Решение № 12 от 10.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Пловдив, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Симеон Г. Захариев като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело № 20245300900006 по описа за 2024 година

Производство по чл. 25, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ.

„ФОРС ГРУП-5“ ООД, ЕИК 115887096, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, улица „Победа“ № 61, вход.Б, етаж 4, ап..44, представлявано от управителя си П.Д.К., чрез адвокат Е. Г., със съдебен адрес: ******, обжалва отказ на длъжностно лице по регистрацията при АВ – ТР № 20231229164354 от 02.01.2024 г., постановен по заявление вх. № 20231229164354 от 29.12.2023 г., с който е отказано вписване на промени в обстоятелствата по партидата на дружеството: изключване на съдружника П.Д.К., освобождаването му като управител, преразпределение на капитала, назначаване на нов управител и приемане на нов учредителен акт. Твърди, че отказът е незаконосъобразен по мотиви, изложени подробно в жалбата.

Претендира да се отмени като се укаже на длъжностното лице по регистрацията да впише заявените обстоятелства.

В отговор на жалбата, АВ-ТР, чрез Г.И. – юрисконсулт, излага доводи за нейната неоснователност, както и за законосъобразност на постановения отказ по мотиви, идентични с изложените в него. Претендира жалбата да се остави без уважение.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата и отговора й доводи, както и доказателствата, събрани по делото, намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ. Изхожда от надлежна страна с право на жалба и правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на Агенцията по вписвания. Внесена е дължимата за производството държавна такса.

По същество:

С посоченото заявление е поискано вписване на промяна в 1 обстоятелствата по партидата на дружеството – изключване на съдружника П.Д.К., освобождаването му като управител, преразпределение на капитала, назначаване на нов управител и приемане на нов учредителен акт, на основание чл. 125, ал.1, т.2 във вр. с чл.126, ал.3 от ТЗ, т.е. поради изключване на посочения съдружник. Заявлението е било придружено с необходимите документи.

Длъжностното лице е постановило обжалвания отказ с мотив, че към момента на подаване на заявлението, върху дружествените дялове от капитала на дружеството, собственост на изключения съдружник, е вписан залог в ТД на НАП, който залог, според длъжностното лице, е пречка да се извършва разпореждане с дяловете, независимо от начина, по който се прави, тъй като не е налице съгласие на заложния кредитор.

Изложил е също довод, че от представените със заявлението документи не се установява и доказва действия против интересите на дружеството, поради което, спорен него, не е изпълнен състава на чл. 126, ал.3 от ТЗ.

Изложен е и аргумент, че към документите не е приложено отправено предупреждение до съдружника, който ще се изключва.

На основание изложеното, и като е приел, че чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ е неприложим, е постановил направо отказ без да дава указания за отстраняване на нередовностите, констатирани от него.

Жалбоподателят е изложил доводи, че запорът върху дружествения дял на съдружника П.Д.К. има за правна последица забрана за разпореждане с дела му от капитала на дружеството. Според него, членствените права в търговското дружество няма как да бъдат обвързани с този запор, тъй като правото на дружеството да изключи съдружник, който действа против интересите на дружеството, не представлява разпореждане с дружествения дял.

Съдът намира следното:

Няма спор, че е налице разлика между напускането на съдружник по реда на чл. 125, ал.2 от ТЗ и неговото изключване по реда на чл. 125, ал.1, т.2 във вр. с чл.126, ал.3 от ТЗ.

Съдът напълно споделя изложените от жалбоподателя доводи относно разграничението на имуществените от членствените права на всеки съдружник, както и правото на дружеството да изключи съдружнника на посоченото основание.

Независимо дали става дума за доброволно напускане на съдружник, разпореждане с дружествени дялове или неговото принудително изключване, правно значимият факт, който предупределя възможността да настъпят желаните /в случая от дружеството/ правни последици, е наличието на запор върху дружествените дялове на изключвания съдружник. И това е така, по мотиви, които не са изложени от длъжностното лице по регистрацията, но в крайна сметка водят до същия правен извод.

Въпросът е не е ли налице друго лице за защита на чийто права законът следи.

2

Спецификата на случая е свързана с правата на трето лице – Кредитор /в случая ТД на НАП/, за чието вземане е вписан запор върху дяловете на същия съдружник. Законът от една страна гарантира членствените права на съдружника, както и правата на дружеството, но от друга страна, с не помалък интензитет гарантира правата на коректно трето лице Кредитор в отношенията с този съдружник и между тези две норми няма никакво противоречие.

