Решение № 1070 от 09.10.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1070 гр. Пазарджик, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Наталия Д.а като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20225220103355 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез пълномощника си юрисконсулт И., твърди, че на 20.06.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България в качеството на кредитор и Р. Д. И. в качеството на кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит № PLUS-16153887, по силата на който кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя заем в размер на 10 000 лв. Предоставянето на посочената сума съставлявало изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора. Кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.07.2023 г. на 60 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 293.89 лв. съгласно погасителен план посочен в договора за кредит.

Твърди, че по силата на Приложение № 1 от 11.11.2021 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.11.2021 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България и 1

„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, вземанията по договора за кредит са му прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. За извършеното прехвърляне на вземанията по договора ответникът бил уведомен с изпращане на уведомления на адреса, посочен в договора, а също и с връчване на препис от исковата молба и приложеното към нея уведомление.

За сумите, дължими по договора за кредит, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2408/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Тъй като против заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника, предявява на иск за съществуване на вземанията по договора за кредит, както следва: главница в размер на 8017.70 лв. за периода от 20.04.2020 г. до 20.07.2023; договорна лихва в размер на 244.95лв. , за периода от 20.04.2020г. до 11.07.2022г. , обезщетение за забава в размер на 589.15 лв. за периода от 21.04.2020 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задълженията.

Претендира разноските в заповедното и исковото производство.

Ангажира доказателства.

Ответникът Р. Д. И. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като счита, че предявените срещу него искови претенции са неоснователни и недоказани. Твърди, че е извършил плащания в периода от 20.04.2020г. до 30.08.2022г. /14 на брой/ на обща стойност от 5432.79лв. Твърди, че размерът на шрифта в процесния договор е по-малък от 12 , поР.и което договорът се явява недействителен. В хода на заповедното производство е подал възражение по чл. 414 от ГПК, имащо правните последици на отговор на исковата молба съгласно ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в 2 съвкупност, при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

От приетото за послужване ч.гр.д. №2408 по описа за 2022 г. на РС - Пазарджик, се установява, че ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В законоустановения срок, срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК е постъпило възражение от длъжника И. по реда на чл.414 ГПК. Съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поР.и което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

По делото се установява от събраните доказателства, че на 20.06.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България и ответника Р. Д. И. от гр. Пазарджик е сключен Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-16153887, по силата на който кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя заем в размер на 10 000 лв. Предоставянето на посочената сума съставлявало изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора. Кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.07.2023 г. на 60 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 293.89 лв. съгласно погасителен план посочен в договора за кредит. Процесният договор за кредит бил сключен при следните условия- ГПР в размер на 17.25 % и ГЛП в размер на 14.45 %.

Общата стойност на плащанията по договора е 17 633.40 лв., а крайният срок за погасяване – 20.05.2023 г.

На 11.11.2021 г. между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството на продавач и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България в качеството на купувач, е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, като с Приложение № 1 към същия вземанията по договор за потребителски паричен кредит № PLUS16153887 от 20.06.2018г. са прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и 3 принадлежности, включително и всички лихви.

На 11.11.2021 г. на адреса на длъжника е изпратено уведомление за прехвърляне на вземанията по кредита, но същото се е върнало с отбелязване „непотърсен“.

Съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебносчетоводната експертиза, съгласно което , на 21.06.2021г. заемната сума е била преведена от БНП Париба по сметка на ответника в Банка ДСК, като преведената сума е 9650.00лв. , тъй като е била приспадната такса ангажимент в размер на 350.00лв.

До датата на сключване на договора за продажба на вземанията /11.11.2021г./ , по договора за кредит са били направени плащания в общ размер на 6531.40лв. След обявяването на кредита за предсрочно изискуем, са били направени още 4 вноски в общ размер на 1181.67лв. , а впоследствие още 3 вноски в размер на 1900.00лв. / на 14.01.2022г.,03.08.2022г. и 30.08.2022г./

Видно от заключението на допуснатата по делото

Съдебнотехническа експертиза, след направено изследване на оригинала на договора за потребителски кредит, е било установено, че типа на използвания документа шрифт е серифен, семейство – „Гарамонд“.

Навсякъде в документа размерът на шрифта се установи в границите от 11.5 до 11.7 рt.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Предявени са по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 9 от ЗПК във връзка с чл.

240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземания за главница,договорна лихва и обезщетение за забава по договор за потребителски кредит.

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.

4

410 от ГПК, против която длъжникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Основателността на исковата претенция предполага съществуване на валидно облигационно правоотношение по договор за кредит, по който кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя отпуснатата в заем сума и е настъпила изискуемостта на претендираните вземания, както и валидното прехвърляне на вземанията в полза на ищеца с договор за цесия. Тези юридически факти следва да бъдат установени по делото при условията на пълно и главно доказване като тежестта за това е на ищеца.

Изходящото от цедента (или упълномощения цесионер) уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /виж решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./.

С писмо от 11.01.2021г. ответникът И. е бил надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията на кредитора, което обстоятелство не е оспорва от ответника и се признава в подадения отговор на исковата молба.

Ето защо, съдът приема, че ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания по договора за паричен заем.

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са приложими особените изисквания за действителност по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК 5 и общите правила за валидност на договорите съгласно чл. 26-33 от ЗЗД.

За нищожността на договора за кредит, съдът следи служебно, ако същата произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

Съгласно 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя. Легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и включва всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и поспециално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. ПоР.и това наличието на ГПР в договора е условие за действителността на самия договор, а неспазването на това изискване води до недействителност на договора съгласно изричната разпоредба на чл. 22 от ЗПК.

В процесния договор за кредит е посочен размер на ГПР – 17.25 %, но нито в договора, нито в условията по договора, имащи характер на общи условия, е посочено какви точно разходи, освен възнагР.ителната 6 лихва от 14.45 %, са включени в ГПР и какво е стойностно измерение в проценти на всеки един от формиращите го компоненти, така както те са описани в текста на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и в Приложение № 1 към закона.

Така например според съдържанието на договора единственият разход за потребителя е заплащането на възнагР.ителна лихва, но от стойностното измерение на тези две величини е очевидно, че кредиторът е имал предвид и други разходи по кредита, които обаче остават неизвестни за потребителя. Следователно в договора липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита – кои компоненти точно са включени в него и как се формира конкретният размер на разходите по кредита. Това противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. Целта на чл. 11, ал.