Решение № 13 от 03.07.2023, Военно-апелативен съд
- Съд
- Военно-апелативен съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 15/2023
- Вид
- Решение № 13
- Подписан
- 03.07.2023
- Състав
- полк. РУМЕН ЛЮБЕНОВ ПЕТКОВ, полк.ЛИДИЯ ПЕТРОВА ЕВЛОГИЕВА, полк. ПЕТЬО СЛАВОВ ПЕТКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 165 т. 3 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 242 т. 1 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 304 · Наказателен кодекс
- чл. 325 · Наказателен кодекс
- чл. 371 · Наказателен кодекс
- чл. 378, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 378, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 379, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 379а · Наказателен кодекс
- чл. 397а · Наказателен кодекс
- чл. 86 · Наказателен кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 319, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 13 гр. София, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ
Членове: полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ П. С.А като разгледа докладваното от полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20236000600015 по описа за 2023 година образувано по протест от капитан К.П. – заместник на административния ръководител – заместник военноокръжен прокурор на ВОП – София, срещу присъда № 3/17.02.2023 г. по НОХД № 90/2022 г.по описа на Софийския военен съд.
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
С присъда № 3/17.02.2023 г. по НОХД № 90/2022 г.по описа на Софийския военен съд подсъдимият бивш редник Б. Й. С. е признат за невинен в това, че около 14.30 часа, на 25.03.2022 г., във войсковия район .... – Г.Б., на строевия плац пред ... № 5, при следобедния развод на личния състав на в.ф. ..... – С. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи войсковия ред и изразяващи явно неуважение към войнската част и ред и изразяващи явно неуважение към войнската чест и достойнство на военнослужещия командир на военното формирование А.И.Б., като се обърнал към него с думите: „Кажи, бе! Ти лично отношение ли имаш към мен?“ Ще се видим с теб на друго място!“, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 304 от НК го е оправдал в извършване на престъпление по чл. 379а от НК.
В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е постъпил въззивен протест от капитан К.П. – заместник на административния ръководител – заместник военноокръжен прокурор на ВОП – София. В него се твърди, че атакуваната 1 оправдателна присъда е неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че установената по делото фактическа обстановка съответства на описаната в обвинителния акт, внесен за разглеждане в първоинстанционния съд.
Представителят на държавното обвинение посочва, че след прочитане на заповедта командирът командвал към капитан С. и подсъдимият бивш редник С.: „Свободно! Влезте в строя!“. Подполковник Б. се обърнал към всички военнослужещи и направил разяснение за причината за налагането на дисциплинарно наказание „строго мъмрене“ по отношение на подсъдимия редник Б. С.. Коментирал, че е недопустимо неизпълнението на задължения по служба, както и, че такова поведение е недопустимо за военнослужещи от състава на батальона и то няма да бъде толерирано под всякава форма.
Докато говорел няколко пъти споменал името на редник С., като два от три пъти редник С. отговарял „Аз!“, но при поредното повтаряне на името му подсъдимият бивш редник С. казал, обръщайки се към подп. А. Б., с тон достатъчно висок, за да бъде чут от както от военнослужещите в строя, така и от подп. Б.: „Кажи, бе! Ти лично отношение ли имаш към мен? Ще се видим с теб на друго място!“. След думите на редник С. настъпило мълчание в строя.
Военнослужещите били възмутени, шокирани и учудени от поведението на подсъдимия редник С.. Подполковник Б. запазил самообладание, заповядал:
„Мирно!“ и разпоредил на капитан С. извършване на проверка във връзка с неуставното държане в строя на редник Б. С. и налагане на по-строго наказание, след което освободил стоя.
Прокурорът счита, че подсъдимият редник С. е съзнавал, че проявява агресивно поведение към подп. А. Б. – командир на в.ф. ..... – С., отправяйки неуважителни реплики и казани за саморазправа към него. Тези действия изразяват явно неуважение към войнската част и достойнство на подп. А. Б. и нарушават етичните норми на поведение на военнослужещите, регламентирани в Устава на въоръжените сили на Република България (УВСРБ). Твърди се, че с постъпката си подсъдимият редник С. е целял да засегне грубо както войсковия ред, тъй като деянието е извършено пред военния строй и в присъствието на множество униформени военнослужещи, така и личността, длъжността и званието на полк. А. Б., а също и достойнството му на офицер.
