Решение № 277 от 14.05.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. Ямбол, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова Иванова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско дело № 20252330102308 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „ЕОС

МАТРИКС“ЕООД, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника Т. С. Т. , че дължи на ищцовото дружество част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №****/2025 г. на ЯРС, а именно – 4500 лв.

- главница.

В исковата молба се посочва, че на 07.03.2018 год. между праводателя на ищеца – „ОББ“АД и ответника е бил сключен договор за потребителски кредит , по силата на който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 20 000 лв.

Сумата следвало да бъде върната на 120 месечни погасителни вноски, с краен падеж 01.03.2028 год. След усвояване на кредита кредитополучателя не погасявал месечните си вноски съгласно договора, като останало непогасено задължение в размер на 14 392, 05 лв. На 11.09.2023 год. кредитът бил обявен за предсрочно изискуем.

На 15.12.2021 год. бил сключен договор за цесия и Анекс към него от 05.05.2023 год. , с който задължението на ответника било изкупено от ищеца. На адреса му било изпратено уведомление по чл. 99 от ЗЗД, като към ИМ ищецът прилага същото.

Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.

В депозирания отговор ответникът оспорва изцяло предявения иск. Прави възражение за погасяване на вземането по давност , т.к. липсвали доказателства кога са извършвани плащания, както и кога са преустановени, вкл. налице ли е хипотезата на чл. 19 от договора. Твърди, че липсват представени доказателства кога кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем.Твърди се и, че договорът е сключен в нарушение на редица императивни законови разпоредби. Не били представени ОУ подписани от страните, текстът му бил неясен противоречив. Ищецът не изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, като се оспорва да е предоставен СЕФ. Оспорва се и ответникът да е бил надлежно уведомен за извършената цесия.

Претендира се за отхвърляне на претенцията.

1

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.

Ответникът се представлява от особен представител, който поддържа отговора и релевираните в същия възражения.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д.

№****/2025 год. на ЯРС по което съдът е издал заповед за изпълнение, за следните суми – 4500 лв. – главница, 500 лв. – договорна лихва, законна лихва от датата на депозиране на заявлението и разноски в производството.

Длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК, поради което и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК за част от сумите по ЗИ – 4500 лв. – главница.

Видно от представените писмени доказателства за 07.03.2018 год. между ответника и „ОББ“АД е бил сключен договор за потребителски кредит за сумата от 20 000 лв., при посочен лихвен процент и ГПР, със задължението кредитополучателя да върне общата сума от 27 284, 16 лв., за период от 120 месеца , при краен срок – 01.03.2028 год. Според чл. 19 от договора – банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане на две погасителни вноски.С подписване на договора кредитополучателя е декларирал, че е получил предварително преддоговорна информация под формата на СЕФ, запознал се е с нея и е взел информирано решение за сключване на договора.Представен е и погасителен план към договора, подписан от кредитополучателя.

На 15.12.2021 год. межди „ОББ“АД и „ЕОС Матрикс“ЕООД е бил сключен договор за прехвърляне на парични вземания, а на 05.05.2023 год. Анекс № 1 към договора, по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионра вземания описани в Приложение №1 А и № 1 Б. По смисъла на чл. 11 от Анекса, цедентът се е задължил да издаде в полза на цесинера пълномощно, а последният да изпрати уведомления до длъжниците от негово име.

Представено е и Приложение № 1 Б , неразделна част от Анекса, в което под № 97 фигурира вземането срещу ответника по процесния договор за кредит.

Към ИМ е приложено уведомление от 24.08.2023 год.,изходящо от пълномощника на цедента „ЕОС Мартикс“ЕООД, адресирано до ответника, както и уведомление от „ОББ“АД от същата дата. Представено е и пълномощно за подписалия уведомленията адвокат.

По делото е назначена и прието заключението на ССЕ, вещото лице по която след извършване на необходимите справки е посочило, че сумата по процесния договор за кредит е усвоена на 08.03.2018 год. Част от сумата е ползвана за погасяване на задължение по друг кредит, а остатъкът е останал на разположение на кредитополучателя, като с него са заплащани покупки на ПОС, теглени суми на АТМ, погасявани такси по сметката,както и погасителни вноски по кредита. В периода 02.04.2018 – 06.04.2021 год. за погасяване на кредита са постъпили сума по вноски от 1 до 28, както и част от вноска 29 с падеж 01.08.2020 год. Към датата 05.05.2023 год. падежиралите и непогасени задължения по кредита са в размер на 5171, 69 лв. – главница и 2377, 09 – лихва.Към датата на депозирането на заявлението в съда – 07.04.2025 год. непогасените задължения по договора за кредит са в размер на 23 437, 79 лв., от които 16 338, 32 лв. – главница.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 79,ал.1 ЗЗД.

Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.

В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на предпоставки за недължимост на сумата.

Както беше посочено по-горе от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – договор за кредит, приложения към него и ССЕ ,безспорно се установи , че праводателя на ищеца и ответника са били във валидно облигационно отношение по сключен договор за потребителски кредит. Установи се същи и, че сумата предмет на договора в размер на 20 000 лв. е реално предадена по начина уговорен в същия, на 08.03.2018 год. по банкова сметка с титуляр ответника.

В случая предсрочна изискуемост на кредита не е обявявана, но според заявлението по чл. 410 ГПК и исковата молба, ищецът претендира заплащане единствено на падежирали преди завеждане на делото вноски, което е допустимо.

Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение №8/02.04.2019г.на ВКС по тълк.дело №8/2017г.на ОСГТК,допустимо е предявеният по чл.422 ,ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Освен изложеното съдът намира, че между стария кредитор на ответника и ищеца е сключен валиден договор за цесия, който е надлежно съобщен на длъжника.

За да има действие договорът за цесия по отношение на длъжника , той следва изрично да бъде уведомен за извършеното прехвърляне и това уведомяване да е направено от цедента/ стария кредитор/ като това задължение на цедента има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение , тоест срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Законодателят е въвел изискването съобщението за прехвърленото вземане да бъде извършено именно от стария кредитор, за да се създаде правна сигурност за длъжника и за да се обезпечи точното изпълнение на задължението му. Установи се по несъмнен начин в настоящия казус, че към исковата молба е приложено уведомление изходящо от цесионера, упълномощен да извърши уведомяването , по силата на представеното по делото пълномощно, както и уведомление със същия текст , изходящо от цедента по договора.

Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД, какъвто е и настоящия случай, предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.

В този случай представителната власт възниква по волята на представлявания цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД, като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД.

3

В случая връчването на уведомлението за цесията ведно с препис от исковата молба на особения представител на ответника е произвело материалноправно действие, поради особения характер на представителството на назначения от съда по чл.47, ал.6 ГПК процесуален представител и обема на неговите правомощия.

Разпоредбата на чл.45 от ГПК установява правилото, че връчването на представител се смята за лично връчване. Законодателят е посочил в разпоредбата фигурата "представител", без да разграничава представителната власт на представителя от какво произтича - от упълномощаване или по силата на закона - от акт на съда. И в двата случая осъщественото връчване на представител е приравнено на лично връчване, при което следва да се приеме, че в случая ответникът лично е уведомен за извършената цесия. В този смисъл е постановеното от ВКС Решение №198/18.01.2019г. по т.д.

№193/2018г. на I-во т.о. - че връчването на материалноправно изявление на особения представител, представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил договора за кредит като нищожен с твърдение за противоречие с редица императивни правни норми, вкл. противоречие на добрите нрави.

Безспорно е, че ответникът – кредитополучател по сключения договор има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, и по отношение на договора са приложими разпоредбите на ЗПК и на ЗЗП. Установената съдебна практика приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи и служебно, и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни.

Същевременно в конкретния казус предмет на иска са част от сумите, за които е издадена ЗИ по чл. 410 ГПК и по-специално единствено сумата 4 500 лв. – падежирала и незаплатена главница.

Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Действително според чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Както се посочи в процесния казус ищецът претендира единствено главница по кредита , като съдът намира за безпредметно обсъждането на наведените от ответника доводи за нищожност на договора. Според съдебната практика / ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 60729 ОТ 08.11.2021 Г. ПО ГР. Д. № 1340/2021 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС и др./ вземането на кредитора по чл. 23 от ЗПК не е в изпълнение на договора , а на плоскостта на неоснователното обогатяване - за реституиране на даденото по недействително правоотношение.

С оглед на горното и предвид липсата на твърдения и представени доказателства до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция ответникът да е заплатила в пълен размер претендираната част от падежирала главница в размер на 4 500 лв./2300, 81 евро/ , съдът приема, че претенцията се явява основателна и доказана в пълния си предявен размер.

Разпечатката съдържа 47 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/886a2a02-6f7c-4765-b58e-ac7b5187149a