Присъда № 102 от 16.05.2022, Районен съд - Пловдив

М О Т И В И от 20.05.2022 г. към Присъда № 102 от 16.05.2022 г., постановена по НЧХД № 8080/2021 г. ПРС, 25 н.с.

Производството по делото е образувано по Тъжба с вх. № 77116/13.12.2021 г. по описа на РС-Пловдив, депозирана от Е. А. Н., с ЕГН:

**********, с която е повдигнато обвинение против А. И. Т., с ЕГН:

**********, за това, че: на 27.08.2021 г., на х. Здравец, обл. Пловдив е отправила обидни реплики по отношение на тъжителя Е. А. Н., като е изрекла следните думи:

„***“, като обидата е била нанесена публично – престъпление по чл. 148, ал.

1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК.

За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет и граждански иск, предявен от тъжителя Н. против подсъдимата Т., с правно основание чл.

45 ЗЗД, за сума от 1500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от процесното деяние, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателно изплащане на сумата, като тъжителят е конституиран и като граждански ищец.

Повереникът на частния тъжител – адв. С.А., изразява становище, че престъплението, предмет на обвинението е безспорно доказано, поради което моли съда да признае подсъдимата за виновна и да уважи предявения граждански иск в пълен размер с присъждане на направените по делото разноски.

От своя страна, подсъдимата Т. по същество признава факта на изричане на инкриминираните реплики, обяснява причината да стори това и поднася извинението си към частния тъжител.

От страна на нейния защитник, адв. А. Б., се изразява становище за доказаност на обвинителната теза, но се излагат съображния, че обществената опасност на деянието е явно незначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, поради което се пледира за постановяване на оправдателна присъда с отхвърляне на предявения от частния тъжител граждански иск. При условията на евентуалност, в случай, че подсъдимата бъде призната за виновна, се пледира за приложението на чл. 78а НК с освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба.

От фактическа страна се установява следното:

Подсъдимата А. И. Т. е родена на ****, живуща в ***, б., с б. гр., неосъждана, ЕГН: **********.

Подсъдимата и частният тъжител Н. са ** (***). Двамата притежавали по наследство имоти на х. Здравец – две вили, които се намирали в непосредствено съседство една с друга. През последните няколко години 1 между подсъдимата и частния тъжител неколкократно възниквали конфликтни ситуации, породени от въпроси, свързани със стопанисването на вилите и ползването на прилежащите им пространства.

На 27.08.2021 г. частният тъжител се намирал пред своята вила на х.

Здравец, заедно със своята съпруга и свид. Х. М.. Последният в този ден помагал на частния тъжител по поддръжката на вилата. В съседния имот се намирала подсъдимата Т., заедно със своя баща – свид. И. К.. В един момент частният тъжител видял свид. К. на двора на вилата и решил да се възползва от възможността да разговаря с него, за да се опита да постигнат съгласие по някои от спорните въпроси. Двамата разговаряли спокойно, когато подс. Т. забелязала този разговор. Тъй като наскоро баща й бил прекарал инсулт, за което тя имала убеждението, че вина има и частният тъжител, заради непрестанните поводи за скандали, в това число посещения от полиция и органи от различни институции, същата се подразнила, че тъжителят си е позволил да безпокои възрастния й баща. В яростта си подсъдимата се нахвърлила с обидни реплики срещу тъжителя Н., наричайки го с найразлични епитети, сред които: „***“. Виждайки ескалацията на ситуацията съпругата на тъжителя решила да заснеме случилото се. Тя извадила своя мобилен телефон и заснела част от ситуацията. Конфликтът в крайна сметка бил преустановен.

Обиден от изреченото от подс. Т., частният тъжител се почуваствал унизен и засрамен, тъй като свидетели на случката станали освен съпругата му и неговия калеко – свид. К. и неговият съсед – свид. М.. Случаен зрител на случката станала и друга съседка с име А., останала неустановена по делото с оглед разпита й като свидетел.

