 лв. до определените по-горе суми.

По отношение претендираните с исковата молба лихви за периода от посочената в исковата молба дата на уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП – 19.12.2021 г. до заплащане на претендираните обезщетения на 31.08.2022 г., приел същите за дължими, както следва: до 23.08.2022 г. – датата на изтичане на законоустановения срок по чл. 496, ал. 1 КЗ на осн. чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, а след този момент – на осн. чл. 497 КЗ, поради собствената забава на застрахователя до 30.08.2022 г. Отделно от това, приел, че на осн. чл.

429, ал. 2, т. 2 КЗ се дължат и лихви върху изплатеното обезщетение за имуществени вреди на лекия автомобил, собственост на Д. Д., в който ищците пътували, за период от 19.12.2021 г. до 15.06.2022 г. Като възприел, че гореописаните лихви върху изплатените и новоопределените обезщетения за неимуществени вреди съставляват едно цяло със самите 2 главници, определил лихва върху целия кумулиран размер за периода 31.08.2022 г. до датата на предявяване на исковата молба – 11.11.2022 г.

Настоящият състав, като прецени събраните по делото заверени за вярност писмени доказателства, прие от фактическа страна следното.

На 15.09.2021 г., около 16:40 ч. по път от гр. Силистра към гр. Русе, път II-21, к.

85+490, настъпило ПТП с челен удар между л.а. марка „Рейндж Роувър“, модел: „ SPT TDV6“, с английски рег. № RK57 GYJ, рама № SALLSAA138A147376, управляван от собственика Д. А. Д., ЕГН **********, в който пътували също Д. А. М., ЕГН ********** – на предна лява седалка, и З. А. М., ЕГН ********** – на задната лява седалка /и тримата ищци в първоинстанционното производство/, и специален автомобил, марка „Рено“, модел „Мастер 2,5Д“, с рег. № СВ 6973 КТ, рама № VF1UDCUK633717736, управляван от Роберто Юлиянов Генчев, ЕГН **********. Настъпилото ПТП било отразено в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 15.09.2021 г.

С протоколно определение от 02.11.2022 г. по НОХД № 433 по описа на Районен съдСилистра за 2022 г. било одобрено споразумение, с което Роберто Юлиянов Генчев, ЕГН **********, бил признат за виновен за това, че на 15.09.2021 г. извън населено място, на територията на общ. Ситово, обл. Силистра, по път II-21 км. 85+490, при управление на моторно превозно средство – специален автомобил марка „Рено“ модел „Мастер 2.5Д“, с рег. № СВ 6973 КТ, като водач нарушил правилата за движение по пътищата, както следва: чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като управлявал моторно превозно средство с превишена скорост – 117 км/ч, като превишаването на скоростта е с 27 км/ч над максимално допустимата скорост на движение за конкретен пътен участък от 90 км/ч.; чл. 23, ал. 1 ЗДвП, като не осигурил безопасно разстояние зад движещия се пред него товарен автомобил марка „Скания“ модел „П380ЦБ“ с рег. № СС 3495 РВ, който намалил скоростта си на движение и бил управляван от Сунай Салим Мехмед, и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди на стойност 10 250 лв. на л.а. марка „Land Rover“ модел „Range Rover Sport 2,7“ с английски рег. № PK57GYJ, собственост на ищеца Д. А. Д., като до приключване на съдебното следствие имуществените вреди били напълно възстановени – престъпление по чл. 343, ал.

1, б. „а“, вр. чл. 342, ал. 1 НК.

Пострадалите Д. Д., Д. М. и З. М. били прегледани в център за спешна медицинска помощ, за което им бил издаден фиш. На същите било издадено и СМУ от посетен от пострадалите преглед при специалист по съдебна медицина на 20.09.2021 г. Със СМУ № 3219/20.09.2021 г. вещото лице констатирало по отношение на пострадалия Д. М. следните увреждания: контузия на врата, контузия на дясната гръдна област, контузия на предната коремна стена с хематом и кръвонасядания, контузия на ляв лакът с ожулване, контузия на дясно коляно с ожулване, контузия на лява подбедрица с ожулване, които определил като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Със СМУ № 3220/20.09.2021 г. вещото лице констатирало по отношение на пострадалия Д. Д. следните увреждания: контузия на дясната гръдна половина, контузия на дясна раменна става, без деформации и двигателен дефицит с наличие на болкова симптоматика, одрасквания на дясната подбедрица, които определил като временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Със СМУ № 3221/20.09.2021 г. вещото лице констатирало по отношение на пострадалата З.

Мутафова следните увреждания: контузия на главата с умерено изразена церебрастенна симптоматика, контузия на дясната очница с хематом, контузия на носа с разкъсно-контузна рана, контузия на дясната длан с кръвонасядане, контузия на ляво коляно с кръвонасядане, контузия на гърба и кръста, които определил като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Д. М. и З. М. били прегледани от лекар, за което им били издадени амбулаторни листи, съответно с № 002066/24.09.2021 г. и № 002065/24.09.2021 г. По отношение на Д. М. била поставена диагноза увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел, неуточнено. По отношение на З. М. била поставена диагноза главоболие от тензионен тип. И на двамата била предписана терапия.

3

Към момента на настъпване на процесното събитие, по отношение на специален автомобил „Рено Мастер 2.5Д“ с рег. № СВ 6973 КТ, управляван от Роберто Генчев, бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица № BG/30/120002926189 със ЗАД „ДаллБог:Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от изпълнителните директори Бисер И. и Росен Младенов – ответник в първоинстанционното производство.

С уведомление, получено на 10.12.2021 г., застрахователят бил уведомен за настъпилото ПТП от страна на пострадалите. С писмо, получено от същия на 23.05.2022 г., били изложени претенциите им за обезщетение, както следва: 1. на Д. А. Д.: имуществена вреда, изразяваща се в щета на лекия автомобил, възлизаща на 10 250 лв.; имуществена вреда за съдебно-медицинско освидетелстване в размер на 25 лв.; неимуществени вреди, изразяващи се силна уплаха и емоционален стрес, както и страдания от посочените в претенцията физически увреждания в размер на 25 000 лв., ведно с дължимите върху горепосочените суми лихви от датата на уведомяване на застрахователя за застрахователното събитие до окончателното им изплащане; 2. на Д. А. М.: имуществена вреда за съдебно-медицинско освидетелстване в размер на 25 лв.; неимуществени вреди, изразяващи се силна уплаха и емоционален стрес, както и страдания от посочените в претенцията физически увреждания в размер на 25 000 лв., ведно с дължимите върху горепосочените суми лихви от датата на уведомяване на застрахователя за застрахователното събитие до окончателното им изплащане; 3. на З. А. М.: имуществена вреда за съдебно-медицинско освидетелстване в размер на 25 лв.; неимуществени вреди, изразяващи се силна уплаха и емоционален стрес, както и страдания от посочените в претенцията физически увреждания в размер на 25 000 лв., ведно с дължимите върху горепосочените суми лихви от датата на уведомяване на застрахователя за застрахователното събитие до окончателното им изплащане. На 16.06.2022 г. по претенцията за имуществена вреда на управлявания от Д. Д. лек автомобил, застрахователят изплатил обезщетение в размер на 7 350 лв. На 31.08.2022 г. същият изплатил на всеки от пострадалите сумата в размер на 1 500 лв., от които 25 лв. за имуществена вреда за съдебномедицинско освидетелстване и 1 475 лв., представляващи обезщетение за претендираните неимуществени вреди.

Разпечатката съдържа 31 от 120 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/886bbf8c-0181-4fb2-8519-4b78ad46f9da