Прави се искане да бъде отменена атакуваната оправдателна присъда и вместо нея да бъде постановено нова, с която подсъдимия бивш редник Б. Й.
С. от в.ф. .... – С. да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 379а от НК.
Възражение срещу постъпилия протест не е депозирано от подсъдимия и защитника му.
В съдебното заседание подсъдимият бивш редник Б. Й. С., се явява лично и се представлява от надлежно упълномощен по делото защитник адв.
Б. А. Б.. Оспорват протеста срещу оправдателната присъда и не правят искане за събиране на нови доказателства. Подсъдимият заявява, че поддържа 2 въззивната жалбата. Моли в лична защита съда да отмени първоинстанционна присъда и да постанови нова, с която да го признае за невинен и да го оправдае по обвинението да е извършил престъпление по чл. 379а от НК.
Защитникът му пледира атакуваната присъда да бъде потвърдена.
Прокурорът от Военно-апелативна прокуратура счита, че постановената първоинстанционна присъда е неправилна и незаконосъобразна. Пледира атакувания съдебен акт да бъде да бъде отменен и вместо него да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
Военно-апелативният съд, като обсъди доводите във въззивната жалба, съображенията на страните в съдебното заседание по делото, прецени събраните по делото в досъдебната и съдебна фаза доказателства и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК прие следното:
Атакуваната първоинстанционна присъда по делото на Софийския военен съд е постановена при обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото.
Извършената от настоящата инстанция проверка за наличието на наведените във въззивния протест основания сочат на извод за тяхната неоснователност. Основният съд е събрал всички възможни относими и допустими доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказване, очертан с внесения в съда обвинителен акт, като е спазен процесуалния ред, гарантиращ тяхната годност и възможността на базата на тях да се изграждат изводите на съда за релевантните по делото факти.
Обсъдил е в пълнота всички доказателствени източници, като е изложил убедителни съображения кои от тях кредитира и защо и на кои не дава вяра и по какви причини. Вярната интерпретация на доказателствата и средствата за тяхното установяване е позволила на основния съд да направи и верни изводи по фактите, които се споделят от въззивната инстанция. Наведените от страните доводи са задълбочено обсъдени от решаващия съд, като в тази насока не се констатират логически грешки, неясноти или непълноти в мотивите към присъдата, постановена от състав на Софийски военен съд.
Първоинстанционният съд въз основа на събраните доказателства за правилно изясняване на делото и след като ги анализирал приел за установена следната фактическа обстановка:
През месец март 2018 година подсъдимият редник Б. Й. С. на основание Заповед № ..../ 01.06.2018 година на Командира на Сухопътни войски отново постъпил на кадрова военна служба във в. ф. ..... - С. на длъжност „.....“, а от 01.01.2019 година бил преназначен на длъжност „.....“. По време на службата си подсъдимият редник Б. Й. С. бил наказван два пъти с дисциплинарно наказание „мъмрене“ и „строго мъмрене“ по ЗОВС и УВС за неизпълнение на служебните си задължения. Подсъдимият редник Б. Й. С. не е бил поощряван. Като военнослужещ подсъдимият редник С. не бил особено 3 общителен и на моменти се изявявал като конфликтна личност.
За времето на службата си в определени периоди се е проявявал като безотговорен и недисциплиниран. Същият знаел функционалните си задължения, но не винаги ги изпълнявал стриктно. Не винаги изпълнявал стриктно и заповедите и разпорежданията на началниците си. Подсъдимият редник Б. С. е неосъждан, тъй като е реабилитиран по право на основание чл.
86 от НК. Със Заповед № ..... от 25.03.2022 година, издадена от командира подполковник Б., на подсъдимия било наложено дисциплинарно наказание „Строго мъмрене“ за срок от шест месеца. Подсъдимият заемал длъжността „.....“ в медицинския пункт на военно формирование .....- С. и бил със звание „редник 3-ти клас“ съгласно Договор за военна служба № ..... от 26.02.2018 година и Допълнително споразумение №......./16.02.2021 година. С тази заповед е дисциплинарно наказан, тъй като на 11.12.2021 година, около 14.30 часа, като е задействан ФОППБ № 3 и дежурният по военно формирование своевременно уведомил военнослужещите от състава на групата, сред които бил и подсъдимия, но той отказал да се яви в поделението. Тази Заповед № ..... от 25.03.2022 година е с правно основание чл. 241 чл. 242 т. 1 и чл. 244 т. 3 от Закона за отбрана и въоръжените сили на Република България за неизпълнение на задължение по военна служба, явяващо се нарушение на чл.