Отрицателните емоции, които изпитал частният тъжител непосредствено след нанесените му обидни реплики от страна на подс. Т., го мотивирали да подаде частна тъжба и да поиска А.Т. да бъде наказана за нанесената му обида. В резултат на своето решение на 13.12.2021 г. същият депозирал в РС-Пловдив частна тъжба, с която повдигнал срещу подс. Т. обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 , вр. чл. 146, ал. 1 НК за това, че: на 27.08.2021 г., на х. Здравец, обл. Пловдив е отправила обидни реплики по отношение на тъжителя Н., като е изрекла следните думи:

„***“, като обидата е била нанесена публично. Предявен бил и граждански иск за сумата от 1500 лв.

Горната фактическа доказателствата: обстановка се установява от следните

В хода на проведеното съдебно следствие като свидетели са били разпитани А. Д. Ц. – Н. (**), Х. Г. М. (*** на х. Здравец), И. К. К. (***) и Г. И.

Т. (***).

В своите показания свид. Н. е потвърдила заявените в тъжбата 2 обстоятелства – факта на разразилия се конфликт, в това число факта на отправените обидни реплики от страна на подс. Т. по отношение на частния тъжител Н.. Същата е посочила и че в резултат на това съпругът й известно време след това изпитвал отрицателни емоции, сред които чувство на унижение и срам и общо безпокойство, което довело и до прием на успокоителни медикаменти.

Изнесените в тъжбата обстоятелства са потвърдени и от показанията на свид. М., който е потвърдил, че на процесните дата и място подс. Т. безпричинно за него се е нахвърлила по отношение на частния тъжител Н. с грозни епитети и обиди, които били толкова обидни, че свидетелят изразява учудването си как тъжителят се е стърпял да не реагира по-остро.

В своите показания свид. К. е потвърдил факта на възникналия конфликт, макар и споделяйки, че не е чул изрично отправени обиди от страна неговата дъщеря по отношение на неговия племенник.

В своите показания свид. Т., който не е очевидец на процесната ситуация, е потвърдил факта на влошените отношения между двете страни, посочвайки и обстоятелства, свързани с влошеното здравословно състояние на неговата съпруга и нейния баща.

Обяснения е дала и подс. Т. , която признава факта на изричане на инкриминираните реплики, обяснява причината да стори това и поднася извинението си към частния тъжител.

Като веществени доказателства по делото са били приети и 2 броя компактдискове, съдържащи видеозапис на процесната конфликтна ситуация – един компактдиск, представен с тъжбата и един, съставен в хода на съдебното следствие в резултат на извършен оглед на вещ (мобилния телефон на свид. Н.) от назначено за целта вещо лице, при който е извършен презапис на съдържащи се в мобилния телефон видеозаписи, всички обект на назначена видеотехническа експертиза, имаща за цел установяване автентичността на видеозаписите.

Видно от заключението на назначената видеотехническата експертиза, експертът е заключил, че няма следи от грешки и намеса по съдържанието на видеозаписите, обект на експертизата, което означавало, че промяна в тяхното съдържание не е правена. Съдът кредитира това заключение като изготвено от компетентно лице в кръга на съответната област и като даващо обоснован отговор на поставените въпроси.

В тази връзка следва да се посочи, че съдът кредитира и приобщените по делото ВД, доколкото видно от назначената за целта експертиза, съдържащите файлове на компактдисковете са автентични.

К а т о писмени доказателства са били приобщени и медицински документи, Справки, Скица, Постановление на РП-Пловдив за отказ да се образува ДП. Съдът кредитира тези доказателства, доколкото същите са относими към предмета на делото и допринасят за установяването на 3 обективната истина по делото.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото по делото не се констатираха основания за противното. В действителност всички свидетели (с изключение на свид. М.) са близки на страните по делото, което е хипотетично основание за заинтересованост, но съпоставката на показанията на свид. Н. с приобщените по делото ВД налага извод за пълно съответствие на възпроизведените нейни възприятия от процесната ситуация със съдържащото се на видеозаписите. Същото следва да се посочи и за показанията на свид. М.. Преди всичко следва да се посочи, че за същия не се установи причина показанията му да бъдат подлагани под съмнение, доколкото този свидетел не се намира в близки отношения с никоя от страните. Така или иначе видно от най-обективния по делото доказателствен източник – приетите по делото ВД е, че показанията на този свидетел са съответни и еднопосочни със съдържанието на ВД – видеозаписите от процесната ситуация. Що се отнася до показанията на свид.

