Определение № 1289 от 26.08.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1289 гр. Шумен, 26.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500509 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 278, ал. 1 вр. чл. 274, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 13899/08.08.2025 г. при ШРС, депозирана от Е. В. И., действаща чрез пълномощника си адв. М. Л. от САК, против разпореждане № 2642/17.07.2025 г. по ч.гр.д. № 1711/2025 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което била оставена без уважение молбата му за допълване на постановената заповед в частта й относно разноските.

Жалбоподателят счита, че разпореждането е неправилно. Счита, че съдът може да намали размера на претендираното адвокатско възнаграждение само при направено възражение за прекомерност от насрещната страна, каквото в случая не е налице. Позовава се на предвидени минимални размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като претендираното в случая било изцяло в съответствие със същата.

Предвид изложеното, моли съдът да отмени разпореждането и да измени заповед № 815/02.07.2025 г. по ч.гр.д. № 1711/2025 г. по описа на ШРС в частта относно разноските, като в полза на заявителката бъдат присъдени такива в размер на 450,00 лв.

В законния срок, насрещната страна – „Юробанк България“ АД не взема становище по депозираната частна жалба.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за неоснователна, поради следното:

Производството пред Районен съд – Шумен по ч.гр.д. № 1711/2025 г. е образувано въз основа на депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично 1 задължение по реда на чл. 410 от ГПК, подадено от Е. В. И. с ЕГН **********, действаща чрез пълномощника си адв. М. Л. от САК срещу „Юробанк България“ АД гр. София. Със същото се претендирало издаване на заповед за изпълнение за парично вземане в размер на 840,28 лв. В хода на производството И. е представлявана безплатно от адв. Л., като със заявлението било отправено искане за присъждане на разноски, включващи адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 лева. Заявлението е уважено, като на заявителката е издадена заповед за изпълнение № 815/02.07.2025 г. за цялата претендирана сума, както и за разноски – 25,00 лв. държавна такса и 200,00 лв. – адвокатско възнаграждение.

След проведено производство по реда на чл. 248 от ГПК, инициирано от Е. И., с разпореждане № 2642/17.07.2025 г. заповедният съд оставил без уважение искането на заявителката за допълване на заповедта в частта й за разноските. ШРС приел, че същото е неоснователно, тъй като размерите, предвидени в Наредба № 1 за РАВ не са обвързващи съда, като изложил съждения за вида, количеството на извършената от адвоката работа, както и за фактическата и правна сложност на производството.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи: основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 от ЗА: 1 лица, които имат право на издръжка; 2 материално затруднени лица; 3 роднини, близки или на друг юрист, като в посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на договора за правна помощ. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗА: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 от ЗА; в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат. При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат, като осъди другата страна да го заплати.

В случая, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че при липса на възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът е обвързан от направеното в заявлението искане за присъждане на разноски в точно определен размер. Съдът определя възнаграждението на адвоката, оказал безплатна адвокатска помощ, а не присъжда размер, поискан от заявителя.

След постановяване на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, задължително за всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК, настоящият национален съд не следва да прилага Наредба № 1 от 09.07.2014 г. за размерите на адвокатските възнаграждения, респективно предвидените в нея размери на възнагражденията. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на адекватния размер на възнагражденията, но не са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка на съда, като следва да бъдат взети предвид обективни критерии като: естеството на спора, материалния интерес, вида и количеството на 2 свършената работа, и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. В процесния случай се касае за депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение, което се попълва по образец в електронен вариант. Тоест, делото е с ниска фактическа и правна сложност, не е свързано с явяване на пълномощника, материалният интерес е нисък.

Ето защо, съдът намира, че на пълномощника правилно е определен размер на възнаграждението за представителство по делото, възлизащ на 200,00 лева.

Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че частната жалба се явява неоснователна и атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2642/17.07.2025 г. по ч.гр.д. № 1711/2025 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което е оставена без уважение молбата на Е. В. И. с ЕГН **********, действаща чрез пълномощника си адв. М. Л. от САК за изменение по реда на чл. 248 от ГПК на заповед № 815/02.07.2025 г. по ч.гр.д. № 1711/2025 г. по описа на ШРС в частта относно разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3