114 т. 3 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България. Извършеното дисциплинарно нарушение, според мотивите на заповедта, се изразява в това, че на 11.12.2021 година около 14.30 часа е задействан ФОППБ № 3 при разузнаване и/или транспортиране на невзривени боеприпаси на територията на страната. Назначеният за дежурен по военно формирование своевременно уведомил лицата от състава на ФОППБ № 3, съобразно график, който е изготвен от ръководителя на модула и заложен в дежурната стая с оглед осигуряване изпълнението на заповедта в посочени срокове и предприемане на необходимите действия по безопасното изпълнение на дейностите. Подсъдимият отказал да изпълни задължението си по служба, въпреки, че бил уведомен за това на 11.12.2021 година около 14.30 часа. Това било квалифицирано от страна на командира подполковник Б. като неизпълнение на задълженията по военна служба, съобразно изискванията на чл. 242 т. 1 от ЗОВСРБ, като подсъдимият с това си поведение е нарушил разпоредбата на чл. 114 т. 3 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България. Твърди се в заповедта, че поведението на редник 3-ти клас подсъдимия С. е в нарушение и на Етичния кодекс за поведение на военнослужещите. Назначената комисия предлага да му се наложи наказание „мъмрене“, но командирът подполковник Б. му наложил по-тежко дисциплинарно наказание „строго мъмрене“ за срок от шест месеца. В 14.30 часа на 25.03.2022 година, военнослужещите от в. ф. ..... - С. се строили на войсковия плац, срещу ... № 5, във войскови район .... - Г.Б., за провеждане на войскови развод и прочитане на горепосочената заповед на командира.
Командирът подполковник А. Б. приел строя и заповядал на капитан К. С. – началник отделение „Личен състав“, да прочете заповед за налагане на 4 дисциплинарното наказание „Строго мъмрене“ за срок от шест месеца на подсъдимия редник Б. С.. Командирът подполковник Б. заповядал на редник С. да излезе на 20 крачки пред строя, което той направил. Подсъдимият редник С. не бил с заповяданата униформа - бил не с униформена шуба, а само с подплата тип „Полар“. В заповедта за наказание било посочено, че през месец декември 2021 година редникът С. допуснал неизпълнение на задължение по служба, а именно отказал да се яви при активиране на ......
(....... Не се явил в 4-часовия му срок за явяване в извънслужебно време, като казал, че е на изложение на книгата в НДК. След прочитане на заповедта командирът подполковник Б. командвал към капитан С. и редник С.
„Свободно! Влезте в строя!“, при което двамата се върнали по местата си в строя. Командирът подполковник Б. се обърнал към всички военнослужещи и направил разяснение за причината за налагането на дисциплинарното наказание „Строго мъмрене“ за срок от шест месеца на подсъдимия редник Б.
С.. Казал, че е недопустимо неизпълнението на задълженията по служба, че такова поведение е недопустимо за военнослужещи от състава на батальона, че то няма да бъде толерирано под никаква форма. Докато говорел на няколко пъти нарочно споменавал името на редник С., който уставно отговарял с „Аз!“. При поредното повтаряне на името му подсъдимият С. на висок глас, обръщайки се към подполковник Б., за да бъде чут от него и от военнослужещите в строя, заявил: „Кажи бе! Ти лично отношение ли имаш към мен?! Ще се видим с теб на друго място!“. След тези думи на редник С., настъпило мълчание в строя. Подсъдимият редник С. без разрешение противоуставно се обадил от строя и противоуставно се обърнал и говорел на командира си на „бе“ и на „ти“, а не с учтивата форма „вие“. Подсъдимият казал думите: „Ще се видим с теб на друго място!“ за да се защити от несправедливото според него наказание и в смисъл, че ще се оплаче пред началниците и ще обжалва пред съда. Командирът подполковник Б. запазил самообладание и заповядал на всички военнослужещи в строя: „Мирно!“.