Решение № 674 от 10.11.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 674 гр. София, 08.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20211001000572 по описа за 2021 година

С обжалваното решение № 1851 от 18.10.2019 г. Софийски градски съд е отхвърлил предявените от синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД - в несъстоятелност, ЕИК 831184677, срещу „Сембодиа България“ ЕООД искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. З ЗЗД, вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН, с които се иска установяване нищожността на прихващания, извършени във формата на: уведомление вх № 9822/24.10.2014 г.; изявление за прихващане вх. № 9860/27.10.2014 г.; изявление за прихващане вх. № 9877/27.10.2014 г.; изявление за прихващане вх. № 10806/04.11.2014 г.; изявление за прихващане вх. № 10807/04.11.2014 г. и изявление за прихващане вх. № 11309/06.11.2014 г. Обявил е за относително недействителни на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка” АД - в несъстоятелност, ЕИК 831184677, извършените от „Сембодиа България“ ЕООД, ЕИК 130100251, гр.София, ул.“Лайош Кошут“, № 8, прихващания, извършени във формата на: уведомление вх. № 9822/24.10.2014 г.; изявление за прихващане вх. № 9860/27.10.2014 г.; изявление за прихващане вх. № 9877/27.10.2014 г.; изявление за прихващане вх. № 10806/04.11.2014 г.; изявление за прихващане вх. № 10807/04.11.2014 г. и изявление за прихващане вх. № 11309/06.11.2014 г., като осъжда „Сембодиа България“ ЕООД, ЕИК 130100251, гр.София, ул.“Лайош Кошут“, № 8, да заплати по сметка на СГС, държавна такса от 54 842,75 лв.

С определение № 6851 от 18.12.2019 г., постановено по същото дело, СГС е оставил без уважил молбата на „Сембодиа България“ ООД за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба и насрещна въззивна жалба, съответно от ответника и ищеца по т. д. № 1487/2017 г. по описа на СГС.

Ответникът обжалва решението, като счита, че същото е недопустимо, а в частта 1 в която е обявена относителна недействителност на основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, за неправилно, поради противоречие с материалния закон и съществени процесуални нарушения. Счита, че при така предявените искове е налице необходимо другарство и че независимо, че прихващането е едностранна сделка, тя рефлектира в правната сфера не само на прихващащия, но и на лицето, с чиито вземания то се осъществява. Счита за невярно твърдението, че КТБ /н/ е кредитор на ответника. Претендира недопустимост на обратното действие, когато се преуреждат приключили правоотношения. Не се претендират разноски за въззивното производство.

Синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД /н/ с насрещна въззивна жалба обжалват решението в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 59, ал. 2 ЗБН. Твърдят, че щом правният ефект от прихващането по отношение на неплатежоспособната банка, която предстой да бъде обявена в несъстоятелност, е същия, като при прихващане в производство по несъстоятелност, то нормата на чл. 59, ал. 2 ЗБН е приложима и по времето на особения надзор на банката.

Счита, че липсва основание за стеснително тълкуване на нормата на чл. 59, ал. 2 ЗБН, относно формата на прихващането във връзка с производството по несъстоятелност.

От участието в процеса на третите лица помагачи на ответника „Сембодиа България“ ЕООД – В. И. К., В. Х. П., „Паладиум“ ЕООД, С. Н. С., Х. Г. К. и Т. К. Д., становище по жалбите изпраща само третото лице-помагач „Паладиум“ ЕООД. Не се претендират разноски за въззивното производство.

Софийски апелативен съд, след като обсъди становищата на страните във връзка с атакувания съдебен акт и с оглед правомощията си по чл. 269 ГПК, намира следното:

Жалбите са допустими. Подадени е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Преценявайки основателността на жалбите съобразно изложените оплаквания, съдът намира следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, че дружеството КТБ АД /н/ е кредитор на ответното дружество Сембодиа България“ ЕООД с изискуеми вземания към м. 10.2014 г. в размер на 2 146 185,64, породени от търговска сделка – договор за банков кредит от 27.01.2014 г., сключен между кредитора КТБ АД и ответника кредитополучател Сембодиа България“ ЕООД.

С уведомление вх. № 9822/24.10.2014 г., ответното дружество е уведомило банката на основание чл. 104, ал. 1 ЗЗД, че извършва прихващане на вземане в размер на 330 000 евро с насрещното си задължение по договор за банкова кредитна линия от 27.01.2014 г. до размера на сумата от 330 000 евро или неговата левова равностойност.

С изявление за прихващане вх. № 9860/27.10.2014 г., ответното дружество е уведомило банката на основание чл. 104, ал. 1 ЗЗД, че извършва прихващане на вземане в размер на 140 888 евро и 9 000 щатски долара, определено в левове общо на 289 447,09 лв., с насрещното си задължение по договор за банкова кредитна линия от 27.01.2014 г. до размера на по-малката сума.

С изявление за прихващане вх. № 9877/27.10.2014 г., ответното дружество е уведомило банката на основание чл. 104, ал. 1 ЗЗД, че извършва прихващане на вземане в размер на 54 728,48 евро с насрещното си задължение по договор за банкова кредитна линия от 27.01.2014 г. до размера на по-малката сума.

С изявление за прихващане вх. № 10806/04.11.2014 г., ответното дружество е уведомило банката на основание чл. 104, ал. 1 ЗЗД, че извършва прихващане на вземане в размер на 86 437 евро с насрещното си задължение по договор за банкова кредитна линия от 27.01.2014 г. до размера на по-малката сума.

С изявление за прихващане вх. № 10807/04.11.2014 г., ответното дружество е уведомило банката на основание чл. 104, ал. 1 ЗЗД, че извършва прихващане на вземане в 2 размер на 76 231,52 евро с насрещното си задължение по договор за банкова кредитна линия от 27.01.2014 г. до размера на по-малката сума.