И така, законът е предоставил на добросъвестния Кредитор правото да запорира в негова полза дяловете на съдружника, за което Дружеството се уведомява от АВ-ТР. Посоченото поражда правото на Кредитора да поиска прекратяване участието на длъжника в дружеството, а три месеца след това, при липса на плащане, на основание овластяване от съдия-изпълнител, Кредиторът разполага с право на иск за това прекратяване.

Същността на поставения правен въпрос е в последиците от упражняване правото на иск на Кредитора. Разпоредбата на чл. 517, ал.3 от ГПК е категорична – съдът отхвърля така предявен иск, ако установи, че дружеството е изплатило задължението на съдружника-длъжник и прекратява самото дружество, ако установи, че такова плащане /изпълнение на чужд дълг/ не е направено.

Казано по друг начин, законът е обвързал съдбата на дружеството, с това дали то ще изплати дълга на неговия съдружник. Затова, с разпоредбата на чл. 517, ал.3 от ГПК, законът е обвързал директно със съществуващия дълг на съдружника и наложения запор/залог върху неговите дялове един друг правен субект, а именно дружеството. То вече е заинтересовано, ако желае да съществува и развива своята дейност, да погаси дълга.

Така, интересът на Кредитора е гарантиран освен с наложения запор/вписан залог върху дялове, но и със съдбата на дружеството, която зависи от изпълнението на този дълг. Т.е. кредиторът се гарантира с още един длъжник.

Вписването на поисканата от жалбоподателя промяна по партидата на дружеството би накърнило безвъзвратно този интерес. Длъжникът вече не би бил съдружник, следователно Кредиторът не би имал право на иск с правно основание чл. 517, ал.3 от ТЗ. Няма как съдбата на дружеството да зависи от дълг на длъжник, който не е негов съдружник. Затова и законосъобразно като краен резултат, длъжностното лице е преценило, че ако впише исканата промяна, интересът на кредитора ще бъде безвъзвратно накърнен, тъй като той ще загуби една реална възможност за плащане на дълга от Дружеството.

Съдът намира за неоснователен довода, че Кредиторът има право да се удовлетвори евентуално от ликвидационен дял на напусналия съдружник.

Тези две правни възможности не бива да бъдат противопоставяни и не се изключват. Същността на разпоредбата на чл. 517, ал.3 от ГПК е именно в заинтересоваността на Дружеството да изпълни /да плати/ дълга на съдружника. Тази заинтересованост е в пряк интерес на Кредитора, който освен самия длъжник има и друго лице /Дружеството/, което е заинтересовано да плати. Именно за този интерес законът е създал гаранция.

3

Съдът намира, че разпоредбата на чл. 125, ал.1,т.2 във вр. с чл.126 от ТЗ не е в колизия с тази на чл. 517, ал.3 от ГПК, а се касае до специална разпоредба, изрично предвидена в закона с цел гарантиране правата на добросъвестния кредитор.

Ето защо, постановеният отказ като краен резултат е законосъобразен, макар и по различни от изложените от ДЛР мотиви, а жалбата е неоснователна.

За пълнота на изложените, съдът ще посочи, че останалите два довода, изложени от длъжностното лице по регистрацията са напълно незаконосъобразни и не се споделят от съда.

Извън обхвата на дължимата от длъжностното лице по регистрацията проверка е въпроса дали са налице доказателства за действия на съдружника против интересите на дружеството. Той би бил предмет на установяване едва в съдебно производство относно законосъобразността на проведеното събрание на съдружниците и взетите от него решения /Иск с правно основание чл. 74 от ТЗ/.

Същото се отнася и до въпроса налице ли е отправено до съдружника предупреждения или не. Тук освен изложения по-горе мотиви, следва да се добави, че няма пречка на изключвания съдружник да не бъде дадено предупреждение и срок за отстраняване, ако твърдяните пороци, довели до изключването, са практически неотстраними. В тази насока е налице многобройна и непроменена съдебна практика. Дали това е така, следва да установи дружеството, но в производство по чл. 74 от ТЗ при обжалване на взетите решения на ОСС.

Предвид изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразен отказ на длъжностно лице по регистрацията при АВ – ТР № 20231229164354 от 02.01.2024 г., постановен по заявление вх. № 20231229164354 от 29.12.2023 г., с който е отказано вписване на промени в обстоятелствата по партидата на „ФОРС ГРУП-5“ ООД, ЕИК 115887096, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, улица „Победа“ № 61, вход.Б, етаж 4, ап..44, представлявано от управителя си П.Д.К., чрез адвокат Е. Г., със съдебен адрес: ******, а именно: изключване на съдружника

П.Д.К., освобождаването му като управител, преразпределение на капитала, назначаване на нов управител и приемане на нов учредителен акт

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя пред Апелативен съд - Пловдив.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 4