К., в действителност този свидетел е посочил, че не си спомня да е чул неговата дъщеря да отправя обидни реплики по отношение на тъжителя, но съдът отдава това на напредналата възраст на този свидетел, при която е нормално същият да не е чул и възприел всичко случило се около него. Съдът кредитира и показанията на свид. Т., макар този свидетел да не е очевидец на процесните събития и да не допринася съществено за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване, но доколкото неговите показания не намират опровержение в кредитирания доказателствен материал, съдът ги кредитира.

Съдът кредитира и обясненията на подс. Т. . Вярно е, че нейните обяснения освен доказателствено са и защитно средство, поради което съдът дължи задълбочен анализ и съпоставка на същите с останалите доказателствени източници при преценката дали и в каква степен да ги кредитира. Видно е, обаче, че в конкретния случай е налице пълно признание по фактите в обвинението, при което за съда няма основание да не възприеме обясненията на подсъдимата като истинни, наред с показанията на разпитаните по делото свидетели. Единствено изключение следва да се направи за частта на тези обяснения, в която подс. Т. сочи причината да изрече инкриминираните обидни реплики – тъй като мислела, че баща й е физически застрашен от тъжителя, доколкото по делото се установи, че тъжителят през целия си живот никога не е нападал физически или дори словесно своя възрастен роднина, поради което липсват обективни причини за подс. Т. да си помисли, че в този конкретен момент, баща й е бил застрашен от присъствието на тъжителя. Този извод се потвърждава и от съдържанието на приобщените като ВД компактдискове, тъй като видно от съдържащото се в тях тъжителят и свид. К. водят нормален и спокоен разговор, когато подс. Т. връхлита с обиди и епитети на значително по-висок тон. Последното е основание за съда да не възприеме изложеното от подс. Т. като причина да извърши процесната обида, като отдава мотивацията за 4 отправянето й на факта на влошените й отношение с тъжителя и натрупания гняв от предшестващите конфликтни ситуации между тях.

Горната фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства обосновават следните правни изводи:

При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянието си подс. А. И. Т. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК, а именно: на 27.08.2021 г., на х. Здравец, обл.

Пловдив е отправила обидни реплики по отношение на тъжителя Е. А. Н., като е изрекла следните думи: „***“, като обидата е била нанесена публично.

От обективна страна:

За да е налице обида, то следва деецът да изрази чрез думи или действия отрицателна оценка или мнение, унижаващо чувството за лично достойнство на засегнатия, като с тези си действия, деецът изразява своето презрително отношение към личността на засегнатия, и то по начин противоречащ на морала. Съдът приема, че анагажираните по делото доказателства са годни да обосноват извод за категоричната доказаност и на това обвинение. Както беше посочено по-горе съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото същите, наред с обясненията на подсъдимата, по еднопосочен и категоричен начин потвърждават отправянето на инкриминираните реплики от страна подсъдимата по отношение на тъжителя - „***“. Установява се също така, че същите са били отправени пред повече хора – съпругата на тъжителя, техен съсед и бащата на подсъдимата, че тези реплики са били адресирани до тъжителя, както и че същият ги е възприела непосредствено. Няма съмнение, че посочените реплики унижават чувството на лично достойнство на тъжителя, доколкото същите имат обидно значение. Няма съмнение, че същите са били възприети от него, доказателство за което е от една страна обстоятелството, че същите са били чути и от разпитаните свидетели.