С изявление за прихващане вх. № 11309/06.11.2014 г., ответното дружество е уведомило банката на основание чл. 104, ал. 1 ЗЗД, че извършва прихващане на вземане в размер на 10 900 лв. с насрещното си задължение по договор за банкова кредитна линия от 27.01.2014 г. до размера на по-малката сума.

Изброените вземания срещу банката, ответникът е придобил по силата на сключени договори за цесия, сключени в периода 17.10.2014 г. до 06.11.2014 г. прехвърлени му от трети лица – помагачи, конституирани, като такива по делото, в първоинстанционното производство.

Видно от решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българска народна банка (БНБ), се установява, че КТБ /н/ е била поставена под специален надзор за срок от три месеца, назначени са квестори в банката и е спряно изпълнението на всички задължения на банката. С решение № 114 от 16.09.2014 г. на управителния съвет на БНБ е продължен срокът за поставяне под специален надзор до 20.11.2014 година.

Видно от решение № 138 от 06.11.2014 г. на управителния съвет на БНБ, се установява, че лицензът на КТБ /н/ за извършване на банкова дейност е бил отнет и е взето решение за подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност, което е вписано в търговския регистър на 07.11.2014 г.

Видно от решение № 664 от 22.04.2015 г. по т. д. № 7549/2014 г. на СГС, се установява, че е била обявена неплатежоспособността на КТБ с начална дата на неплатежоспособността 06.11.2014 г. С решение № 1443 от 03.07.2015 г. по в. т. д. № 2218/2015 г. на САС за начална дата на неплатежоспособността е определена - 20.06.2014 г.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи:

Предмет на делото са предявени искове на синдиците на КТБ /н/ срещу „Сембодиа България“ ЕООД по чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, вр.чл. 59, ал. 2 ЗБН и евентуални искове по чл. 59, ал. 5 и ал. 3 ЗБН.

По изложените аргументи във въззивната насрещна жалба на ищците по делото за установяване нищожност на формата на изявление за прихващане, поради липса на нотариална заверка на подписите, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗБН, настоящият състав намира за неоснователни. Счита за безспорно и установено по делото, че ответникът има задължения към КТБ /н/, като негов кредитор. С факта на искането за допускане от съда на привличането на трети лица, продали вземанията си на ответника, предмет на прихващане с вземания на ищеца по делото, ответника признава за свой непогасени задължения към банката към момента на извършване на всяко от прихващанията, и именно чрез тях цели погасителния ефект на тези свой задължения.

Релевантно за спора е обстоятелството, че към момента на извършването на прихващанията ответникът е имал задължения към КТБ /н/, а не че към по късна дата на ответника е издадено банково удостоверение от ищеца, че към 19.01.2015 г., същият няма задължения към банката по договор за кредит от 27.01.2014 г. и кредитът е изцяло погасен.

Няма спор между страните за това, че процесните изявления за прихващания адресирани до квесторите, който представляват КТБ, са получени в периода от 24.10.2014 г. до 06.11.2014 г., т. с. много преди откриване на производството по несъстоятелност на банката – 22.04.2015 г. с решение № 664 по т. д. № 7549/2014 г., VI-4 състав на СГС.

Законосъобразни и правилни са изводите на първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗБН е неприложима по отношение на процесното материалноправно изявление за прихващане. Изискването за писмена форма с нотариална заверка на подписите намира приложение само в хипотеза на открито производството по несъстоятелност, но не и преди това.

Крайно неясни и хаотично изложени са твърденията на въззивника в лицето на Синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД /н/, досежно тяхната релевантност към 3 основанието на иска с правно основание по чл. 59, ал. 2 ЗБН.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от Закон за банковата несъстоятелност/ЗБН/ вр. с чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД, първият кумулативен релевантен факт за основателността на предявения иск за нищожност на изявлението за прихващане, поради липса на форма е постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност на банка. В процесната хипотеза този задължителен елемент от фактическия състав не е налице и няма никакво правно значение дали е налице, някой от останалите елементи предвидени в хипотезиса на правната норма - да не е отправено до синдика или да не е в писмена форма, или да няма нотариална заверка на подписите.

Неоснователни остават и твърденията на Синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД /н/, с които хипотетично се домогват да установят, че процесните изявления за прихващане за периода от поставяне на банката под особен надзор от 06.11.2014г. до 22.04.2015г., трябва да отговарят на изискванията за форма, съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗБН.

Това твърдение не намира опора в нито една от разпоредбите на ЗЗД, ЗКИ и ЗБН, където е правната уредба на изявления за прихващане, преди откриване на производството по несъстоятелност на банка, след поставянето й под особен надзор и след откриване на производство по несъстоятелност.

Във връзка с подадената въззивна жалба от ответника по делото и възражението в нея за евентуална недопустимост на решението, тъй като съдът е счел, че по така предявените искове не е налице необходимо другарство от страната на ответника, настоящия състав счита, че правилно първоинстанционния съд е легитимирал, като ответник по делото, само „Сембодиа България“ ООД, но не и банката в несъстоятелност. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 20.12.2019 г. по тълк. д. № 1/2019 г. на ОСТК на ВКС, в производството по предявени искове по чл. 59, ал. 3 и, ал. 5 ЗБН надлежни страни са синдикът на обявената в несъстоятелност банка и извършилият прехващането кредитор, но не и банката като самостоятелен правен субект в процесуалонто й качество на ответник по иска. При даване на посоченото разрешение е изходено от спецификата на производството по несъстоятелност на банка, от неговите цели и принципи, и от това, че законодателят урежда несъстоятелната банка единствено като управлявана от синдика маса на несъстоятелност.